Решение · № 10708/2022 · дело 1347/2022

По дело 1347 / 2022 РЕШЕНИЕ № 10708 София , 24.11.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател : ЖАНЕТА ПЕТРОВА Членове: СВЕТЛАНА БОРИСОВА АГЛИКА АДАМОВА при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от председателя Жанета Петрова по административно дело № 1347 / 2022 г. Агенция "Митници“ е подала касационна жалба срещу решение № 7171/01.12.2021 г. по адм. дело № 5279/2020 г. по описа на Административния съд- град София, с което е осъдена да заплати на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД обезщетение в размер на 985,09 лева за имуществени вреди, претърпени в периода 19.05.2008г. – 15.03.2011г., представляващи изтеклата законна лихва върху сумата 2842 лева, платена като депозит за освобождаване на стоки под митнически надзор, определен с решение № 540/07.10.2008 г. на началника на Митница „Аерогара София“, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба - 31.10.2011г. до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърлят предявените искове и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Глобъл Транс Лоджистикс“ ООД със седалище и адрес на управление София е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че на 13.05.2008 г. "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД внесло стоки от Република Турция, във връзка с което е изготвен Единен административен документ (ЕАД) № 08BG005102H0027964/13.05.2008 г. на Митница "Аерогара София". Извършена била частична митническа проверка съгласно протокол № 265/09.05.2008 г. Според становище от 17.05.2008 г. на отдел „Тарифна политика“ при Митница „Аерогара София", цените на стоките по Единния административен документ били занижени, поради което митническата стойност трябвало да се определи по други методи. Видно от подадената от „Глобъл Транс Лоджистикс“ ООД митническа декларация за внос № 08BG005102H0027964/13.05.2008, митническите власти определили депозит за митническа стойност в размер на 2842 лева. С преводно нареждане от 19.05.2008 г. на "Уникредит Булбанк" АД „Глобъл Транс Лоджистикс“ ООД внесло по сметката на Агенция „Митници“ сумата 2842 лева депозит по ЕАД 08BG005102H0027964/13.05.2008 г. С молба № 26-00-3751/01.08.2008 г. до началника на Митница "Аерогара София" „Глобъл Транс Лоджистикс“ ООД поискало да бъде възстановен депозита, предоставен от дружеството за внесените от Република Турция стоки по всички Единни митнически документи, общо в размер на 79682 лева . С решение № 540/07.10.2008 г. началникът на Митница "Аерогара София" определил нова митническа стойност по ЕАД № 08BG005102H0027964/13.05.2008 г., при което е установена разлика по отношение дължимия от вносителя на стоката данък върху добавената стойност в размер на 2841,38 лева. Органът задължил „Глобъл Транс Лоджистикс“ ООД да заплати публично държавно вземане в размер на 2841,38 лева заедно с дължимите лихви. В решението е посочено, че след влизането му в сила внесеният от дружеството депозит ще бъде усвоен за погасяване на възникналото митническо задължение заедно с дължимите лихви. С решение № 99/03.12.2009 г. по адм. дело № 1727/2009 г. по описа на Административния съд-град София е отменено решение № 540/07.10.2008 г. на началника на Митница "Аерогара София". Решението е оставено в сила с решение № 8187/17.06.2010 г. по адм. дело № 781/2010 г. по описа на Върховния административен съд. С преводно нареждане от 15.03.2011 г. на "Уникредит Булбанк" АД Митница "Аерогара София" възстановила на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД внесения депозит по единните административни документи с номера №№ 561, 644, 540, 585, 575, 673, 578, 635 общо в размер на 14 620 лева. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че в пряка и непосредствена причинна връзка с решение № 540/07.10.2008 г. на началника на Митница "Аерогара София", отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът понесъл имуществена вреда, изразяваща се в пропускането на ползи, представляващи законната лихва върху внесения депозит от 2842 лева. За времето от 17.05.2008г. до 15.03.2011г. дружеството не можело да разполага с тази сума, поради което Агенция "Митници" му дължала обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът счел за неоснователно възражението на ответника, че вземането е погасено по давност, тъй като исковата молба, с която се претендира обезщетение, общо в размер на 52 372 лева, между които и това, свързано с отмяната на решение № 540/07.10.2008 г. на началника на Митница "Аерогара София", е подадена на 31.10.2011 г., а вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя незаконния административен акт – в случая от 17.06.2010 г., от който момент започва да тече и погасителната давност за предявяване на иска за обезщетение на вреди, настъпили от отменения акт. Първоинстанционният съд преценил като неоснователно и възражението на ответника за съпричиняване на вредата поради поведението на ищеца, изразяващо се в това, че ищецът е внесъл по свое желание и по своя преценка определения депозит. Съдът отбелязал, че депозитът не е доброволно внесен от ищеца по негова преценка, а е бил принуден от административния орган да го внесе. Аргумент в тази посока е и решението на началника на Митница „Аерогара София“, в което е посочено, че депозитът ще бъде усвоен за допълнително начислените задължения, които са отменени като незаконосъобразни от съда. Административният съд посочил, че исковата сума, макар изчислена на основата на законната лихва, представлява