Решение · № 9497/2022 · дело 2451/2022
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 9497
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 2451/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 2451 / 2022 РЕШЕНИЕ № 9497 София , 26.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател : ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: КАЛИНА АРНАУДОВА ВЕСЕЛА АНДОНОВА при секретар Антоанета Иванова и с участието на прокурора Даниела Попова изслуша докладваното от съдията Весела Андонова по административно дело № 2451 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Чиликов от гр. Габрово срещу Решение №5421 от 20.09.2021 г. на Административен съд София - град по адм. дело №12792/2019 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Чиликов срещу Решение №31 от 18.04.2019 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България, с което е поправена очевидна фактическа грешка, допусната в негово Решение №85 от 10.04.2018 г. Касационният жалбоподател – А. Чиликов, счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо и неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т.1, 2 и 3 АПК. Твърди, че съдебното решение е нищожно, алтернативно недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, респективно по искане, което не е предявявано пред него. Счита, че обжалваният административен акт е постановен след като актът, който се поправя с него, вече е обжалван пред съда и административният орган е знаел за това обжалване като се позовава на нормата на чл. 99 АПК. В обжалваното съдебно решение липсват мотиви в тази насока, като се твърди нищожност, алтернативно недопустимост на обжалвания административен акт. Намира, че с обжалвания административен акт се допълва, а не само се поправя Решение №85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентно ведомство. Моли съда да обяви обжалваното решение за нищожно или недопустимо, алтернативно да бъде отменено като неправилно и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – председателят на Патентно ведомство на Република България, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – „АББ Авангард“ АД (в ликвидация), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В първоинстанционното производство от фактическа страна е установено следното: На 28.06.2017 г. „АББ Авангард” АД (в ликвидация) подава до Патентно ведомство Искане, вх. №70073285 за отмяна на регистрацията на марка, peг. №59265 „АББ Авангард/ABB Avangard“, с притежател А. Чиликов. С Решение № 85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентно ведомство, на основание чл.46, ал.5 и ал.6 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО – отм.) е отменена регистрацията на марка с peг. № 59265 „ААБ Авангард/ ААБ AVANGARD“, словна, за всички стоки и услуги, за които е регистрирана, с действие на отмяната, считано от 28.06.2012 г. Страните не спорят, че по жалба на А. Чиликов срещу Решение № 85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентно ведомство в Административен съд София - град е образувано адм.д. № 13109/2018 г. С Решение № 31 от 18.04.2019 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България е поправена очевидна фактическа грешка (ОФГ), допусната на страници първа, втора и пета и в диспозитива на Решение №85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентно ведомство, където наименованието на марка с peг. № 59265 следва да се чете: "АББ АВАНГАРД ABB AVANGARD" и на страница първа наименованието на дружеството молител по Искане, вх. № 70073285 от 28.06.2017г. да се чете "АББ Авангард" АД. В мотивите на решението е посочено, че на страница първа на Решение № 85 от 10.04.2018 г. е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на наименованието на дружеството молител и на страници първа, втора и пета и в диспозитива на Решение №85 от 10.04.2018 г. е допусната фактическа грешка при изписване на словния елемент на процесната марка. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд намира, че са били налице предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка, защото с оспорената заповед се поправя наличие на несъответствие между формираната и изразената воля на ответника. Сочи, че поправката на допусната очевидна фактическа грешка не е обвързана със срок или с настъпването на други факти, поради което Решение № 31 от 18.04.2019 г. не е недопустимо. С процесното решение се поправя фактическа грешка, а не се преценява законосъобразността на поправеното решение. За неоснователни са приети и останалите възражения на жалбоподателя. Въз основа на горното, съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. 1. По порока нищожност на съдебното решение: Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е нищожно, тъй като съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, респективно по искане, което не е предявявано пред него. Постановяването на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води до неговата неправилност, а не до нищожност. Ако съдът се е произнесъл по непредявено искане това води до недопустимост, а не до нищожност на съдебното решение. С оглед на горното доводите на касатора за нищожност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Другите основания за нищожност на обжалваното съдебно решение също не са налице. Съдебното решение е постановено от съд, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е ясно изразена. С оглед на горното първоинстанционното съдебно решение е валидно. 2. По порока недопустимост на съдебното решение: Доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение са същите като тези за нищожност на решението. Както беше посочено по-горе, неизяснена фактическа обстановка представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води до неправилност, а не до недопустимост на съдебното решение. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от А. Чиликов, в която изрично се съдържа искане за обявяване за нищожно, алтернативно незаконосъобразно Решение №31 от 18.04.2019 г. на председателя на Патентно ведомство. Съдът се е произнесъл по предмета на правния спор, определен с жалбата на Чиликов, поради което доводите му в тази насока са неоснователни. Другите основания за недопустимост на обжалваното съдебно решение също не са налице. Жалбата, по която е постановено съдебното решение е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок за обжалване и срещу подлежащ на оспорване административен акт. С оглед изложеното съдебното решение е допустимо. 3. По порока неправилност на съдебното решение: Не са налице твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от доказателствата по делото, първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, като се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя. Останалите доводи на касатора са свързани с противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК съдържа хипотезата на очевидната фактическа грешка и реда за нейното поправяне. Грешка по смисъла на цитираната норма представлява несъответствие между действителната воля на издателя на акт и тази, обективирана в самия акт, като това са грешки, свързани с грешно изписване на индивидуализиращи белези, грешки при пресмятане и др. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на администрацията, поради допусната очевидна фактическа грешка е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове и поради това тя следва да се прилага ограничително - само когато са налице законовите основания за това. По правило тези грешки са формални и не засягат същността на властническото волеизявление, но могат да предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката. Поправянето на ОФГ предполага разкриване на тази вече формирана воля, а не изменение на разрешението на конкретния случай. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че допуснатата промяна в наименованието на марката и дружеството, изразяващо се в една буква от абревиатурата им, представлява ОФГ, тъй като е допусната грешка в изписването им. Не се установява твърдяното от касатора допълване на Решение №85 от 10.04.2018 г. Сочената от касатора норма на чл. 99 АПК не намира приложение, тъй като в случая се поправя ОФГ, а не се възобновява производството по издаване на административния акт. Обстоятелството, че актът, който е поправен е обжалван, не обосновава извод за нищожност, респективно недопустимост на процесния акт, тъй като нормата на чл. 62, ал. 2 АПК не поставя изискване основният акт да е влязъл в сила и поправка може да се направи по всяко време, дори и след изтичане на срока на обжалване. Доводите на касатора свързани с валидността, допустимостта и законосъобразността на Решение №85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентно ведомство са неотносими към предмета на настоящия спор, в който се изследва единствено дали са налице основанията за прилагане на чл. 62, ал. 2 АПК. Останалите доводи на касатора са подробно обсъдени от първоинстанционния съд и в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият състав не следва да ги преповтаря. Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5421 от 20.09.2021 г. на Административен съд София - град по адм. дело №12792/2019 г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026