Определение · № 9678/2022 · дело 10032/2022

По дело 10032 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9678 София , 01.11.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : РУМЯНА БОРИСОВА Членове: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ по административно дело № 10032 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 във връзка с чл. 204 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на „Околски“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, [улица], представлявано от управителя И. Околски, против определение № 706 от 29.09.2022 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка, вх. № КЗК-583/15.09.2022 г. с което на основание чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, Комисия за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на искането на "Околски" ООД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изграждане на улица "Промишлена", гр. Благоевград – ВиК, Ел. инфраструктура и Благоустрояване, по части: "Пътна", "ОБД", "ВОД", "Съоръжения", "ВиК", "Електро", "ПБ", "ПБЗ" и "ПУСО"", открита с Решение № F241112/08.08.2022 г. на кмета на община Благоевград и с УИН 00109-2022-0045 в ЦАИС ЕОП. Жалбоподателят твърди, че оспореното определение на КЗК е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че с решението на възложителя са въведени изисквания за подбор, които създават предпоставка за субективен подбор и последваща оценка на подадените оферти. Излага съображения, че с решението за откриване на процедурата и документацията за участие се създава риск от нарушаване принципите на равнопоставеност и свободна конкуренция. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение и да наложи мярка „спиране на процедурата“ на основание 204 от ЗОП. Претендира присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът – кмета на община Благоевград, редовно уведомен за постъпилата жалба и в срока по чл. 232 от АПК, приложим на основание чл. 216а, ал. 3 от ЗОП, не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес от оспорване на акта на КЗК и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производство по преписка, вх. № КЗК-583/15.09.2022 г. е образувано във връзка с постъпила жалба с № ВХР-1641/26.08.2022 г. от "Околски" ООД срещу Решение № F241112/08.08.2022 г. на кмета на община Благоевград за откриване на "открита" процедура за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет. С жалбата, на основание чл. 203 и чл. 204 ЗОП е предявено искане за спиране на процедурата, по наведени твърдения, че от него няма да настъпят неблагоприятни последици, а ще се предотврати настъпването на отрицателни последици, както и увреждане на обществения интерес в резултат незаконосъобразното откриване на процедурата. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателите за налагане временна мярка "спиране на процедурата". За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 204 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е приела, че искането за спиране на процедурата е неоснователно и необосновано. В мотивите на определението е посочено, че жалбоподателят, които претендира пред КЗК налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, носи тежестта да обосноват и докажат наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. Прието е, че в случая липсват аргументирани и обосновани съображения, както и доказателства, че интересите на жалбоподателя или общественият интерес ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез спиране на процедурата. Приела е, че са изложени доводи относно незаконосъобразността на оспорваното решение по които КЗК не може да се произнесе, тъй като по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. Прието е, че незаконосъобразността на обжалваното решение само по себе си не е достатъчно за обосноваване на извод, че интересите на жалбоподателите или на обществото като цяло ще бъдат накърнени от продължаване на процедурата. КЗК се е позовала и на разпоредбата на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, според която възложителят няма право да сключи договор с определения за изпълнител участник преди влизане в сила на всички решения по процедурата. С оглед изложеното искането на жалбоподателите за налагане на временна мярка „спиране“ е преценено като неоснователно и е оставено без уважение от КЗК. Определението е правилно. Неоснователно е твърдението в частната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. При произнасянето си КЗК е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3, 4 от ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП, при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В чл. 204, ал. 3 ЗОП е регламентирано, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В конкретния случай, противно на наведените от жалбоподателите твърдения, КЗК е извършила дължимата преценка, съобразно обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 ЗОП, възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, при което обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, след като от спирането могат да произтекат значително по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. Наред с това правилно е съобразена и императивната норма на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съгласно която възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизането в сила на обжалваното решение. Решаващият съдебен състав изцяло възприема изложеното в оспореното определение, че оспорващите дружества, които са предявили искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, носят тежестта да обосноват и докажат наличието на факти и обстоятелства, които налагат спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира процедурата. Изложените мотиви, съпоставени с особеностите и характера на конкретната възлагателна процедура, ще позволят на КЗК да извърши дължимата преценка по чл. 204, ал. 2 от закона. Съдът констатира, че както в първоинстанционната жалба, така и в частната жалба жалбоподателите излагат твърдения за незаконосъобразност на атакувания акт на възложителя, относно които Комисията правилно е счела, че на този етап от производството е недопустимо произнасянето по тях, защото така би се стигнало до предрешаване на спора по същество. Поради това в конкретната хипотеза не може да се изведе обосновано заключение, доколко и в каква степен довършването на процедурата би накърнило интересите на жалбоподателите или на обществото като цяло. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане - предвид етапа, на който се намира провежданата процедура, поради което правилно КЗК е счела за неоснователно искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата". Предвид на изложените съображения тричленният състав на ВАС приема, че не са налице отменителни основания, поради което оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, Върховният административен съд, четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 706 от 29.09.2022 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК - 583/2022 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ РУМЯНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