Определение · № 10066/2022 · дело 10031/2022
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 10066
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 10031/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 10031 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10066 София , 09.11.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: ДИАНА ГЪРБАТОВА ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя МАРИНИКА ЧЕРНЕВА по административно дело № 10031 / 2022 г. Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 216а във вр. с чл. 201, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на „Енергоремонт - Козлодуй“ ЕООД със седалище в гр. София, подадена чрез процесуалния представител адвокат А. Машев, против разпореждане № РоткЗОП-144 от 28.09.2022 г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е отказано образуване на производство по ЗОП по жалба с вх. № ВХР-1746/ 09.09.2022 г. и подадената от дружеството жалба е върната. В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 вр. чл. 236 от АПК. Иска се отмяната му и връщане преписката на КЗК за разглеждане и решаване по същество. Направено е и искане председателят на състава да отправи предложение до ръководителя на колегията на ВАС за образуване на тълкувателно дело по следните въпроси: Протоколът по чл. 192, ал. 4 ЗОП индивидуален административен акт ли е по смисъла на АПК?; При липса на изрична забрана в закона за обжалване на протоколът по чл. 192, ал. 4 ЗОП като краен акт, с който се приключва процедурата, същият подлежи ли на обжалване по специалния ред на ЗОП или по общия ред на АПК като индивидуален административен акт? Претендира се присъждане на разноски съобразно приложен договор за правна защита и съдействие. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 216а, ал. 1 от АПК и е против правораздавателен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество частната жалба неоснователна. Комисията за защита на конкуренцията е била сезирана с жалба с вх. № ВХР-1746/ 09.09.2022 г. срещу утвърдения Протокол от 23.06.2022 г. по чл. 192, ал. 4 от ЗОП от работата на комисията, назначена със Заповед № ОП-3-11/15.04.2022 г. на изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД за проведена обществена поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗОП, обявена по реда на чл. 187, ал. 1 от ЗОП - чрез събиране на оферти с обява, с предмет: Изпълнение на строително-монтажни работи за обект: „Топлоснабдяване с отклонение 2Ш114/200 от съществуваща топлофикационна камера № Л-3-21 /топлопровод 2Ш508/630 ППУ/ разположена между О.Т. 163 и О.Т. 163А по [улица]и оборудване на четири броя абонатни станции - АС тяло А, АС тяло Б, АС тяло В /разположени в общо помещение на кота - 11.15 в тяло А, Б, В, Етап I/, и АС на тяло Г+Д /разположени в помещение на кота -7.40 в тяло Г и Д, Етап II/, в сграда „Многофункционална сграда с офиси, хотел, жилища, ателиета, ресторанти, подземни гаражи и трафопост“ - Етап I и Етап II в УПИ I „за бизнес център, търговия, ТП и подземни гаражи“ /ПИ с идентификатор 68134.802.1699/, кв. 90, м. „Изток- Изток част 1 и част 2“, район „Изгрев“, гр. София“. С обжалваното разпореждане председателят на Комисията за защита на конкуренцията е приел, че подадената от „Енергоремонт - Козлодуй“ ЕООД жалба е недопустима и като се е позовал на чл. 201, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ЗОП, е отказал да образува производство по реда на ЗОП, съответно е върнал жалбата на дружеството. За да обоснове извод за недопустимостта на жалбата, председателят на КЗК анализирал нормите на чл. 196, ал. 1 и ал. 5 ЗОП, в които е указано кои решения на възложителите, постановени в процедури, подлежат на обжалване /ал. 1/, а също така, че на обжалване подлежат действията и бездействията на възложителите, с които се възпрепятства достъпът или участието на лица в процедурата /ал. 5/. Председателят на Комисията се е позовал и на чл. 18, ал. 1 ЗОП, в която разпоредба изчерпателно са посочени видовете процедури по този закон. Изложил е, че възлаганите обществени поръчки по реда на Глава двадесет и шеста „Събиране на оферти с обява. Покана до определени лица.“ са изключени от приложното поле на чл. 196, ал. 1 и ал. 5 ЗОП, защото не се възлагат чрез процедури по закона, както и поради значително по – ниската си стойност. При това е направил извод, че обществените поръчки по реда на Глава двадесет и шеста не подлежат на обжалване пред КЗК по реда на чл. 196 и сл. от ЗОП. Така постановеното разпореждане е правилно. От приложените по делото документи се установява, че утвърденият от изпълнителния директор и от председателя на Управителния съвет на „Топлофикация София“ ЕАД протокол от 23.06.2022 г. на помощната комисия на възложителя е съставен по повод възлагане на обществена поръчка, обявена по реда на чл. 186 и сл. от ЗОП - чрез събиране на оферти с обява. Видно от обявата за събиране на оферти, обществената поръчка е за строителство и е с прогнозна стойност 125 445,09 лева. Обществената поръчка попада в обхвата на Глава двадесет и шеста от ЗОП, озаглавена "Събиране на оферти с обява. Покана до определени лица". Тази глава е извън обхвата на процедурите за възлагане на обществени поръчки, изчерпателно изброени в чл. 18, ал. 1 от ЗОП, а на обжалване по реда на чл. 196, ал. 1 и ал. 5 от ЗОП подлежат решенията на възложителите, постановени в процедурите за възлагане на обществени поръчки, както и действията и бездействията им, с които се възпрепятства достъпът или участието на лица в процедурите. Предложението на назначената от възложителя комисия, одобрено от възложителя, не е постановено в процедура за възлагане на обществена поръчка, поради което не подлежи на контрол по реда на чл. 196, ал. 1 и ал. 5 от ЗОП. Затова процесният протокол е извън приложното поле на чл. 196, ал. 1 и ал. 5 от ЗОП и не подлежи на обжалване, както правилно е приела КЗК. В разпоредбата на чл. 20 от ЗОП е регламентиран редът за възлагане на обществени поръчки според посочени стойностни прагове. Така, според ал. 1 при посочените в нея стойности се прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1 – 11 от ЗОП. По ал. 2 при посочените стойности се прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13. За разлика от тях, според ал. 3 и ал. 4, възложителите не прилагат процедури по чл. 18, ал. 1 от ЗОП, а прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица /ал. 3/ или възлагат директно обществени поръчки /ал. 4/. При тази нормативна регламентация следва да се приеме, че за обществени поръчки от вида на процесната – по чл. 20, ал. 3 от ЗОП, не се прилагат процедури по чл. 18, ал. 1 от ЗОП. В този случай производството не приключва с решение на възложителя по чл. 22, ал. 1 от ЗОП, което да подлежи на обжалване по реда на чл. 196, ал. 1 от ЗОП, а с протокол, който се утвърждава от възложителя, съгласно чл. 192, ал. 4 от ЗОП. Поради това, както правилно е приел и председателят на КЗК, за тези производства не е приложим редът за обжалване на актовете по чл. 196 от ЗОП. Утвърденият протокол остава извън приложното поле на чл. 196 от ЗОП и не подлежи на обжалване по този ред. Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател досежно характера на утвърдените от възложителите протоколи по чл. 192, ал. 4 от ЗОП – че същите притежават всички белези на индивидуалния административен акт, определени от законодателя в легалната дефиниция понятието в чл. 21, ал. 1 от АПК. Анализът всички цитирани по-горе разпоредби от ЗОП показва, че при обществените поръчки по реда на Глава двадесет и шеста не са налице процедури, поради което възложителите не постановяват властнически волеизявления по тях. За такива не могат да се считат и протоколите по чл. 192, ал. 4 от ЗОП, тъй като законодателят не им е придал качеството на индивидуален административен акт, каквито са решенията по чл. 22 от закона и поради това в тази хипотеза не е предвидил издаване на такъв административен акт. Изключването на съдебния контрол за законосъобразност на протоколите по чл. 192, ал. 4 от ЗОП не означава, че обществени поръчки на ниска стойност остават извън всякакъв контрол. В тази връзка основателно председателят на КЗК се е позовал на разпоредбите на чл. 224, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 от ЗОП. В чл. 224, ал. 1 от ЗОП е предвидено, че унищожение на сключен договор или на рамково споразумение за нарушение по чл. 119, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП може да иска всяко заинтересовано лице; за нарушение по чл. 119, ал. 1, т. 3, букви "а" и "б“ от ЗОП унищожение може да иска всяко заинтересовано лице и заинтересован кандидат, а за нарушение по чл. 119, ал. 1, т. 3, буква "в" от ЗОП - заинтересован кандидат и/или заинтересован участник. Срокът и редът за унищожение са регламентирани в чл. 225 от ЗОП, а последиците от него в чл. 226 от закона. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 238 от ЗОП, външният контрол по изпълнение на закона, включващ и контрола по изпълнение на договорите за обществени поръчки и на рамковите споразумения, се осъществява от Сметната палата и от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция. Извън посочените нормативни възможности за защита при допуснати нарушения на сключените договори по реда на Глава двадесет и шеста от ЗОП, възложителите, които възлагат поръчката при по-облекчен ред от предвидения в закона, подлежат на административно-наказателна отговорност. Така, според чл. 256, ал. 2 от ЗОП възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3, без да приложи предвидения в закона ред за възлагане на обществената поръчка съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 1/100 от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от 10 000 лв. Изложеното дава основание да се приеме, че действащата национала правна уредба не влиза в противоречие с общностното право, тъй като посочените правни механизми гарантират в необходимата пълнота спазване на основните принципи на Договора за функционирането на ЕС - свободна и лоялна конкуренция, недопускане на дискриминация, публичност и прозрачност, на които включително е акцентирал и частният жалбоподател. На последно място следва да бъде посочено, че частният жалбоподател е цитирал мотивите на проекта на ЗОП избирателно и в подкрепа на своята теза за необходимост от преосмисляне на досегашната практика на КЗК и ВАС относно необжалваемостта на актовете на възложителите, с които приключва възлагането на обществените поръчки на ниска стойност. В мотивите към Законопроекта за обществените поръчки /сигнатура 502-01-69 и дата на постъпване 12.08.2015 г./ действително е посочено, че независимо, че националният ред е въпрос на избор на всяка държава членка, той трябва да е такъв, че да гарантира провеждане на основните принципи, върху които са изградени директивите, а именно – публичност, прозрачност, лоялна конкуренция, недискриминация, пропорционалност, равен и съпоставим достъп. Тези изисквания, обаче, са обвързани с необходимостта от преразглеждане на съществуващите способи за възлагане на обществени поръчки при ниски стойности. В мотивите към законопроекта е обърнато специално внимание на правилата за възлагане на обществени поръчки, които поради стойностното си изражение не са обект на разглеждане от директивите /т. 7/. За тях се приема, че ниската им стойност ги прави недотам атрактивни за общия пазар, поради което приоритетно се възлагат на местни лица и това е причина всяка държава членка да има избор при определянето на националните си правила по отношение възлагане на поръчките с ниска стойност при положение, че националният ред гарантира провеждането на принципите за публичност, прозрачност, конкуренция, недискриминация и равно третиране. Законодателят е обосновал, че за още по-ниските стойности на обществена поръчка /каквато е процесната/ с оглед бързина, е предложен оптимизиран вариант, при който се събират оферти чрез обява след публично оповестяване на условията само на профила на купувача на възложителя, без да се ангажира националната система за публичност. Този режим от своя страна освен, че съблюдава посочените принципи, има за цел да намали административната и организационна тежест при провеждането на процедурите. Предвид изложеното, не намират правна опора доводите на жалбоподателя, че изискването на СЕС за ефективна съдебна защита при възлагането на обществените поръчки може да бъде изпълнено единствено чрез осигуряване на правна възможност на заинтересованите лица да обжалват крайните актове на възложителите, които доводи е обвързал с мотивите на законодателя. Не са налице основанията за образуване на тълкувателно дело по поставените от частния жалбоподател въпроси. Съгласно чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт тълкувателната дейност на ВАС има за цел постановяване на тълкувателни решения за отстраняване на противоречивата или неправилна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона. Предмет на тази дейност не може да бъде разрешаване на конкретен правен спор. Освен това не се установява необходимост от преодоляване на противоречива или неправилна съдебна практика по въпроса за допустимостта на жалбата подадена срещу протокола по чл. 192, ал. 4 от ЗОП. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 вр. с чл. 228 от АПК, вр. с чл. 216а, ал. 3 от ЗОП, направеното искане от частния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 от АПК във връзка с чл. 216а, ал. 3 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № РоткЗОП-144 от 28.09.2022 г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА секретар: Членове: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026