Определение · № 9897/2022 · дело 9765/2022

7 ноември 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
9897
Година на номера
2022
Дело №
9765/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 9765 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9897 София , 07.11.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: ДИАНА ГЪРБАТОВА ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя МАРИНИКА ЧЕРНЕВА по административно дело № 9765 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 във връзка с чл. 204 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на „Запрянови – 03“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, [адрес] представлявано от управителя Г. Запрянов, против определение № 711 от 29.09.2022 г., постановено по преписка № КЗК-601/2022 г. от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което на основание чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, Комисия за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на "Запрянови - 03" ООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата” за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Основен ремонт, консервация и реставрация, прилагане на мерки за енергийна ефективност и благоустрояване на дворното пространство на ХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, - гр. Пловдив“, открита с Решение № F266016 от 25.08.2022 г. на кмета на район „Централен“ - Община Пловдив, с уникален номер на поръчката в ЦАИС ЕОП: 01304-2022-0005. В частната жалба се твърди, че оспореното определение на КЗК е неправилно, незаконосъобразно и в мотивите му се съдържат съществени противоречия. Преповтарят се доводите по съществото на спора, изложени в жалбата пред КЗК. Счита, че с цитираното по-горе решение за откриване на процедурата възложителят неправилно и незаконосъобразно е въвел условия, които създават предпоставка за субективен подбор и последваща оценка на подадените оферти. Според жалбоподателя поставените минимални изисквания за допускане до оценка на техническо предложение и критерии за възлагане предоставят неограничена свобода на избор при вземане на решение от страна на комисията и не гарантират реална конкуренция. Посочва също така, че към решението за откриване на процедурата са приложени документи съдържащи множество противоречия и неясноти, оказващи възпиращ ефект по отношение на потенциалните участници, тъй като водят до липса на информираност на заинтересованите лица за това, по какъв начин да подготвят офертите си, за да бъдат допуснати до оценка и нарушават принципите на равнопоставеност и свободна конкуренция, а от там и прозрачността в действията на членовете на комисията. Отправя искане към съда да отмени обжалваното определение и да наложи мярка „спиране на процедурата“. Ответникът – кметът на район „Централен“ при община Пловдив, редовно уведомен за постъпилата жалба и в срока по чл. 232 от АПК, приложим на основание чл. 216а, ал. 3 от ЗОП, изразява писмено становище за неоснователност на частната жалба по изложени подробни съображения за правилността на атакуваното определение. Настоящият състав на Върховния административен съд, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес от оспорване на акта на КЗК и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред КЗК по преписка № КЗК-601/2022 г. е образувано във връзка с жалба с вх. № ВХР- 1787/19.09.2022 г., подадена от „ЗАПРЯНОВИ - 03“ ООД срещу Решение № F266016 от 25.08.2022 г. на кмета на район „Централен“ - Община Пловдив за откриване на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Основен ремонт, консервация и реставрация, прилагане на мерки за енергийна ефективност и благоустрояване на дворното пространство на ХГ „Св. Св. Кирил и Методий”, - гр. Пловдив“, с уникален номер на поръчката в ЦАИС ЕОП: 01304-2022-0005. С жалбата, на основание чл. 203 от ЗОП е направено искане за спиране на процедурата, до постановяване на решение по жалбата, като липсват наведени доводи за това. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка "спиране на процедурата". За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 204 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е достигнала до извода, че искането за спиране на процедурата е неоснователно и необосновано. Комисията е приела, че като се отчете специфичния предмет на обществената поръчка, спирането на процедурата ще рефлектира негативно върху интересите на обществото, включително интересите свързани с отбраната и сигурността. В мотивите на определението е посочено, че жалбоподателят, който претендира пред КЗК налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. Прието е, че жалбоподателят не е изложил каквито и да е мотиви, които да послужат като основание за преценка, че с продължаването на процедурата ще се нарушат интересите на жалбоподателя и на другите заинтересовани лица. По отношение на изложените доводи за допуснати нарушения и противоречия със ЗОП, КЗК е посочила, че на този етап от производството не следва да се обсъждат и да се прави произнасяне по безспорен и категоричен начин дали има извършени нарушения при откриване на процедурата, тъй като би се стигнало до предрешаване на спора по същество. В същото време при преценка на възможните последици от налагането на временната мярка КЗК е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществото. Този извод Комисията е направила от специфичния предмет на обществената поръчка, който е свързан