Решение · № 9381/2022 · дело 8968/2019

25 октомври 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
9381
Година на номера
2022
Дело №
8968/2019

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 8968 / 2019 РЕШЕНИЕ № 9381 София , 25.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател : СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от председателя Светлозара Анчева по административно дело № 8968 / 2019 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Райчева, изпълняваща длъжността директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР – 23/16.06.2017 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите срещу решение № 448/28.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1212/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което по жалба на „Лео Газ 80“ ЕООД – [населено място], Община Септември, Област Пазарджик е отменен РА № Р – 16001318000611 – 091 – 001/27.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 653/16.11.2018 г. на директора на посочената по – горе дирекция за ангажиране отговорността на дружеството по чл. 177 ЗДДС в размер на 12 121,85 лв. и лихви – 7 845,79 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се в касационната жалба, че съгласно изложената фактическа обстановка в ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт безспорно е установено и доказано, че ревизираното дружество е регистрирано по ЗДДС, получател е по облагаеми доставки на стоки по смисъла на същия закон, за които доставчикът е издал фактури и е начислил ДДС по тях, а получателят е приспаднал данъчен кредит, като е отразил въпросните първични счетоводни документи в дневника за покупки и справка – декларация за ДДС. За установено се твърди от касатора, че ДДС по доставките не е внесен от страна на „Чепинска кариера“ ЕООД, касаещи месеците май, юни, септември и ноември 2015 г. и февруари 2016 г., както и че е налице знание от „Лео Газ 80“ ЕООД, че ДДС по доставките не е внесен, поради което приложение намира чл. 177, ал. 2 ЗДДС и затова счита за неправилни изводите на съда, че категоричен извод за такова знание не е направен от приходните органи. По отношение на знанието касаторът счита, че такова е налице поради това, че справки – декларации по ЗДДС и на двете дружества се подават от един и същ IP адрес, както и съставител на годишните финансови отчети на двете дружества е С. Ладжова. Освен това в касационната жалба се сочи, че до 24.04.2015 г. (непосредствено преди издаването на първата фактура за продажба на ДМА) „Лео Газ 80“ ЕООД и „Чепинска кариера“ ЕООД имат един и същ собственик и представляващ И. Ръжанков, а лицето Ц. Райкова е упълномощено лице на „Лео Газ 80“ ЕООД, като същевременно е назначено по трудов договор в „Чепинска кариера“ ЕООД за периода 12.12.2013 г. – 28.09.2017 г. Според касационния жалбоподател от приложени на стр. 476/409 и стр. 514/448 от административната преписка банкови извлечения е видно, че Ц. Райкова като служител на „Чепинска кариера“ ЕООД оперира с паричните средства на „Лео Газ“ ЕООД. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се потвърди ревизионния акт на „Лео Газ 80“ ЕООД. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 258 лв. и разноски за държавна такса в размер на 159,74 лв. По делото са депозирани писмени бележки от юриск. Калева. Ответникът по касационната жалба „Лео Газ 80“ ЕООД – [населено място], Област Пазарджик в писмено становище по делото от адв. Н. Бангеев, я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт, посочен по – горе, с който на „Лео Газ 80“ ЕООД е ангажирана отговорността по чл. 177 ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че пряк извод за знание на получателя не следва от обстоятелството, че двете търговски дружества – „Лео Газ 80“ ЕООД и „Чепинска кариера“ ЕООД са обслужвани счетоводно от едно и също лице и, че справки – декларации по ЗДДС са подавани от един и същи IP адрес. Това според съда не следва и от обстоятелството, че в периода до 24.04.2015 г., т.е. преди издаването на първата фактура и двете дружества са имали един и същи собственик, както и представляващ. Според съда не може да се направи извод за свързаност от установените факти, че при сделки с недвижими имоти и МПС дружеството - получател на доставките е представлявано от лице, което е било в трудови правоотношения с дружеството – доставчик. Това обстоятелство съдът е приел, че не съответства на определението за свързани лица съгласно § 1, т. 3, б. „б“ от ДР на ДОПК. В обжалваното решение са изложени мотиви, че приходните органи не са доказали предварително знание на получателя, че доставчикът няма да внесе дължимия за сделките ДДС. Съдът счита, че юридическото лице като правноорганизационна форма не би могло да участва в познавателен процес, както физическото лице. В тази връзка е направен извод от съда, че знание за обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика може да се формира само и единствено от физическите лица, които формират неговия персонален субстрат и го управляват и представляват. В ревизионния акт според съда не е доказано по какъв начин знанието за невнесения данък и чрез кое физическо лице – представител или участник в дружеството, е формирано. Предвид така изложените мотиви съдът е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен и го е отменил. Обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира особена солидарна отговорност (отговорност за чуждо данъчно задължение) за регистриран по ЗДДС получател по облагаема доставка да отговаря за дължимия, но невнесен данък от друго лице (пряк или предходен доставчик). В ал.2 на същата правна норма законодателят е разпоредил, че за да се реализира посочената отговорност, следва да се докаже по безспорен начин наличието на знание на лицето по ал.1 (знаело е или е било длъжно да знае), че ДДС по конкретната доставка няма да бъде внесен. Доказателствената тежест за тази солидарност на отговорността за посоченото знание е върху приходните органи, като изрично в разпоредбата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС е посочено, че доказването следва да се осъществи по реда на чл. 117 – 120 ДОПК чрез провеждане на ревизионно производство и издаването на ревизионен акт. С решение № 4/10.05.2022 г. по тълк. дело № 2/2020 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд също се приема, че отговорността по чл. 177 ЗДДС представлява особен