Определение · № 10176/2022 · дело 9941/2022

По дело 9941 / 2022 Предишен акт Определение 7649 / 09.08.2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10176 София , 10.11.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия , в закрито заседание в състав: Председател : ЙОВКА ДРАЖЕВА Членове: ДОНКА ЧАКЪРОВА ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА ЮЛИЯ РАЕВА РАДОСТИН РАДКОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДОНКА ЧАКЪРОВА по административно дело № 9941 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на „Вато 2002“ЕООД против част от определение №7649/09.08.2022 г., постановено по адм. д. 6765/2021г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение. Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно, поради което иска да бъде отменено и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Министерският съвет на Република България (МС) оспорва частната жалба по съображения в писмено възражение. Не претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваната част от определение №7649/09.08.2022 г., постановено по адм. д. 6765/2021г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение е оставена без разглеждане жалбата на „Вато 2002“ЕООД срещу Решение № 441/04.06.2021 г. на МС и е прекратено производството по делото. Със същото определение е възобновено производството по делото и са присъдени разноски в полза на „Вато“ЕООД, но в тази част съдебният акт не е обжалван и не подлежи на инстанционен контрол. Тричленният състав на Върховният административен съд е приел, че Решение № 441/04.06.2021г. на МС за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица в частта му по т. 2, 4 и 5 има само вътрешнослужебен характер по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК като негови адресати са само субекти от изпълнителната власт, а в останалите части по т.1, 3 и 5 актът е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение и целта на търсената защита е постигната. При тези констатации решаващият състав е обосновал извод за наличие на предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното определение е постановено от законен състав на Върховния административен съд по повод подадена до него жалба, в която са развити доводи за нищожност и незаконосъобразност на решение на МС. При извършената проверка относно допустимостта на оспорването, тричленният съдебен състав е обосновал законосъобразен правен извод за недопустимост на жалбата. При тази преценка решаващият съд е обсъдил задълбочено съдържанието на оспореното решение, компетентността на неговия издател и адресатите на акта, за да определи правилно неговия характер. Съобразено е влязлото в сила съдебно решение № 1007/03.02.2022 г., постановено по адм.д. 8112/2021 г. по описа на Върховния административен съд и неговото действие спрямо всички, включително и неучастващите по делото лица. Фактическите и правни изводи на първата инстанция съответстват на събраните по делото доказателства и установената съдебна практика на Върховния административен съд по сходни казуси, които вече са приключени с окончателен съдебен акт. (определение № 9344/24.10.2022 г., постановено по адм.д. 8429/2022 г., определение № 9352/24.10.2022 г., постановено по адм.д. 8922/2022 г., определение № 9820/03.11.22 г., постановено по адм.д. 9757/2022 г. на Върховния административен съд, петчленен състав). В изпълнение на задължението си по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България за еднакво приложение на законите, настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат споделени мотивите на първата инстанция при условията чл. 221, ал. 2, предл.последно от АПК във връзка с чл. 236 от АПК. За пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че доводите в частната жалба относно чл. 159, т. 6 от АПК не кореспондират със съдържанието на обжалваното определение, в което е прието наличието на хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. Тричленният съдебен състав е оставил без разглеждане жалбата на „Вато 2002“ЕООД като подадена срещу неподлежащ на оспорване акт – в едната му част поради неговата необжалваемост, а в другата част поради прогласяване на неговата нищожност с влязло в сила съдебно решение, което на по-силно основание от чл. 177 от АПК е задължително за всички, включително и за страните по настоящия спор. Установената недействителност на решението на МС по т. 1, 3 и 6 обуславя липсата на предмет на оспорването, направено на същия акт от „Вато 2002“ЕОО. В същия смисъл е и решение № 9603/28.10.2022 г., постановено по адм.д. 6987/2022 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е обезсилено едно от съдебните решение, на което частният жалбоподател се е позовал при обосноваване на твърдението си, че има право на жалба и срещу прогласената за нищожна част от акта на МС. Частният жалбоподател твърди, че има правен интерес от разглеждане на неговата жалба срещу решението на МС, защото счита, че процесуална предпоставка за предявяване на иск за обезщетение по чл. 204 от АПК е „отмяната на административния акт по съответния ред“. Оспореното решение на МС по т. 2, 4 и 5 не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, защото създава задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта и не засяга пряко засягат права, свободи или законни интереси на „Вато 2002“ЕООД. В останалата част решението на МС е прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение т.е. установена е неговата недействителност и липсва процесуална възможност да бъде отменено (подлежат на отмяна действителни актове, по отношение на които се установи основание по чл. 146, т. 2, 3, 4, и 5 от АПК). В първоначалната си жалба „Вато 2002“ЕООД също се е позовавал на нищожност на решението на МС, поради което не е възможно да бъде споделено становището му, че към настоящия момент, след като е постигнат целеният от него резултат, е налице правен интерес от разглеждане на неговата жалба. Липсата на правен интерес от оспорването е самостоятелно основание за оставяне на жалбата без разглеждане – чл. 159, т. 6 от АПК, което не е аргуменитрано изрично от първата инстанция. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение като действително, правилно и съобразено с приложимия процесуален закон следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция страните не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение №7649/09.08.2022 г., постановено по адм. д. 6765/2021г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение, в обжалваната му част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА секретар: Членове: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА /п/ ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