Определение · № 9584/2022 · дело 9554/2022
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 9584
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 9554/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 9554 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9584 София , 27.10.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ТАТЯНА ХИНОВА Членове: ДИАНА ГЪРБАТОВА ДОБРИНКА АНДРЕЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДИАНА ГЪРБАТОВА по административно дело № 9554 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 217, ал. 4, изречение второ от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на "АКВА КОНСТРУКТ ГРУП" ЕООД, с адрес в гр. Хасково, с управител А. Атанасов, подадена чрез упълномощен адв. А. Цветков, против определение № 641 от 15.09.2022 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-93/2022 г. Частният жалбоподател оспорва извода на Комисията за недължимост на претендираните разноски и твърди, че горепосоченото определение е неправилно и необосновано, защото при постановяването му не е съобразено, че процедурата по възлагане на процесната обществена поръчка е прекратена от възложителя, което по същество представлява оттегляне или отмяна на административния акт по смисъла на чл. 143, ал. 2 АПК, в който случай му се дължат сторените по делото разноски. Излага становище, че възложителят с поведението си е станал причина за подаване на жалбата, която е постигнала целта си, поради което следва бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски. Претендира отмяна на обжалваното определение, като незаконосъобразно постановено и присъждане на разноските в пълен размер, сторени от оспорващото дружество в производството пред КЗК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на "АКВА КОНСТРУКТ ГРУП" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 641 от 15.09.2022 г. е оставено без уважение искането на жалбоподателя "АКВА КОНСТРУКТ ГРУП" ЕООД, за изменение на определение № 200/24.03.2022 г. на КЗК по преписка № КЗК-93/2022 г., в частта за разноските. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на чл. 217, ал. 4, във връзка с чл. 217, ал. 1 и ал. 2 ЗОП и е приела, че в случая не е налице основание за изменение на визираното определение и за присъждане на разноски в полза на оспорващото дружество, защото в конкретната хипотеза прекратяването на обсъжданата обществена поръчка от възложителя не е свързано с релевираните в жалбата на "АКВА КОНСТРУКТ ГРУП" ЕООД оплаквания за евентуално извършени нарушения при откриването на обжалваната процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Доставка на свързващи елементи, капаци и гривни за улични ревизионни шахти и решетки за уличен отток за задоволяване на експлоатационните потребности на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Благоевград". Възлагателната процедура по ЗОП е прекратена от възложителя поради това, че за участие в процедурата е подадена е само една оферта, което дава правна възможност на възложителя да прекрати процедурата на основание чл. 110, ал. 2, т. 1 ЗОП. С оглед на това Комисията е прекратила образуваното производството поради недопустимост на жалбата, защото е счетено, че след нейното подаване с издаването и влизането в сила на решението за прекратяване е отпаднал правният интерес за жалбоподателя. Оттук е изведено заключение, че при недопустимост на жалбата поради отпадане на правния интерес, разноски не се дължат, предвид на изчерпателно изброените хипотези в чл. 143 АПК. Комисията е акцентирала на обстоятелството, че при подаване на жалба по реда на ЗОП, изходът от разглеждането й по същество не е ясен, тоест рискът да не бъде възложено на ответника да заплати на жалбоподателя, макар и активно легитимна страна, разноските по повод образуване на производството е върху подателя на жалбата. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото КЗК точно е констатирала, че с предходно определение № 200 от 24.03.2022 г., постановено по преписка № КЗК-93/2022 г., на основание чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗОП и чл. 217, ал. 1 ЗОП, КЗК е оставила без разглеждане жалба с вх. № ВХР-231/18.02.2022 г. на "АКВА КОНСТРУКТ ГРУП" ЕООД срещу решение № F187025/03.02.2022 г. на управителя на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Благоевград за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на свързващи елементи, капаци и гривни за улични ревизионни шахти и решетки за уличен отток за задоволяване на експлоатационните потребности на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Благоевград"; процедурата е с уникален номер 00220/2022-0002 в ЦАИС ЕОП; прекратено е производството по преписка № КЗК - 93/2022 г.; оставено е без разглеждане искането за налагане на временна мярка "спиране" на процедурата за възлагане на обществена поръчка; оставено е без уважение на искането на жалбоподателя за възлагане на разноски в настоящото производство. В изпълнение на дадени задължителни указания от Върховния административен съд, Комисията е разгледала частната жалба на "АКВА КОНСТРУКТ ГРУП" ЕООД като искане за изменение в частта за разноските на горепосоченото определение № 200 от 24.03.2022 г. КЗК правилно е установила, че възложителят е прекратил процесната обществена поръчка не по твърдяните от жалбоподателя нарушения, а на основание чл. 110, ал. 2, т. 1 ЗОП, по причина, че в случая за участие в процедурата е подадена само една оферта, което дава възможност на възложителя да прекрати обявената възлагателна процедура. Ето защо Комисията е счела, че след влизането в сила на решението за прекратяване е отпаднал правния интерес за жалбоподателя за оспорване на процесното решение на възложителя. В мотивите на обжалваното определение законосъобразно е отразено, че при недопустимост на жалбата поради отпадане на правния интерес, разноски не се дължат, с оглед на лимитативно посочените хипотези в чл. 143 АПК, което обстоятелство е наложило отхвърляне на предявеното от жалбоподателя искане за изменение в частта за разноските. Съдът споделя становището на КЗК и не възприема аргументите на частния жалбоподател за идентичност на прекратяването на възлагателната процедура с оттегляне от страна на възложителя на постановен от него административен акт. Следва да се има предвид, че институтът на „оттегляне на оспорения акт” е регламентиран в разпоредбата на чл. 156 АПК, според която при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и заинтересовани страни административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. Тази хипотеза обаче не е налице в конкретния случай, защото тя касае оттегляне на акт по съдебно дело, а не оттегляне на акт по преписка, образувана пред КЗК, а и няма постановено решение или заповед на възложителя, с което да оттегля свой предходен административен акт. По принцип нормите на специалния приложим закон - ЗОП дават възможност на възложителя сам да отстрани свое нарушение до произнасяне на КЗК по жалбата, като законът не посочва под каква форма това следва да се осъществи, поради което е налице свобода на преценката за изразяване на това волеизявление. В практиката е имало случаи, при които възложителят е издавал ново решение, респ. заповед, в което с нарочен диспозитив ОТМЕНЯ предходното си решение или в новото си решение или заповед изрично заявява, че ОТТЕГЛЯ издаденото вече предишно решение. Такъв нарочен акт обаче в конкретния случай не е постановен, тъй като е налице прекратяване на откритата процедура на основание чл. 110, ал. 2, т.1 ЗОП, тоест - не са установени каквито и да е нарушения, които да са допуснати от страна на възложителя. Прекратяването на процедурата е един от начините на завършване на процедурата по възлагате на обществената поръчка и то подлежи на обжалване по реда на чл. 120 ЗОП - в 10-дневен срок от получаване на акта. С оглед на това прекратяването на процедурата по реда на ЗОП не е идентично по същността си с оттегляне на оспорен акт по реда на чл. 156 АПК. Прилагането по аналогия на процесуални норми е недопустимо. Разликите между двете действия на административния орган - възложител са съществени. Прекратяване на възлагателната процедура е правомощие на административния орган, което осъществява в административно производство, при определени законови предпоставки, задължително се мотивира, не е необходимо съгласие на участниците в процедурата, актът подлежи на обжалване и при контрола може да бъде отменен. Оттеглянето на оспорен адм. акт е волеизявление, за което няма задължение за административния орган да се мотивира, прави се в рамките на съдебно производство, необходимо е съгласие на останалите страни, не подлежи на обжалване самото „оттегляне”, а определението на съда, с което в такава хипотеза - чл. 159, т. 3 АПК съдът оставя жалбата без разглеждане и прекратява образуваното съдебно производство. Друга възможност на административния орган е предвидена в разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК, съгласно която органът в 7-дневен срок от получаване на жалбата, може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени. Оттеглянето на акта в тази хипотеза също е в рамките на административно производство и действително новият акт подлежи на оспорване, но изискуемото преразглеждане на акта в случая не е осъществено. Целта на преразглеждането е да не се стига до изпращане на преписката на по-горестоящия орган, когато долустоящият орган сам е решил въпроса по издадения от него акт, но в случая има специални правила - според разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ЗОП, жалбата се подава едновременно до КЗК и до възложителя, чието решение, действие или бездействие се обжалва и жалбата на "АКВА КОНСТРУКТ ГРУП" ЕООД е изпратена и съответно е постъпила в КЗК и по нея е образувано производство. Освен това КЗК е независим специализиран държавен административен орган с правомощия, регламентирани в ЗОП, ППЗОП и Устройствения правилник да преразглежда актовете на възложителите, но КЗК няма статут на горестоящ орган на възложителите. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в случая възложителят няма изразено волеизявление за оттегляне на оспорения акт по смисъла на чл. 156 АПК, поради което не е налице основанието по чл. 143, ал. 2 АПК за присъждане на направени разноски в полза на жалбоподателя. Не може да се възприеме и тезата на частния жалбоподател, че възложителят с поведението си е станал причина за сторените разноски от страна на дружеството - участник в обществената поръчка по повод образуваното производство пред КЗК, защото за да се образува производство пред КЗК задължително се внася държавна такса - чл. 121, ал. 4, т. 3 ЗОП и резултатът от спора не е известен на този етап. Разноските са направени не по вина на възложителя, а защото държавната такса се дължи по силата на закона при обжалване актовете на възложителите, като в зависимост от изхода на спора, разноски се присъждат в хипотезите на чл. 143 АПК, но в настоящия случай не е налице законово основание за тяхното присъждане. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания. На основание на горното и на чл. 217 ЗОП и чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 641 от 15.09.2022 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-93/2022 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАТЯНА ХИНОВА секретар: Членове: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА /п/ ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026