вид солидарна отговорност. Като такава тази отговорност е определена и в чл. 205 от Директива 2006/1182/ЕО (Директивата) предвид, че и в него тя се третира като възможност държавите – членки в случаите по чл. 193 – чл. 200 от същата Директива да могат да предвидят, че лице, което е различно от лицето – платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС. В решение по дело С – 4/2020 г. на СЕС, постановено по отправено преюдициално запитване по адм. дело № 6236/ 2019 г. на ВАС, Първо отделение е посочено, че отговорността за неплащане на ДДС от платеца на данъка е солидарна. Пак в това решение СЕС се приема, че тази солидарна отговорност е не само за главницата на задължението за ДДС, но и за лихвите за забава за дължимия, но невнесен данък. Следователно и СЕС изрично приема, че се касае за солидарна отговорност на получателя по облагаема доставка да плати данъка – главница и лихви, ако той не е внесен от платеца на данъка – доставчикът по облагаема доставка и това се допуска от разпоредбата на чл. 205 от Директивата. В процесния случай спорниятмежду страните по делото въпрос за отговорността на „Лео Газ 80“ ЕООД е относно знанието, че ДДС по доставките от „Чепинска кариера“ ЕООД няма да бъде внесен съгласно чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Приходните органи в оспорения от „Лео Газ 80“ ЕООД ревизионен акт, респ. ревизионен доклад са приели, че е налице знание у ревизираното дружество, че платецът на ДДС по процесните доставки от „Чепинска кариера“ ЕООД няма да бъде внесен. Това знание е обосновано с обстоятелствата, че двете дружества по спорните доставки са обслужвани счетоводно от едно и също лице; едно и също лице е съставяло ГФО на двете дружество и това лице е различно от счетоводителя на дружествата; справките – декларации по ЗДДС на двете дружества са подавани от един и същи IP адрес. Констатирано е в ревизията и още едно обстоятелство, което според тях обосновава знание по чл. 177, ал. 2 ЗДДС, а именно: до 24.04.2015 г. преди издаването на първата фактура и двете дружества са имали един и същи собственик и представляващ - И. Ръжанков, което правилно съдът е приел, че не означава знание, че данъкът по процесните доставки няма да бъде заплатен в бюджета. Последното може да бъде само една индиция, но не е пряко доказателство за наличие на знание по смисъла на чл. 177 ЗДДС. Правилно в обжалваното решение е посочено, че дружеството като юридическо лице има правноорганизационна форма и като такова не би могло да участва в познавателен процес, а само физическото лице, който го управлява и представлява. Затова и в случая ревизията е посочила обстоятелства за знание по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС, свързани с физически лица, подаващи справки – декларации по ЗДДС на двете дружества, справки - декларации по ЗДДС са подавани от един и същи IP адрес, както и едно и също лице счетоводно ги е обслужвало, друго лице и подавало и ГФО на двете дружества, а също и лице, което е било упълномощено да извършва сделки от името на ответинка по касация и същевременно е работило по трудов договор в "Чепинска кариера" ЕООД, но всичко това непарвилно не е било зачетено от съда. Наличието на знание, че данъкът няма да бъде внесен означава, че страните по доставките са желаели да заобиколят закона, поради което е налице основанието по чл. 177, ал. 3 ЗДДС и в процесния случай това знание е доказано от ревизиращите органи. Установено е по делото и не се спори за обстоятелства по делото, че лицата, които са обслужвали ответника по касация са оперирали и с парични средства и в „Чепинска кариера“, което означава, че са били наясно с финансовото състояние и на двете дружества, а това води до извод, че и управителите на дружествата също са го знаели. Става въпрос за лицата С. Ладжова, Ц. Райкова и Н. Тряскова, поради което е налице знание у "Лео Газ 80" ЕООД, че доставчикът „Чепинска кариера“ ЕООД няма да внесе данъка, поради което обосновано и в съответствие с разпоредбата на чл. 177 ЗДДС във връзка с чл. 205 от Директивата в ревизионния акт е констатирано, че е налице знание, че дължимият ДДС по процесните доставки няма да бъде внесен в републиканския бюджет, а това сочи, че доставките са сключени, за да се заобиколи закона чрез невнасяне на дължимия данък в републиканския бюджет със сумата, с която той се ощетява. При установен от приходните органи субективен елемент относно знанието по чл. 177, ал. 2 ЗДДС неправилно първостепенният съд е отменил ревизионния акт, с който е ангажирана солидарната отговорност на "Лео Газ 80" ЕООД по чл. 177 ЗДДС. Освен изложеното, в хода на ревизията е констатирано, че са налице споразумения между страните по процесните доставки за прихващания на задълженията си, което означава, че и двете дружества са били наясно с наличните си парични потоци и това също е част от субективния елемент на знание, че дължимият данък няма да бъде внесен. С оглед изложеното настоящият касационен състав счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по съществото на делото, с което се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, издаден на „Лео Газ 80“ ЕООД за ангажиране отговорността му по чл. 177 ЗДДС. Предвид изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2 417,74 лв. ( 2 258 лв. юрисконсултско възнаграждение и 159,74 лв. заплатена държавна такса за касационното производство). Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ изцяло решение № 448/28.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1212/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което по жалба на „Лео Газ 80“ ЕООД – [населено място], Община Септември, Област Пазарджик е отменен РА № Р – 16001318000611 – 091 – 001/27.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 653/16.11.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за ангажиране отговорността на дружеството по чл. 177 ЗДДС в размер на 12 121,85 лв. и лихви – 7 845,79 лв., както и за разноските в размер на 1 250 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лео Газ 80“ ЕООД – [населено място], Община Септември, Област Пазарджик срещу посочения по – горе ревизионен акт. ОСЪЖДА „Лео Газ 80“ ЕООД – [населено място], Община Септември, Област Пазарджик да заплати на Национална агенция за приходите направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2 417,74 лв. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026