Определение · № 10318/2022 · дело 10429/2022

15 ноември 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
10318
Година на номера
2022
Дело №
10429/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 10429 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10318 София , 15.11.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: ЕМАНОИЛ МИТЕВ ЕМИЛ ДИМИТРОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЕМИЛ ДИМИТРОВ по административно дело № 10429 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Грийн пойнт 2017“ЕООД, чрез процесуален представител, против определение №1960 от 23.09.2022г., постановено по адм.д.436/2021г. по описа на Административен съд- Плевен/АС-Плевен/. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение и моли на осн. чл.235, ал.1 АПК същото да бъде отменено, и да се постанови акт, с който да се присъди в полза на „Грийн пойнт 2017“ЕООД деловодни разноски в размер на 2510.11 лева съгласно приложеният към делото списък с разноски по чл.80 ГПК, във вр. с чл.144 АПК, представляващи държавна такса в размер на 210.11лв., платена по банков път на 11.06.2021г. по сметка на АС-Плевен, депозит за вещо лице в размер на 950 лева, платен по бансов път на 29.09.2021г. и адвокатски хонорар за един адвока по договор за правна защита и съдействие №10 от 17.06.2021г. за 1350лв., от които 350 лева платени в брой на 17.06.2021г. и 1000лв. платени по банков път на 30.09.2021г.. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба – Заместник изпълнителен директор на държавен фонд земеделие, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение в производство по реда на чл.248 от ГПК е оставено без уважение искането от „Грийн пойнт 2017“ЕООД, за изменение постановеното решение №360/14.07.2022г. по адм.д.№436/2021г. в частта му относно разноските. За да постанови обжалваното определение АС-Плевен е приел за неоснователно твърдението на дружеството, че не е обжалвало изцяло УП, като е съдът е посочил, че с решение №360/14.07.2022г. не само е отменено УП в частта му, с която са извършени съответните намаления на сумите, но същото УП е оставено без разглеждане в частта му, с която същото УП се оспорва в останалата му част. АС-Плевен е посочил, че тази част от решението, с която жалбата се оставя без разглеждане е с характер на определение и изрично е посочено, че в тази му част решението се обжалва в 7-дневен срок от съобщението с частна жалба пред ВАС. Тази част от решението /с характер на определение/ е неблагоприятна за жалбоподателя и тя се отразява на размера на разноските доколкото за оставената без разглеждане част същите се присъждат на юридическото лице, в чиято структура е ответникът. Съдът е счел, че „Грийн пойнт 2017“ЕООД не е обжалвал решението в тази му част и същото е влязло в сила, но същото би могло да бъде оспорено пред ВАС, включително като недопустимо, доколкото УП не е обжалвано в частта му извън намаленията, както се твърди. АС-Плевен е достигнал до извод, че след като липсва такова оспорване и решението на съда е влязло в сила, не могат да се претендират разноски, които не са присъдени при съобразяване с оставената без разглеждане част от жалбата. Определението е валидно и допустимо, но неправилно- постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. С решение №360 от 14.07.2022г. по адм.д.№436/2021г. на АС-Плевен, в производство по реда на чл.145 и сл. АПК, по жалба на „Грийн пойнт 2017“ЕООД съдът: отменя Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП базирани на площ за кампания 2018г. изх.№02-150-2600/3799 от 31.03.2021г., издадено от Зам. ИД на ДФЗ, в частта му, с която са извършени намаления по схемите/мерки, както следва: СЕПП в размер на 14138.26лв., по мярка 12/Натура 2000- 6321.77 лева, по СПП в размер на 58.26 лева, по СПК в размер на 210.07 лева, по ЗДП в размер на 5536.42 лева; оставя без разглеждане жалбата на „Грийн пойнт 2017“ЕООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП базирани на площ за кампания 2018г. изх.№02-150-2600/3799 от 31.03.2021г., издадено от Зам. ИД на ДФЗ, в останалата му част.; връща делото като преписка на зам. ИД на ДФЗ за постановяване на ново УП, при съобразяване с мотивите на настоящето съдебно решение, в 14-дневен срок от получаване на преписката след влизането му в сила.; осъжда Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, да заплати на „Грийн пойнт 2017“ЕООД разноски по компенсация в размер на 78.42 лева. В срока по чл.248, ал.1 ГПК е постъпила молба от дружеството, с която е поискано изменение на решение №360 от 14.07.2022г. по адм.д.№436/2021г. на АС-Плевен в частта за разноските. В случая пред първоинстанционния съд в ОСЗ на 20 юни 2022г. е заявена претенция за разноски от жалбоподателя. Представен е списък на разноските. Тази претенция е акцесорно вземане, обусловено от резултата на правния спор, по която съдът дължи произнасяне като част от произнасянето му по предмета на спора- материалното субективно право, индивидуализирано съобразно заявеното основание и петитум. В настоящия казус предмет на оспорване е индивидуален административен акт -Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП базирани на площ за кампания 2018г. изх.№02-150-2600/3799 от 31.03.2021г. В мотивите на решение №360 от 14.07.2022г. по адм.д.№436/2021г. съдът е приел, че жалба в „допустимата й част“ е основателна, а оспорения ИАА е незаконосъобразен, при което е уважил жалбата като е отменил оспорения акт в определена част, в която са извършени намаления по СМДП, т.е. която част е неблагоприятна за жалбоподателя. Именно тази част е била предмет на правния спор, поради което съдът с решението си се е произнесъл по предмета на оспорване, който очертава спора по делото в неговата цялост- установяване правната квалификация и основанията за издаване на процесния АА и евентуалната законосъобразност на извършените от АО намаления. След като съдът е отменил оспорения акт (притезанието на оспорващия е изцяло удовлетворено), в полза на жалбоподателя на осн. чл.143, ал.3 АПК се дължат сторените разноски за съдебното производство в пълен размер, съобразно заявените и доказани такива. АС-Плевен при изначално неправилно определена държавна такса по неприложимата предвид характера и основанието за издаване на оспорения акт (ИАА издаден на осн. чл.43, ал.3 ЗПЗП) разпоредба на чл.27, ал.6 ЗУСЕСИФ(сега ЗУСЕФСУ), е достигнал до незаконосъобразни и изцяло необосновани изводи както в мотивите относно разноските в решение №360 от 14.07.2022г. по адм.д.№436/2021г., така и в мотивите на обжалваното определение №1960 от 23.09.2022г., постановено по адм.д.436/2021г. В процесния казус се касае за извършено процесуално представителство по дело по Закона за подпомагане на земеделските производители, минималното възнаграждение за което според чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 500лв. и делото е без определен материален интерес /чл.8, ал.2 от Наредбата/, поради което определения от съда размер от 78.42лв. при минимален изискуем от 500лв. по Наредбата, е несъответен на фактите по делото и приложимите материалноправни норми, особено при извършената от съда недопустима компенсация. В случая жалбоподателя е платил държавна такса в размер на 210.11 лева и депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 950 лева. (300 лева платени на 29.09.2021г и 650 лева платени на 18.05.2022г.). По делото е приет договор за правна защита и съдействие от 17.06.2021г. с адвокат О. Нечев, в който е записана договорена и платена сума в размер на 1350лв., от които в брой 350 лева и по банкова сметка 1000 лева, платени на 30.09.2021г. За извършените плащания по делото са налице съответните писмени доказателства- копия на платежни нареждания и договор за правна защита и съдействие. Същевременно в проведеното ОСЗ по делото на 20 Юни 2022г. процесуалният представител на ответната страна е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. При тези данни обжалваното определение трябва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което решение №360 от 14.07.2022г. по адм.д.№436/2021г. на АС-Плевен бъде изменено в частта за разноските, като с оглед изхода на спора пред АС-Плевен се уважи претенцията на жалбоподателя в първоинстанционното производство за присъждане на доказаните разноски за това производство, в размер общо на 2510.11 лева (две хиляди петстотин и десет лева и единадесет стотинки), от които платени 1350 лева-възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 17.06.2021г. с адвокат Обрешков, платена държавна такса в размер на 210.11 лева, и платен депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 950 лева. Възражението за прекомерност на ответника не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и съобразно приложимия текст на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските следва да се присъдят като допълнителни в размер на 2431.69 лева( две хиляди четиристотин тридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки), след приспадане на присъдената от първостепенния съд в полза на частния жалбоподател сума от 78.42лв. Претенцията на дружеството за разноски сторени в частното производство жалба срещу акт постановен в производство по чл.248 ГПК не се следва да се уважава, защото предвид акцесорния му характер такива не се дължат. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение №1960 от 23.09.2022г., постановено по адм.д.436/2021г. по описа на Административен съд- Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение №360 от 14.07.2022г. по адм.д.№436/2021г. по описа на Административен съд- Плевен В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Грийн пойнт 2017“ЕООД [ЕИК], допълнително разноски по делото в размер на 2431.69 лева( две хиляди четиристотин тридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки.) Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА секретар: Членове: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026