Решение · № 9925/2022 · дело 4622/2022

По дело 4622 / 2022 РЕШЕНИЕ № 9925 София , 07.11.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател : ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЮЛИЯ РАЕВА при секретар Маринела Цветанова и с участието на прокурора Даниела Божкова изслуша докладваното от съдията Мирослава Георгиева по административно дело № 4622 / 2022 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ЛАФАЙЕТ 2018“ ЕООД, представлявано от Г. Александров, управител, чрез адв. Р. Савов, САК, срещу решение №25/22.03.2022 година на Административен съд гр. Видин по адм.д. №262/2021 година. С последното е отхвърлена жалбата му срещу решение № РД-11-1563/08.12.2021 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година“. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон. Неправилен бил изводът на съда за законосъобразност на процесния отказ за верификация на основание чл. 64, ал.1, предложение първо от ЗУСЕСИФ – поради непредставяне в срок по документи в хипотеза на чл.63 от закона. В хода на процедурата по верификация с писмо от 04.03.2021 година дружеството представило набор от документи по опис в 14 точки, като такъв бил представен и с писмо от 22.03.2021 година в 8 точки, уведомление от 04.04.2021 година, писмо от 05.08.2021 година, писмо от 04.11.2021 година. Вместо да разгледа съдържанието на тези документи и да го анализира по същество, за да обоснове законосъобразност/незаконосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд единствено изброил номерата на входящата и изходяща поща и направил напълно необоснован извод за хипотеза на отказ за верификация на основание чл. 64, ал.1, предложение първо от ЗУСЕСИФ. Останалата част от мотивите на съда повтаряла обобщените изводи на административния орган без тези изводи да се базират на анализ на доказателствата по делото. Напротив, за всички твърдени като неустановени обстоятелства дружеството представило доказателства. Анализ на последните обаче не бил извършен от първоинстанционния съд. Не без значение бил и фактът, че правната квалификация, възприета от съда, се различавала от тази, въз основа на която административният орган постановил акта си – чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ и изложените от органа мотиви за „непридобиване на разумна увереност за постигане на целите по проекта към етапа на приключване на проектните дейности“. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени решение № РД-11-1563/08.12.2021 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година“. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година“, чрез служител с юридическа правоспособност Менцел, взема становище за неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Обжалваният административен акт бил с правна квалификация чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ - разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. За да постави отказ на това правно основание, органът следвало да посочи кои конкретни разходи не са включени в документите по чл. 26, ал.1 като категория разходи. Такива изводи не се съдържали в обжалвания административен акт. Нито съдът, нито органът направили анализ на представените от бенефициера доказателства, а изводът за недопустимост на претендираните разходи не бил фактически обоснован. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, касационният състав на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Видин е образувано по жалба на „ЛАФАЙЕТ 2018“ ЕООД, представлявано от Е. Ганева, управител, срещу решение № РД-11-1563/08.12.2021 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година“. С последното, на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ е отказана верификация на разходи в общ размер 71 094,52 лева по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG16RFOP002-2.024-0564-C02 с бенефициер „ЛАФАЙЕТ 2018“ ЕООД. За да отхвърли жалбата срещу решението, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. При извършена служебна проверка, на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав прави извод за валидност и допустимост на съдебния акт. Касаторът не релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон, касационният състав прави изводи за неправилност на обжалвания съдебен акт: Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е изменен и допълнен със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУСЕСИФ обнародван в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. С разпоредбата на § 1 от ЗИД на ЗУСЕСИФ наименованието на закона се изменя така: "Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление". Съгласно разпоредбата на § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Текстът на § 71, ал. 1 предвижда в срок до 6 месеца от влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ Министерският съвет и министърът на финансите да приемат или приведат в съответствие с него нормативните актове по прилагането на ЗУСЕФСУ. Според нормата на ал. 2 с.з. приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 г., като съгласно §71, ал. 3 - нормативните актове по ал. 2 ще се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2021 – 2027 г., доколкото не противоречат на този закон. Видно от изложеното по отношение процесния спор са приложими разпоредбите на закона действали преди влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г.), доколкото същият се отнася до законосъобразността на административен акт издаден по оперативна програма от програмен период 2014-2020 г. и се отнася до управлението на средствата от ЕСИФ. Нормите приложими в настоящото съдебно производство са в относимата редакция на закона към момента на издаване на административния акт – ДВ бр.52 от 9.06.2020 г. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е постановен от ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година“ в процедура по верификация на разходи в резултат на извършена проверка на искане за окончателно плащане от дата 03.02.2021 година за периода 27.10.2020 година – 13.12.2020 година по административен договор №BG16RFOP002-2.024-0564-C02 с бенефициер „ЛАФАЙЕТ 2018“ ЕООД. Касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд, че в рамките на тази процедура, актът представлява отказ за верификация на компетентен орган, във валидна писмена форма. Несъответстващ на действителната правна обстановка обаче е изводът на административния съд, че актът е издаден на основание чл. 64, ал.1 от ЗУСЕСИФ (заглавие преди изменението на закона с ДВ бр. 51/2022 година), поради което релевантни елементи в хода на осъществявания контрол са следните: 1. подадено искане за верифициране; 2. непредставяне в срок на документи по чл.63 от ЗУСЕСИФ. Оспореният пред административния съд акт е с правна квалификация чл. 64, ал.3 във връзка с чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, като изводите на органа преди разпоредителната част на акта и в рамките на същата се базират единствено на квалификацията по чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ. В