главница, поради което не се прилага точка 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 3/2004 г., според която лихвата се дължи от отмяната на незаконосъобразния административен акт. Обезщетението за забава се дължало за целия период 19.05.2008г. – 15.03.2011г., в рамките на който дружеството не е могло да разполага с паричните средства по внесените депозити. Дължимата лихва върху сумата 2842 лева, изчислена с пресмятане от съда, възлизала на 985,09 лева. Върху главницата следвало да се присъди законната лихва от датата на исковата молба. Макар главницата да била определена като законна лихва, по същността си тя представлявала обезщетение за вреди от незаконосъобразен административен акт, върху което се дължи законната лихва, до окончателното му изплащане. С тези мотиви административният съд осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД сумата 985,09 лева, заедно със законната лихва от датата на исковата молба. В подадената срещу това решение касационна жалба се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси:1. „Следва ли под лихви по смисъла на чл. 192 ЗМ във връзка с чл. 98 Р952/2013г. по смисъла на европейското законодателство да се разбира изобщо обезщетение, доколкото същото се изчислява именно като законна лихва? 2. Може ли да се приеме, че е допустимо ограничаването на упражняване правото на собственост, вменено на и осъществено от митническите органи съгласно митническото законодателство на ЕС спрямо ищцовото дружество, изразяващо се в изискване за обезпечение, представлява ли това изискване непропорционална и нетърпима намеса в правото на собственост на дружеството? 3. Гарантира ли правната уредба на ЕС, изискваща учредяване на обезпечение съгласно Регламент 2913/92г. и Регламент 2454/93г. осъществяване на преследваните от нея цели от общ интерес и надхвърля ли необходимото за тези цели ?“. Върховният административен съд намира, че касационната проверка на решението за съответствие с материалния закон не изисква отправянето на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.. Поставените в касационната жалба на Агенция "Митници" въпроси са неясни, не са свързани с прилагането на конкретна норма от правото на Европейския съюз и са неотносими към спора. Обстоятелствената част на исковата молба обуславя правна квалификация на иска по чл. 1 ЗОДОВ. Исковата молба не съдържа позоваване на правото на Европейския съюз. Искът е предявен като такъв за обезщетение на вреди, произтекли от отменен индивидуален административен акт, а не за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз. Освен това производството по установяване на митнически задължения е приключило с влезли в сила решения на националния съд, като по силата на българския процесуален закон правните последици на тези актове се заличават, считано от момента на издаването им. Разпоредбата на чл.192 ЗМ /отм./, на която касаторът се позовава и във връзка с която иска тълкуване на правото на ЕС, не е приложимо право в спора за дължимостта на обезщетението по чл.1 ЗОДОВ. Въпросите всъщност не касаят относимия към спора въпрос, а гравитират около правомощието на митническите органи да изискват обезпечения. Това правомощие обаче не е спорно в настоящия процес. Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз следва да бъде оставено без уважение. Касационната инстанция приема, че решението противоречи на материалния закон в частта, в която административният съд е присъдил обезщетение за периода 15.05.2008г. - 07.10.2008г. Ищецът е внесъл сумата 2842 лева, за да освободи стоката, поставена под митнически режим. Съгласно чл. 162 ППЗМ даването на разрешение за вдигане на стоките поражда вземането под отчет на вносните митни сборове, определени в съответствие с данните, обявени в митническата декларация. Когато митническите органи считат, че започналата проверка може да доведе до размер на митните сборове, по-голям от определения в съответствие с данните, обявени в митническата декларация, те изискват учредяване на обезпечение с размер, който е достатъчен да покрие разликата. Първоначално сумата 2842 лева е била предназначена за обезпечение за освобождаване на стоката, но впоследствие същата сума била задържана от митническите органи на основание издаденото решение № 540/07.10.2008 г. В исковата молба ищецът е посочил, че претендира обезщетение за вреда, причинена от отмененото като незаконосъобразно решение № 540/07.10.2008 г. , с оглед на което няма правно основание за присъждане на обезщетение за периода преди датата на акта, от издаването на който са настъпили вреди. Обезщетението, което се дължи на ищеца, е само за периода 07.10.2008г. – 15.03.2011г. , заедно със законната лихва от предявяването на иска. В останалата част решението на административния съд е правилно. С промяната на основанието за задържане на сумата, както е разпоредено в решение № 540/07.10.2008 г., тя вече не представлява обезпечение. В решението на митническия орган е посочено, че тя се предвижда за усвояване за погасяване на задължение на " Глобал транс лоджистикс" ООД за данък върху добавената стойност. След отмяната на решение № 540/07.10.2008 г. отпада основанието за усвояване на сумата за покриване на публични държавни вземания, поради което тя подлежи на връщане на вносителя. Това следва и от чл. 214 ЗМ (отм.) във връзка с чл. 219а ЗМ (отм.) - когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. Обезщетението за забава се дължи от датата на издаване на решение № 540/07.10.2008 г., с което е променено основанието за задържането на сумата 2842 лева. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че върху размера на обезщетението не се дължи законна лихва. Макар размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на законната лихва за периода на забава, обезщетението не представлява лихва за забава. При паричните вземания величината на вредата се измерва със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. За държавата е възникнало парично задължение, неизпълнено в срок, което поражда правото на обезщетение на кредитора в размер на законната лихва. С оглед направените констатации решението следва да се отмени в частта, в която в полза на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД е присъдено обезщетение в размер на 169,50 лева за периода 19.05.2008 г. - 07.10.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2011 г., както и в частта за разноските, която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД за разликата над сумата 273,38 лева. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения от "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД срещу Агенция "Митници" иск в частта за сумата 169,50 лева, ведно със законната лихва от 31.10.2011 г. В останалата част решението следва да се остави в сила. При този изход на делото в полза на Агенция "Митници" се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, а на противната страна-разноски в размер на 248 лева. По компенсация в полза на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД следва да се присъдят разноски в размер на 198 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал.1 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 7171/01.12.2021 г. по адм. дело № 5279/2020 г. по описа на Административния съд- град София в частта, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на "Глобъл Транс Лоджистикс“ ООД обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 19.05.2008 г. – 07.10.2008 г. в размер на 169,50 лева, ведно със законната лихва от 31.10.2011 г., както и в частта за присъдените в полза на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД разноски за разликата над 273,38 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД със седалище и адрес на управление София, срещу Агенция "Митници" иск в частта за сумата 169,50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода 19.05.2008 г. - 07.10.2008 г. ведно със законната лихва, считано от 31.10.2011 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7171/01.12.2021 г. по адм. дело № 5279/2020 г. по описа на Административния съд- град София в останалата част. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД, със седалище и адрес на управление София, [ЕИК], разноски по компенсация в размер на 198 лева. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА секретар: Членове: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА /п/ АГЛИКА АДАМОВА Особено мнение на докладчика по делото Жанета Петрова Особено мнение на съдията Жанета Петрова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че решение № 7171/01.12.2021 г. по адм. дело № 5279/2020 г. по описа на Административния съд- град София в частта, в която е оставено в сила, е правилно. Решението и в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени с постановяването на друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло. Административният съд не е приложил норми от правото на Европейския съюз и от националното право, които регулират спорното правоотношение. Съгласно чл. 74 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на Общността (обн. L ОВ. бр.302 от 19 октомври 1992 (отм.), когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако митническото задължение е заплатено или обезпечено. Когато митническият режим, под който стоките са декларирани, изисква обезпечение, митническите органи разрешават вдигането на стоките само след неговото учредяване. Обезпечението се учредява чрез депозит в пари или поръчител. То не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или не може да възникне отново. След като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне, обезпечението се освобождава незабавно (чл.199, т.1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92). Съгласно чл. 162 ППЗМ (отм.) даването на разрешение за вдигане на стоките поражда вземането под отчет на вносните митни сборове, определени в съответствие с данните, обявени в митническата декларация. Когато митническите органи считат, че започнатата проверка може да доведе до размер на митните сборове, по-голям от определения в съответствие с данните, обявени в митническата декларация, те изискват учредяване на обезпечение с размер, достатъчен да покрие разликата. За приетите обезпечения митническите органи не дължат лихви (чл.192 ЗМ - отм. ). Обезпечението не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или може да възникне отново. Обезпечението се освобождава незабавно, след като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне (чл.197 ЗМ). С решение № 540/07.10.2008 г. на началника на Митница „Аерогара София“ е определена нова, по-висока митническа стойност на стоките по ЕАД № 08BG005102H0027964/13.05.2008 г. и съответно, нов размер на данъка върху добавената стойност, дължим от вносителя – 2842 лева. Според мотивите на решението, разликата за доплащане възлиза на 2841,38 лева. „Глобъл Транс Лоджистикс“ ООД било задължено да заплати публично държавно вземане – данък върху добавената стойност в размер на 2841,38 лева заедно с лихви. Посочено е, че след влизане в сила на решението учреденият от „Глобъл Транс Лоджистикс“ ООД депозит от 2842 лева ще бъде усвоен за погасяване на задължението. Съгласно разпоредбите на чл.54, 55 и чл.56 от Закона за данък върху добавената стойност ( редакция от 28.12.2007 г.) данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне.) Данъчната основа при внос на стоки по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със: 1. митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и дължимите при внос на територията на страната; 2. присъщите на вноса разходи, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митните сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митните сборове (чл.59 ЗЗДС). Съгласно чл.90 ЗДДС в случаите по чл. 16 вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва:1. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса; 2. по сметка или в касата на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец. В случаите по ал. 1 митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение. Анализът води до извод, че сумата 2842 лева, внесена от „Глобъл Транс Лоджистикс„ ООД, представлява обезпечение не само на дължимите вносни мита, а и на другите задължения към държавата, в частност, на задължението за данък върху добавената стойност, което се определя от митническите органи. Поради това приложение намира разпоредбата на чл.192 ЗМ (отм.), според която за приетите обезпечения митническите органи не дължат лихва. Щом сумата 2842 лева представлява обезпечение, тя не може да е източник на лихвоносно задължение и за времето от издаването на решение № 540/07.10.2008 г. до отмяната му с влязло в сила съдебно решение. С административния акт на началника на Митница „Аерогара София“ се определя публично задължение за данък върху добавената стойност. Отменяйки този акт като незаконосъобразен, съдът отрича съществуването на това задължение. Исковата претенция обаче няма връзка с публичното задължение, а с депозита, който го обезпечава. Цитираната в мотивите на касационното решение разпоредба на чл.219а ЗМ, която урежда връщането от митническата администрация на недължимо платени суми със законната лихва, не регулира спорното правоотношение. Тя се прилага в случаите, в които митни сборове (не обезпечения) са определени с незаконосъобразен административен акт. Намирам за основателно искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл.3 б."а" от Договора за функциониране на Европейския съюз Съюзът разполага с изключителна компетентност, що се отнася до въпросите на митническия съюз, което означава, че съответните правни норми са приложими във всеки случай, свързан с митническия съюз. Поради това не приемам изразеното от мнозинството на съдебния състав мнение, че случаят няма връзка с правото на Европейския съюз и следва да бъде решен единствено с прилагането на национални правни норми. Произнасянето на Съда на Европейския съюз в отговор на преюдициалното запитване безспорно би имало значение за правилното решаване на спора. Към момента на възникване на спорното правоотношение е имал действие Регламент (ЕО) ) 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически съюз на Общността (Модернизиран Митнически кодекс - отм.). Съгласно чл.56, глава втора от Регламент 450/2008 г., ако не е предвидено друго, тази глава се прилага за обезпечения на възникнали митнически задължения, както и на такива, които биха могли да възникнат. Предвидено е, че митническите органи могат да изискат учредяване на обезпечение с цел осигуряване плащането на размера на вносни или износни мита, съответстващ на митническо задължение. Обезпечението може да покрива и вземания, предвидени в други действащи разпоредби. Ако обезпечението не е било освободено, то може да се използва в рамките на обезпечения размер за събиране на вносни или износни мита и други вземания, станали дължими в резултат на последващ контрол на тези стоки. Тълкуването на разпоредбата би дало отговор на въпроса: " По смисъла на Регламент (ЕО) 450/2008 (отм.) съставлява ли данъкът върху добавената стойност друго вземане, което може да бъде покрито от даденото за митническо задължение обезпечение?". Тъй като съдът отправя преюдициално запитване, негово е задължението за формулиране на въпроса, предмет на поисканото тълкуване. Затова отказът му да отправи преюдициално запитване не може да се обосновава с неяснота или неточна формулировка на въпросите, поставени от страната, която е поискала преюдициално запитване. Накрая следва да се отбележи, че ищецът не е въвел твърдения, от които да се извлече основанието на неговата претенция за периода, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя решение № 540/07.10.2008 г. на началника на Митница „Аерогара София“, до датата, на която Агенция „Митници“ е превела обратно на дружеството сумата 2842 лева. Искът подлежи на отхвърляне и в тази част, тъй като след отмяната на административния акт, той не може да е източник на вреди, както се твърди в исковата молба. В нарушение на установения правен ред е и осъждането на Агенция „Митници“ за заплащането на лихва върху лихва. Това, че съдът назовава изтеклата лихва „обезщетение“, не променя нейният характер. Лихвата е именно вид обезщетение за забавено плащане. Претенцията за ищеца е за изтеклата върху вземането му за лихва законна лихва, която е такава и по същност, и по размер. Съгласно чл.10, ал.2 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Наредба с такъв предмет не е издадена, поради което олихвяването на изтекли лихви не е разрешено. Съдия: