Определение · № 9743/2022 · дело 9652/2022

По дело 9652 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9743 София , 02.11.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: ХРИСТО КОЙЧЕВ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ХРИСТО КОЙЧЕВ по административно дело № 9652 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК и чл. 27, ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ . Образувано е по частна жалба на „Домейн Менада“ ЕООД гр. София, представлявано от управителя Р. Вълчев срещу определение № 6583/25.08.2022г., постановено по адм. дело № 7324/2022г. на Административен съд София – град, с което отхвърлено искането на дружеството за спиране предварителното изпълнение на АУДПВ № 01-2600/1493#3/11.07.2022г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София, с което на частния касатор е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 389 885.48лв. Частният жалбоподател твърди неправилност на съдебния акт, тъй като съдът не се е съобразил с представените доказателства за имущественото състояние на дружеството. Сочи реализиране на загуби от търговеца за 2020г. и 2021г., както и наличие на текущи задължения към доставчици и заплати и осигуровки на наетите при него лица, като със запориране на средствата дължими по акта ще се доведе до невъзможност на дружеството да заплати дължимите възнаграждения и осигуровки на работниците. При налагане на запор търговецът няма да може и да заплаща и задълженията си към доставчиците. В частната жалба се излагат доводи, че при наличие на установено финансово състояние, което съпоставимо с размера на задължението, обуславящо невъзможността му да изпълни последното, води до извод за наличие на реална опасност от настъпване на труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. В тази връзка сочи и практика на ВАС. Въз основа на горното се иска атакуваното определение да бъде отменено, като се постанови друго, с което да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение на процесния АУПДВ. Ответникът по частната жалба, не изразява становище. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд София – град е отхвърлил искането на "Домейн Менада" ЕООД, да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на АУПДВ 01-2600/1493#3/11.07.2022г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София. Приел е, че не са доказани предпоставките по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК . От страна на частния жалбоподател не са представени доказателства, удостоверяващи затрудненото му финансово състояние. Липсват доказателства удостоверяващи вероятността от настъпването на сочените от дружеството вреди от предварителното изпълнение на акта. Прието е, че приложения отчет за промени в собствения капитал от една страна не е ясно от кого е изготвен, а от друга не дава и информация относно наличието на затруднено финансово състояние на дружеството. В обобщение съдът е приел, че изложените в искането аргументи не са подкрепени със съответните доказателства, обосноваващи вероятното настъпване на конкретни вреди. Определението е правилно. Оспорения АУПДВ е издаден по реда на чл. 27 ЗПЗП и чл. 162 и сл. от ДОПК. Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП обжалването на издадените от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Независимо дали тази разпоредба е възпроизведена или не в АУПДВ, по силата й, жалбата срещу АУПДВ няма суспензивен ефект и АУПДВ се явява годно изпълнително основание. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК - по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК , когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 ЗПЗП не съдържа. За да са налице условията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, в тежест на оспорващия е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК , поради което същият следва да докаже наличието на значителна или трудно поправима вреда. Изречение последно от разпоредбата добавя допълнително условие, чието изискване за да се спре изпълнението е да е въз основа на нови обстоятелства. В практиката си Върховният административен съд приема, че доказателства, установяващи финансовото състояние на жалбоподателя, което съпоставено с размера на задължението, обуславя невъзможността му да изпълни същото, обосновават извод за наличието на реална опасност от настъпването на трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК . Такива доказателства обаче не са представени от страна на частния жалбоподател. Правилно АССГ е посочил, че представеният отчет за промените в собствения капитал на дружеството не е годно доказателство само по себе си да доведе до извод за наличие предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК. Както е посочено на първо място не е ясно този документ от кого изхожда и на второ място не предоставя необходимата информация относно затрудненото финансово положение на дружеството. Други доказателства в подкрепа на твърденията в частната жалба за затруднения свързани с разплащания към доставчици и работници и служители не са представени. ВАС нееднократно е посочвал, че наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Тези доказателства могат да са свързани с икономическото и финансово състояние на молителя, с неговите задължения или с невъзможността да изпълни новите финансови тежести. В настоящия случай не са представени писмени доказателства от вида на посочените досежно финансовото състояние на лицето, какви приходи и разходи е генерирало в периода преди и след издаване на административния акт, за да бъде извършена конкретна преценка дали е налице "значителна или трудно поправима вреда" по смисъла на закона - чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК . Не става ясно дали дружеството има и други задължения, чието погасяване е затруднено в резултат на издаването и изпълнението на АУПДВ. Следва да се посочи, че ангажираното от жалбоподателя писмено доказателство – отчет за промените в капитала на дружеството не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК , защото предхожда издаването на процесното АУПДВ. След като е стигнал до извод за липса на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение и е оставил искането на жалбоподателя за спиране на АУПДВ без уважение, Административен съд София - град е постановил едно правилно определение, което не страда от пороците, твърдени в частната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК , Върховният административен съд, състав на осмо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 6583/25.08.2022г., постановено по адм. дело № 7324/2022г. на Административен съд София – град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