процедурата по верификация, основанията по чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ и по чл.64, ал.1, предложение първо, са различни нормативно уредени механизми за контрол върху допустимостта на разходите в процедурите по предоставяне на средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от закона. Принципно правилен е изводът на съда, че релевантни елементи в хода на осъществявания контрол в хипотеза на чл. 64, ал.1, предложение първо от ЗУСЕСИФ са подадено искане за верифициране и непредставяне в срок на документи по чл.63 от ЗУСЕСИФ. Тази правна квалификация обаче не представлява правно основание на процесния отказ, поради което и горните изводи на първоинстанционния съд са неотносими към решаване на спора по същество. Обследването на законосъобразността на оспорения административен акт от първоинстанционния съд с оглед неприложена от органа правна квалификация обосновава извод за неправилност на съдебния акт. Тъй като оспореният пред административния съд акт е с правна квалификация чл. 64, ал.3 във връзка с чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, като изводите на органа преди разпоредителната част на акта и в рамките на същата се базират единствено на квалификацията по чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, контролът за законосъобразност върху акта предполага изследване на фактите с оглед субсумирането им в състава на така посочената квалификация. Такъв анализ не е извършен не само от административния съд, но и от административния орган, чиито акт е предмет на контрол за законосъобразност пред съда: Органът в оспореното решение № РД-11-1563/08.12.2021 година, за да мотивира недопустимост на разходите по чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ е изложил общи и неотносими към квалификацията аргументи за: - непридобита от него „разумна увереност в реалистичността“ по отношение на услугата от страна на изпълнителя „ДЕМОФИКС“ ЕООД, който аргумент е относим към квалифакицята касаеща реалност на услугата; - липса на гаранция за постигане на изпълнение на проектни индикатори, който аргумент се явява неотносим към основанията за допустимост на разходите по чл.57, ал.1 ЗУСЕСИФ. Квалификацията на чл. чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ изисква анализиране на категориите допустими разходи съгласно документите по чл.26, ал.1 от закона и съгласно одобрения проект, и формиран извод за несъответствие на процесните претендирани за верифициране разходи като попадащи извън посочените категории. Такъв анализ органът не е направил, като изводите му за недопустимост на претендираните разходи на посоченото основание са без мотив. Доколкото органът въз основа на извършените проверки в хода на изложението по акта прави изводи за непридобита „разумна увереност“ за постигане на целите по проекта, касационният състав прави следните изводи: Използваното от органа словосъчетание „разумна увереност“ не обосновава извод за недопустимост на разхода на основание чл. чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, а навежда към неизяснени обстоятелства разколебаващи органа, които могат да представляват основание за отказ единствено на основание чл.64, ал.1, предложение първо от ЗУСЕСИФ, в която хипотеза плащането може да се предяви отново при следващо искане. Смесването на анализите за недопустимост на разходите относими към различни правни квалификации и отвеждането им към несъответстваща им такава, нарушава правото на защита на бенефициера, на когото е отказана верификация по искане за окончателно плащане, без за същия да става ясно отказът дали почива на изводи за непредставени в достатъчна степен доказателства или на изводи за недопустима категория разходи, чиито верификация се иска. Използваната в разпоредителната част от акта правна квалификация на чл. 7, ал.1 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 189 на МС от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. не съответства на изводите на органа за „реализирани дейности, които не са пряко свързани с предприемаческата идея“, тъй като изписаната норма разглежда хипотези на максимален размер за дадена категория разходи, които в случая не се обосновават от фактическа страна. Единствените относими към използваната квалификация за недопустимост на разходите изводи на административния орган са свързани с факта, че в действителност разходите по проектите не са самоцелни, а се правят за постигане на целите по проекта. Обосновката на органа в тази насока обаче от една страна не се основава на пълен анализ на представените от бенефициера доказателства, а от друга се преплита с напълно неотносими факти и необосновани изводи. Това прави волята на органа, обективирана в оспорения акт, неясна до степен обосноваваща материална незаконосъобразност на акта. Гореизложеното формира извод за отмяна на обжалвания съдебен акт, постановен при неправилно приложение на материалния закон. Вместо него следва да се постанови друг, с който да се отмени решение № РД-11-1563/08.12.2021 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година“. Административният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, при неясни мотиви, които да сумсумират относимата правна квалификация, при обективирана вътрешно противоречива воля на органа и изразена несъответстваща на фактите правна квалификация, представляващи нарушения на чл. 59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК. След отмяна на административния акт, преписката следва да се върне на органа за процедиране по искане за окончателно плащане от дата 03.02.2021 година за периода 27.10.2020 година – 13.12.2020 година по административен договор №BG16RFOP002-2.024-0564-C02 с бенефициер „ЛАФАЙЕТ 2018“ ЕООД. Искането следва да се процедира при съобразяване на относимите към процедурата разпоредби на закона, при пълно изясняване на фактическата обстановка по спора и отнасянето й към приложимия законов норматив. Предвид изхода на спора, на касатора следва да се присъдят разноски по делото за две съдебни инстанции в размер, както следва: - по 568,76 лева държавна такса за всяка съдебна инстанция, - 2700 лева заплатено адвокатско възнаграждение. По делото пред първоинстанционния съд не са представени доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение от 3246 лева по банков път. Воден от гореизложеното, съставът на Върховния административен съд, на основание чл. 222, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №25/22.03.2022 година на Административен съд гр. Видин по адм.д. №262/2021 година, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ: ОТМЕНЯ решение № РД-11-1563/08.12.2021 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година“. ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа да заплати на „ЛАФАЙЕТ 2018“ ЕООД, [ЕИК], сумата от 3 837,52 (три хиляди осемстотин тридесет и седем лева и петдесет и две стотинки) лева, представляващи разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА секретар: Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА