Определение · № 10489/2022 · дело 10278/2022
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 10489
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 10278/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 10278 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10489 София , 18.11.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: Председател : МАРИО ДИМИТРОВ Членове: ТАНЯ КУЦАРОВА ЙОНИТА ЦАНКОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЙОНИТА ЦАНКОВА по административно дело № 10278 / 2022 г. Производство по чл. 229, ал.1, т.1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Варварски минерални бани“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, Община Столична, р-н Триадица, бул. „Гоце Делчев“ бл. 102, чрез адв. Н. Баташки, съдебен адрес: гр. София, 1404, Община Столична, р-н Триадица, бул. „Гоце Делчев“ бл. 259, вх. А, ет. 1, офис 1, срещу определение № 6036 от 29.07.2022 г., постановено по адм.д. № 3513/2022 г. на Административен съд – София-град, с което е отменено протоколно определение от 01.07.2022 г. по адм.д. № 3513/2022 г. на Административен съд – София-град, с което е даден ход на делото по същество, върната е исковата молба на „Варварски минерални бани“ ЕООД, [ЕИК], с искане да бъде осъдена Община Септември да му заплати обезщетение в размер на 47 637 лв. за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платена такса, въз основа на отменена като незаконосъобразна Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода „Варвара“, безвъзмездно предоставено от Държавата на Община Септември за ползване и управление за срок от 25 години, отменена с Решение № 469 от 09.06.2021 г., постановено по адм.д. № 959/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, оставено в сила с Решение № 12517 от 08.12.2021 г. по адм.д. № 7868/2021 г. по описа на Върховен административен съд, прекратено е производството по адм.д. № 3513/2022 г. на Административен съд – София-град и е осъдено „Варварски минерални бани“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Община Септември разноски по делото в размер на 1200 лв. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от първоинстанционния съд. Излагат се подробни аргументи за незаконосъобразност на обжалваното определение, вкл. се сочи практика на ВАС. Сочи се, че по исковата молба не се претендират заплатени такси по ЗМДТ и/или такси по ДОПК, а се претендират вреди от заплатени незаконосъобразно определени по размер такси въз основа на Тарифа, отменена с влязло в сила решение на съда. Сочи се допълнението на редакцията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с ДВ, бр. 94 от 2019 г., както и мотивите на законопроекта на ЗИД на ЗОДОВ ДВ, бр. 94 от 2019 г. Претендират се и разноски на частния жалбоподател. Ответникът по частната жалба Община Септември е депозирал писмен отговор, чрез адв. П. Иванов от АК – Пловдив, в която излага аргументи за законосъобразност на обжалваното определение на Административен съд – София-град, като моли същото да бъде оставено в сила. Ответникът претендира също разноски. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, като съобрази изложените доводи и данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С определение № 6036 от 29.07.2022 г., постановено по адм.д. № 3513/2022 г. на Административен съд – София-град, е отменено протоколно определение от 01.07.2022 г. по адм.д. № 3513/2022 г. на Административен съд – София-град, с което е даден ход на делото по същество, върната е исковата молба на „Варварски минерални бани“ ЕООД, [ЕИК] срещу Община Септември, с искане да бъде осъдена Община Септември да заплати на ищеца обезщетение в размер на 47 637 лв. за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платена такса, въз основа на отменена като незаконосъобразна Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода „Варвара“, безвъзмездно предоставено от Държавата на Община Септември за ползване и управление за срок от 25 години, отменена с Решение № 469 от 09.06.2021 г., постановено по адм.д. № 959/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, оставено в сила с Решение № 12517 от 08.12.2021 г. по адм.д. № 7868/2021 г. по описа на Върховен административен съд, прекратено е производството по адм.д. № 3513/2022 г. на Административен съд – София-град и е осъдено „Варварски минерални бани“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Община Септември разноски по делото в размер на 1200 лв. Производството по адм.