Определение · № 11209/2022 · дело 7880/2022

По дело 7880 / 2022 Предишен акт Определение 6128 / 22.06.2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11209 София , 06.12.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия , в закрито заседание в състав: Председател : ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: ВЕСЕЛА ПАВЛОВА ЛОЗАН ПАНОВ ДАРИНА РАЧЕВА ЙОНИТА ЦАНКОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЛОЗАН ПАНОВ по административно дело № 7880 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Геймс Ънлимитед“ ООД, представлявано от управителя С. Кирилов, чрез адв. В. Стойчев, против Определение № 6128 от 22.06.2022 г. по адм. дело № 6773/2021 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на първо отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица и производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържат доводи, че търговското дружество е адресат на оспорения административен акт, който засяга негови права, свободи и законни интереси. Правният си интерес от съдебно обжалване обосновава с обстоятелството, че фигурира в списъка, публикуван на интернет страницата на Министерство на финансите и Националната агенция по приходите. Моли съдът да отмени обжалваното определение като неправилно. Ответникът по касация – Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител – В. Демирев в депозирано писмено становище поддържа доводи за неоснователност на частната жалба и за правилност на определението на съда. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира частната жалба за допустима като предявена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за касатора. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С Определение № 6128 от 22.06.2022 г., постановено по адм. дело № 6773/2021 г., Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, в обжалваните части, е оставил без разглеждане жалбата на „Геймс Ънлимитед“ ООД срещу Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица и е прекратил производството по адм. дело № 6773/2021 година. За да се произнесе в посочения смисъл тричленният състав на ВАС е приел, че с оглед съдържателната част на Решение № 441 от 4 юни 2021 г. на МС, същото е вътрешноведомствен акт от категорията на посочените в чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК в частта по т. 2, т. 4 и т. 5, тъй като създава права и задължения само за органи и организации, подчинени на издателя на акта. По тази причина и по арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3, пр. 1 АПК не подлежи на съдебен контрол по АПК. След като акта в посочените части не е и административен акт, от категорията на предвидените в чл. 21, ал. 1 - ал. 4, чл. 65 и чл. 75 АПК, съдът заключава, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК и жалбата е процесуално недопустима. По отношение на решението на МС в частта по т. 1, т. 3 и т. 6, съдът е развил съображения, че по тези точки волеизявлението на органа засяга права, свободи и законни интереси на лицата от списъка по т. 1, доколкото с решението се забранява на държавните органи на Република България да имат каквито и да е правоотношения с лицата включени в списъка, т. е. включването на „Геймс Ънлимитед“ ООД в списъка обосновава правния му интерес от търсената съдебна защита. Решаващият съдебен състав е констатирал, че с Решение № 5292/01.06.2022 г. по адм. дело № 2168/2022 г. по описа на ВАС, Първа колегия, петчленен състав, е оставено в сила Решение № 1007/03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8112/2021 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта, с която по жалба на физическо лице е обявена нищожността на Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица по т. 1, т. 3 и т. 6. За да обоснове недопустимост на първоинстанционната жалба срещу решението на МС в частта по т. 1, т. 3 и т. 6, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК. Според съда, щом в отношенията вътре в администрацията решението на МС в частта по т. т. 1, 3 и 6 /след прогласената от ВАС частична нищожност / не е източник на права или задължения, то този акт не е в състояние да засегне правната сфера на лица извън администрацията по визирания в чл. 2, ал. 2, т. 3, пр. 2 АПК начин. Така след започването на съдебното производство отпада предмета на защита, а и правният интерес от нея, доколкото срещу действията на преките адресати на решението защитата се осъществява по реда на раздел I на гл. XV АПК. По тези съображения тричленният състав на ВАС е оставил без разглеждане подадената първоинстанционна жалба на „Геймс Ънлимитед“ ООД и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. При преценката на представените по делото пред тричленния състав на Върховен административен съд доказателства, се установява, че в съответствие с Указ 13818, който допълва и прилага Глобалния закон "Магнитски" за отчетност при нарушаване на човешките права и е насочен срещу извършителите на тежки нарушения на човешките права, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ, на 02.06.2021 г. налага санкции на три български лица, поради тяхната "значителна роля в корупцията в България", както и дружествата контролирани или притежавани от тях. На основание тези обстоятелства и доклад на министър – председателя на Република България от 04.06.2021 г., на 04.06.2021 г. Министерски съвет приема обжалваното решение, с което разширява обсега на действието им от гледна точка на кръга засегнати лица, като в т. 6 предвижда и допълнителни принудителни административни мерки на национално ниво. Оспорваното Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерски съвет на Република България е прието на основание чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 7, ал. 1 и ал. 3, чл. 8, ал. 1 и ал. 3 и чл. 24 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и съдържа разпоредителна част в шест точки, а именно: 1) по т. 1 се създава постоянна работна група с участието на представители на Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Държавната агенция "Национална сигурност" и Националната агенция за приходите, която да изготви списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ. В три подточки са посочени асоциираните лица, които следва да бъдат включени в него, а именно: а) всички физически и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC; б) всички съдружници, акционери, управители и членове на органи за управление и контрол на юридическите лица по буква "а", включени към момента и за последните 5 години, и в) всички физически лица и юридически лица, допълнени по реда на т. 4; 2) по т. 2 от решението е предвидено поименният състав на работната група да се определи със заповед на министъра на финансите по предложение, направено в еднодневен срок от ръководителите на ведомствата по т. 1 от решението; 3) по т. 3 е възложено списъкът да се публикува и поддържа на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите; 4) по т. 4 е възложено на Държавната агенция "Национална сигурност" и Националната агенция за приходите да предприемат постоянни мерки за установяване степента на свързаност на лица с лицата от списъка по т. 1 и да предлагат на постоянната работна група допълване на списъка в случай, че се установи свързаност или изключване от списъка на лица в случай, че свързаността е прекратена; 5) по т. 5 е определен министърът на финансите да наблюдава дейността на работната група по т. 1 и да отговаря за резултатите от нейната работа пред правителството; 6) по т. 6 се възлага на министрите и другите органи на изпълнителната власт да предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка по т. 1 и да не влизат в нови взаимоотношения. По делото няма спор, че търговското дружество е включено в процесния списък под № 22. Обосновано и съобразно разпореденото в съдържанието на т. 2, т. 4 и т. 5 от Решение № 441/04.06.2021 г. на МС, Върховният административен съд, тричленен състав е достигнал до извод, че в тази си част същото съдържа белезите на вътрешноведомствен акт, измежду актовете посочени в чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, с който не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, а се създават единствено права и задължения на органи и организации, подчинени на съответната администрация. По тази причина правилно е прието, че депозираната първоинстанционна жалба, която е насочена срещу решението на МС по т. 2, т. 4 и т. 5 е недопустима за разглеждане, тъй като няма акт, който да подлежи на оспорване и по арг. от чл. 159, т. 1 АПК. За да се определи характера на един административен акт не е достатъчно да се установи компетентността на издалия го орган. Необходимо е да се прецени съдържанието на акта. Само съдържанието на акта определя неговото юридическо действие. По аналогичен начин се е произнесъл Конституционният съд (КС) в Решение № 21 от 26.10.1995 г. по к. д. № 18/1995 година. Съгласно мотивите на КС, за да се определи характерът на оспорения акт, следва да се прецени неговото вътрешно съдържание и характерът на абстрактните правила за поведение, които той въвежда. В допълнение, в редица свои решения Конституционният съд поддържа, че актовете, с които се създават права или задължения единствено за подчинени на адресанта органи и организации, са с чисто вътрешен характер и следва да се категоризират като "административни ненормативни вътрешнослужебни актове", които не подлежат на съдебен контрол – така напр. Решение № 8 от 23.04.2018 г. по к. д. № 13/2017 г., Решение № 21 от 26.10.1995 г. по к. д. № 18/1995 г., Решение № 14 от 4.11.2014 г. по к. д. № 12/2014 година. Съдържанието на обжалваното решение на МС в различните му части, обуславя особеностите на производството по тяхното оспорване, респ. недопустимостта на съдебното обжалване. Правилни са съображенията на тричленния състав на ВАС, с оглед обхвата на съдебния контрол по АПК, че процесното решение на МС, в частта по т. 1, т. 3 и т. 6 също е вътрешноведомствен акт, който обаче засяга правата и законните интереси на лица, извън органи и организации, подчинени на органа, издал оспорения административен акт. Направеният извод се потвърждава от начина, по който са определени всички лица в решението на МС, вкл. и асоциирани такива в т. 1, б. "а", "б" и "в". Лицата не са персоницифицирани, като единствено е посочен видът на тяхната свързаност/обвързаност с лицата, включени в списъка на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ. Именно в тази си част решението на МС е юридическия акт с правно значение за мерките, които е следвало да се предприемат спрямо лицата от списъка, включително и тези за "Геймс Ънлимитед“ ООД. Независимо от особеностите на Решение № 441 от 04.06.2021 г. в частта по т. 1, т. 3 и т. 6, която подлежи на оспорване по жалбата на "Геймс Ънлимитед" ООД, и в тази си част правилно е прието от ВАС, тричленен състав, че е недопустима за разглеждане. На настоящият съдебен състав е служебно известно, че с Решение № 5293 от 01.06.2022 г. по адм. дело № 2849/2022 г. на ВАС, петчленен състав е оставено в сила Решение № 1008 от 03.02.2022 г. по адм. дело № 6774/2021 г. на ВАС в частта, с която е прогласена нищожността на Решение № 441 от 04.06.2021 г. на МС за предприемане на действия във връзка с наложените от САЩ санкции на български лица, а именно - в частта по т. 1, т. 3 и т. 6. Също така, с Решение № 5292 от 01.06.2022 г. по адм. дело № 2168/2022 г. е оставено в сила Решение № 1007/03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8112/2021 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение в обжалваната част, касаещо обявената нищожност на Решение № 441 от 04.06.2021 г. на МС по т. 1, т. 3 и т. 6. Видно от цитираните съдебни решения, предметът на съдебен контрол по първоинстанционната жалба, в допустимата й част - Решение № 441 от 04.06.2021 г. и по т. 1, т. 3 и т. 6, вече е прогласено за нищожно с влязъл в сила съдебен акт. Според чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Няма спор, че с отмяната на административния акт съобразно степента на порока и на сочените в чл. 146 АПК основания за оспорване, се отнема правнозадължителната сила на административния акт, неговите правни последици се заличават от момента на издаването му, като това има действие по отношение на всички и означава, че администрацията не трябва да прилага отменения административен акт. Установяването на степента на порока на административния акт е съществено, за да се прецени дали той е нищожен или незаконосъобразен. Административнопроцесуалният кодекс не е внесъл яснота по въпроса дали разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК обхваща и хипотезата, когато съдът обявява нищожност на оспорен пред него административен акт. Тази особеност, включително и на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което се установява нищожността на административния акт, е предмет на тълкуване от съда. Нищожният административен акт не поражда правни последици, съответно не съществуват и материални правоотношения на власт и подчинение между адресатите на нищожния административен акт и административния орган, който го е издал. Степента на порока на нищожния административен акт е по-голяма от тази на незаконосъобразния административен акт. Всички изложени по - горе обстоятелства, касаещи нищожния административен акт, са основание да се приеме, че разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК обхваща и хипотезата, когато съдът обявява нищожност на оспорен пред него административен акт. Още повече, че и установителното съдебно решение, с което е прогласена нищожността на акта, слага край на презумпцията за неговата законосъобразност. Поради установената нищожност на акта в посочените части, след като търговското дружество е подало жалбата си срещу решението на МС, за него е постигната целта на търсената съдебна защита. След като няма основание за осъществяване на действията по т. 1, т. 3 и т. 6 от решението на МС, за жалбоподателя не се създава възможност да се нарушат или застрашат негови права, свободи и законни интереси, като лице извън администрацията. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че след започване на съдебното производство е отпаднал предметът на защита, което е основание за прекратяване на делото. Налага се извод, че съдът законосъобразно е установил липсата на процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното обжалване и обосновано е достигнал до извод, че спорът не следва да се разглежда по същество, а жалбата да се остави без разглеждане, като образуваното съдебно производство се прекрати. Воден от гореизложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 6128 от 22.06.2022 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. дело № 6773/2021 г., в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Геймс Ънлимитед“ ООД, представлявано от управителя С. Кирилов, чрез адв. В. Стойчев, срещу Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица и производството по адм. дело № 6773/2021 г. е прекратено. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ /п/ ДАРИНА РАЧЕВА /п/ ЙОНИТА ЦАНКОВА Особено мнение на докладчика по делото Лозан Панов Особено мнение на съдия Лозан Панов Подписвам определението с особено мнение. Аргументите ми за това са следните: 1.Жалбоподателят „Геймс Ънлимитед“ ООД има собствен правен интерес с изричен диспозитив и по неговото оспорване да има произнасяне на съд срещу атакувания административен акт - Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица (в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6). Същото се отнася и за всички лица, посочени в списъците (и техните нееднократни промени и актуализации), публикувани на 15.06.2021 г. на интернет страниците на Министерство на финансите и на Националната агенция по приходите, тъй като не са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 и т. 6 от АПК. Волеизявлението на колегиалния орган Министерския съвет, макар и първо по време, не може да засегне права и законни интереси на граждани и организации, без последващото изготвяне, публикуване и поддържане на тези списъци, които пък без първоначалното решение нямат самостоятелно съществуване. Коректният диспозитив на съдебен акт по оспорване от засегнатите лица следва да посочва процесното Решение на Министерски съвет, свързания с него списък и конкретното отбелязване на точката от списъка, в който лицето е упоменато. 2. С Решение № 1007/03.02.2022 г. по адм. дело № 8112/2021 г. на ВАС, оставено в сила с Решение № 5292 от 01.06.2022 г. по адм. дело № 2168/2022 г. на ВАС, петчленен състав, както и с Решение № 1008 от 03.02.2022 г. по адм. дело № 6774/2021 г. на ВАС, оставено в сила с Решение № 5293 от 01.06.2022 г. по адм. дело № 2849/2022 г. на ВАС, петчленен състав, е налице произнасяне по оспорването на Ирена Ангелова Кръстева и "Интернюз 98" ООД срещу Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България, в частта му по т. 1, т. 3 и т.6 Нещо повече, налице са постановени след 01.06.2022 г. четири броя решения на различни състави на Върховния административен съд (Решение № 6587 от 04.07.2022 г. по адм. д. № 6775/2021 г. на ВАС; Решение № 7645 от 09.08.2022 г. по адм. д. № 6771/2021 г. на ВАС; Решение № 7646 от 09.08.2022 г. по адм. д. № 6772/2021 г. на ВАС и Решение № 7655 от 09.08.2022 г. по адм. д. № 6770/2021 г. на ВАС) по оспорване на същия административен акт от други засегнати лица, а именно: „Евробет Партнърс“ ООД, „Вабо Къмпани“ ЕООД, „Мелиора Академика“ ЕООД и „Ви Би Мениджмънт“ ЕООД. При тези обстоятелства прекратяването на производството по делото и респективно липсата на изрично произнасяне по подадената жалба срещу Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България (в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6) по оспорването на „Геймс Ънлимитед“ ООД поставя жалбоподателя в неравностойно положение и на практика представлява отказ от правосъдие, както и нарушава негови основни права, гарантирани както от действащото законодателство в Република България, така също и от чл. 13 ЕКПЧ и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Всеки, чиито права и свободи са нарушени би трябвало да разполага с ефективни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд. По изложеното подписвам определението с особено мнение.