с основен ремонт, реставрация, прилагане на мерки за енергийна ефективност и благоустрояване на дворното пространство на ХГ „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив. Отчитайки предмета на обществената поръчка Комисията е приела, че следва да се предпочете интересът на лицата, които ще се ползват от реализираните строителни дейности, чрез които ще се осигури по-добра среда за всички ползватели на сградата и дворното пространство на хуманитарната гимназия в гр. Пловдив - ученици, учители, непедагогически персонал и граждани. Също така КЗК е отчела и това, че дори и процедурата да не бъде спряна интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до окончателното решаване на спора по същество предвид забраната по чл. 112, ал. 8 от ЗОП. С оглед на това Комисията е стигнала до заключение, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, защото от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане, поради което искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка е преценено като неоснователно и е оставено без уважение. Определението е правилно. Неоснователно е твърдението в частната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. При произнасянето си КЗК е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3, ал. 4 от ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП, при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В чл. 204, ал. 3 от ЗОП е регламентирано, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В конкретния случай, противно на наведените от жалбоподателите твърдения, КЗК е извършила дължимата преценка, съобразно обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 от ЗОП, възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, при което обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, след като от спирането могат да произтекат значително по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. Неоснователно е твърдението в частната жалба, че е налице противоречие в мотивите на оспореното определение, тъй като процедурата така или иначе щяла да се забави предвид законовите възможности за обжалване. Ако процедурата по провеждане на обществената поръчка бъде спряна, то тя ще продължи едва след като приключи съдебното производство, което безспорно ще я забави във времето, а в случаите, когато е отхвърлено искането за спиране, двете производства се провеждат успоредно. Ето защо правилно КЗК е приела, че налагането на временна мярка ще възпрепятства възложителя да продължи провеждането на процедурата за възлагане на обществената поръчка. В случая КЗК правилно е съобразила и императивната норма на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, съгласно която възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което само по себе си продължаването на процедурата по провеждане на обществената поръчка не би довело до сключване на договор преди влизането в сила на обжалваното решение. Настоящият съдебен състав изцяло възприема изложеното в оспореното определение, че оспорващият, който е предявил и искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, носи тежестта да обосноват и докаже наличието на факти и обстоятелства, които налагат спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира процедурата. Изложените мотиви, съпоставени с особеностите и характера на конкретната възлагателна процедура, ще позволят на КЗК да извърши дължимата преценка по чл. 204, ал. 2 от ЗОП. В случая в искането за спиране предявено пред КЗК липсват каквито и да е мотиви. Искането е бланкетно и в него липсват доводи, които да се съпоставят с особеностите и характера на конкретната възлагателна процедура, за да позволят на КЗК да извърши дължимата преценка по чл. 204, ал. 2 от ЗОП. В частната жалба жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност на атакувания акт на възложителя, по които на този етап от производството е недопустимо произнасянето, защото така би се стигнало до предрешаване на спора по същество. Липсват доводи, които да послужат като основание за преценка, че интересите на страната, и по-конкретно на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде предотвратен с налагане на временната мярка „спиране на процедурата“. Поради това в конкретната хипотеза не може да се изведе обосновано заключение, доколко и в каква степен довършването на процедурата би накърнило интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло. В тази връзка Комисията правилно е приела, че спирането на процедурата ще рефлектира негативно не само върху интереса на възложителя, но и върху този на обществото, доколкото забавянето и ще доведе до отлагане във времето сключването на договор за възлагане на обществената поръчка. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане - предвид етапа, на който се намира провежданата процедура, поради което правилно КЗК е счела за неоснователно искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата". Предвид на изложените съображения тричленният състав на ВАС приема, че не са налице отменителни основания, поради което оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, Върховният административен съд, Четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 711 от 29.09.2022 г., постановено по преписка № КЗК-601/2022 г. от Комисията за защита на конкуренцията. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА секретар: Членове: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026