Решение · № 9097/2022 · дело 12475/2021

По дело 12475 / 2021 РЕШЕНИЕ № 9097 София , 18.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател : ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ Членове: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА ЛОЗАН ПАНОВ при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Георги Камбуров изслуша докладваното от председателя Йордан Константинов по административно дело № 12475 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 1979 от 27.10.2021 г., постановено по адм. д. № 2084/2021 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, Първо отделение, Първи състав, е отхвърлил оспорването по жалба на „Аеро Контрол“ ЕООД, с [ЕИК], срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-249-0081236/15.06.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 100,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Аеро Контрол“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“15-та“ № 8, представлявано от управителя С. Рогачев, чрез процесуалния му представител адв. Г. Рогачев. В същата се прави оплакване, че решението на АС – Пловдив е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Пловдив и да върне делото за разглеждане от друг съдебен състав. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго такова, с което да се отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. Пловдив в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б. Шишкова - редовно призован, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в жалбите и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС – Пловдив е отхвърлил жалбата на „Аеро Контрол“ ЕООД срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-249-0081236/15.06.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ – ведомствена бензиностанция, находящ се в [населено място], ул. „15-ТА“ № 8, стопанисван от „Аеро Контрол“ ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направен е и извод, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Според съда допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДДС безспорно е установено, като при извършена на 03.06.2021 г., в 10:50 часа съвместна проверка с органи на БИМ на обект - ведомствена бензиностанция, и след преглед на допълнително представени документи към протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0009582/08.06.2021 г., е установено, че дружеството, в качеството си на лице по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в НАП фискално устройство - ЕСФП от датата, на която е възникнало задължението му за това, а именно - 13.04.2021 г. Констатациите от проверката са обективирани в ПИП сер. АА № 0081236/03.06.2021 г. и ПИП cep. АА № 0009582/08.06.2021 г. Нарушението се потвърждава и от извършена справка в информационния масив на НАП - програмен продукт „ФУДВ“, като е установено, че за конкретния обект няма монтирано, въведено в експлоатация и използвало регистрирано в НАП ЕСФП от дата 13.04.2021 г. до датата на проверката - 03.06.2021 г. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. 2. На следващо място е посочено, че при наличие на предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, без да разполага с възможността да съобрази обстоятелствата, при които следва или не следва да я наложи. На преценката на органа е оставена единствено продължителността на срока на наложената ПАМ, която в конкретния случай е подробно обоснована, като са изложени всички фактически и правни основания за издаване на заповедта, след анализ на конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, тежестта и последиците от същото, местоположението на обекта, капацитетът на съда - от 14 712 л., осъществяваното зареждане на собствени превозни средства при липса на фискално устройство за един немалък период от време - от близо два месеца, видът на стоката - дизелово гориво - акцизна стока, с висок риск, която не може да се проследи дали се реализира по стопански начин при така създадената организация от задълженото лице, като е прието,че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата. 3. На отделен ред са изложени мотиви досежно неоснователното възражение на жалбоподателя, че след като не са били зареждани МПС-та и машини, „Аеро Контрол" ЕООД не е било длъжно да регистрира ЕСФП, тъй като не е извършвало търговска дейност. В тази връзка е посочено, че независимо от обстоятелството, че проверката е извършена във ведомствена бензиностанция, в която не би следвало да се извършва търговска дейност, а изразходваното количество горива се отчита в резерв 2, то по аргумент от чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18 на Министерство на финансите ведомствените бензиностанции също следва да имат регистриран ЕСФП. В допълнение съдът е посочил и че предвид данните, че за по-малко от 2 месеца дружеството има закупено и заредено гориво над 3 000 литра, то същото не попада и в изключението, предвидено в чл. 3, ал. 13, според което алинея 12 не се прилага от лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове/подвижни резервоари/цистерни с обща вместимост до 1000 литра включително, когато общото заредено количество гориво за календарната година не превишава 2000 литра. 4. На последно място в решението са изложени и аргументи защо първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона а именно - предотвратяване и преустановяване на административни нарушения в защита на държавния бюджет и за осигуряване на регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система. Направен е краен извод за законосъобразност на издадената мярка и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Пловдив е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за законосъобразна. Излагат се аргументи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото. Наред с това, според касатора, с налагането на мярката не биха се постигнали целите, заложени от законодателя. Посочва се, че предвид наличието на действащо преди проверката фискално устройство, отговарящо на всички законови изисквания, административният съд неправилно е приел заповедта за налагане на ПАМ за целесъобразна. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Разпоредбата на чл. 118 от ЗДДС, в приложимата в конкретният случай хипотеза на ал. 8 предвижда, че „данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4“. В тази връзка според чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. „Лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.“ Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18 предвижда, че „лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП“, а според ал. 3 „за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП“. С оглед всичко изложено първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДДС. Направените оплаквания в касационната жалба относно това, че административният съд неправилно е преценил доказателствата, приемайки, че е налице допуснатo нарушение на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във връзка с чл. 118, ал. 8 от ЗДДС във връзка чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав. Първоинстанционният съд е направил обосновани фактически изводи, въз основа на които правилно е приложил закона. Изследвал е всички предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, анализирал е събраните доказателства и е формулирал обосновани мотиви за законосъобразност на Заповедта за налагане на ПАМ, които се споделят от настоящия съдебен състав. Представеното пред първоинстанционния съд на хартиен носител копие на Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 03.06.2021 г. (намиращо се на л. 16 от делото), ведно с копие от фискален бон, издаден на същата дата в 10:24 ч., в което е отразена регистрацията на фискалното устройство с потвърждение № 4494623 от 03.06.2021 г. от НАП, свидетелства именно за факта, че ФУ - ЕСФП на обекта е регистрирано в НАП за пръв път на 03.06.2021 г. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от извършена справка в информационната система на НАП - Регистър ФУДВ по ЕИК на дружеството, от която е видно, че от датата, на която съгласно представени фактури за доставка на гориво лицето е попаднало в приложното поле на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и е възникнало задължението му за това, а именно - 13.04.2021 г., до датата на проверката - 03.06.2021 г. не са налице данни за регистрирано ФУ - ЕСФП, на което да се отчитат зарежданията на горивата. Между страните не се спори, че за периода от дата 13.04.2021 г. до датата на проверката - 03.06.2021 г. в обекта няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в , в каквото се изразява и конкретното нарушение. Тези обстоятелства са удостоверени и с издаден акт за установяване на административното нарушение, имащ качеството на официален удостоверителен документ с материална доказателствена сила. При безспорно установените факти, правилно съдът е приел, че дружеството е нарушило нормативно установения ред за отчитане и регистриране на продажби по чл. 7, ал. 1 от цитираната Наредба. На следващо място необосновани са твърденията на касатора, че видно от представените по делото фактури закупеното гориво е заредено на части в различни МПС и съдове и не е доставено в проверявания съд. Предвид отсъствието на информационни следи къде е доставено закупеното на 13.04.2021 г. гориво от 8700 л. и откъде в надземния резервоар за съхранение са установени 2833 л. течно гориво от същия вид, посочен във фактурите, а именно – дизел, не може да се приемат твърденията на касатора, че не е извършвано зареждане от ведомствената бензиностанцията. По делото не са ангажирани документи, установяващи зареждането на течни горива от еднотонни съдове, както и такива, установяващи пренасянето на горива от тези съдове в цистерната на ведомствената бензиностанция и последващото им изразходване, така, че да може да се установи откъде действително е зареждало горивата дружеството, както и документи къде са доставени за съхранение 8700 л. дизел след закупуването им на 13.04.2021 г. Правилно административният съд не е кредитирал обясненията на представителя на дружеството в тази посока, от една страна – доколкото същите са твърде неконкретни, а от друга - предвид неговата заинтересованост от изхода на процеса. С оглед липсата на конкретни доказателства, установяващи откъде са зареждани превозните средства, съоръжения или друга техника на дружеството за собствени нужди с течни горива, то следва да се приеме, при съобразяване с разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. данъчно-задълженото лице е било длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3 от същата норма, като единственото предвидено изключение от това правило, в което дружеството – касатор не попада, се намира в ал. 13 от същата норма. Във връзка с последното съдът, за да достигне до извода, че случаят не може да бъде подведен под изключението на чл. 3, ал. 13 от Наредбата, обосновано е приел, че видно от събраните по делото доказателства за по-малко от 2 месеца дружеството има закупено и заредено гориво над 3 000 литра. В допълнение следва да се посочи, че правилно административният съд е приел, че оспорената заповед отговаря и на останалите изисквания за законосъобразност, регламентирани в чл. 146 АПК. Издадена е от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, при спазване на административно-производствените правила, съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, в това число подробни и обосновани мотиви относно определения с нея срок за налагане на мярката. Заповедта съответства и на целта на закона, с оглед защитата на този вид обществени отношения, засегнати от неизпълнение на задължението да се регистрира и отчита зареждането с течни горива на машини и съоръжения за собствени нужди, като чрез налагането на принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС се цели преустановяване на този вид нарушение, както и предотвратяване на съответните вредни последици от него. Предвид изложеното следва да бъде прието, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата на „Аеро Контрол“ ЕООД, Административен съд – Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите в качеството му на юридическо лице, в състава на което влиза административния орган, издал оспорения акт, разноски по делото за настоящата инстанция (юрисконсулско възнаграждение) в размер на 100,00 лева. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1979 от 27.10.2021 г., постановено по адм. д. № 2084/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА „Аеро Контрол“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Националната агенция по приходите София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 (сто) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