д. № № 3513/2022 г. на Административен съд – София-град е образувано по искова молба на „Варварски минерални бани“ ЕООД, [ЕИК] срещу Община Септември, с искане да бъде осъдена Община Септември да заплати на ищеца обезщетение в размер на 47 637,10 лв. за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платена такса, въз основа на отменена като незаконосъобразна Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода „Варвара“, безвъзмездно предоставено от Държавата на Община Септември за ползване и управление за срок от 25 години. Между страните няма спор по фактите, които са следните: С Решение № 469 от 09.06.2021 г., постановено по адм.д. № 959/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, оставено в сила с Решение № 12517 от 08.12.2021 г. по адм.д. № 7868/2021 г. по описа на Върховен административен съд,влязло в сила на 04.01.2022 г., е отменена Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода „Варвара“, безвъзмездно предоставено от Държавата на Община Септември за ползване и управление за срок от 25 години. Съгласно декларация по чл. 194б от ЗВ за водовземане от минерални води от „Варварски минерални бани“ ЕООД, за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. отнетият годишен воден обем, съгласно разрешително № 01610088/30.06.2008 г. е 27 364 куб.м. С преводно нареждане от 14.02.2022 г. ищецът „Варварски минерални бани“ ЕООД е заплатил на ответника Община Септември по разрешително за водовземане на минерална вода № 01610088/30.06.2008 г. сумата от 47 637,10 лв., която представлява претендираната с исковата молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по адм.д. № 3513/2022 г. на Административен съд – София-град сума, заявена от ищеца като имуществени вреди от заплатени незаконосъоразно определени по размер такси въз основа на отменена Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода „Варвара“, безвъзмездно предоставено от Държавата на Община Септември за ползване и управление за срок от 25 години. Първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото с обжалваното определение с мотиви, които са мотиви по същество във връзка проверка основателността на исковата молба, но не и мотиви във връзка с недопустимост на същата. Съставът на Административен съд – София-град е изложил мотиви, че: „Доколкото, обаче, плащането на претендираната за възстановяване сума от 47637,10 лв. е станало след отмяната на Тарифата, не може да се приеме, че евентуалните вреди за ищеца са причинени от действието й, т.е., че е налице пряка и непосредствена връзка между тях и отменения подзаконов акт.“ Допълнително първоинстанционният съд е развил мотиви, че: „Ако ищецът счита, че не дължи платената от него такса за ползване на минерална вода или, че дължи същата, но в по-малък размер, същият може да търси възстановяването й по предвидения ред в чл. 128-129 от ДОПК във вр. с чл. 9, във вр. с чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ – служебно от органите по приходите или по отправено до тях искане от лицето, имащо право на възстановяване на сумите след извършване на ревизия или проверка и издаване на акт за прихващане или възстановяване. По силата на императивната разпоредба на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ при наличието на специален ред по ДОПК за възстановяване на недължимо платени суми за данъци, недопустимо е сумите да бъдат търсени от Община Септември по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.“ Обжалваното определение е незаконосъобразно, като изложените мотиви за прекратяване производството по делото представляват мотиви за отхвърляне на иска по същество. В допълнение следва да се посочи следното: Както в исковата молба, така и в частната жалба ищецът сочи правно основание - редакцията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с ДВ, бр. 94 от 2019 г., както и мотивите на законопроекта на ЗИД на ЗОДОВ ДВ, бр. 94 от 2019 г. Административният съд не е съобразил действащата към предявяване на исковата молба нова правна уредба по ЗОДОВ и приложението на Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОС на Първа и Втора колегии на ВАС към конкретно установените правоотношения и искова претенция на ищеца. Със ЗИД на ЗОДОВ (изм. и доп., бр. 94 от 29.11.2019 г.) е допълнен чл.1, ал.1, както следва - "Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове". Към действаща разпоредба на чл.1, ал.1 е разширен обхвата на отговорността, като е допълнено - "както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове". Видно от мотивите към законопроекта е отбелязано, че промяната в чл. 1 от ЗОДОВ е насочена да се разшири обхвата на закона и е необходима за да се преодолеят последиците от Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на ВАС, ОССК, I и II колегия, което е задължително за съдилищата, а именно че вредите, причинени на гражданите и юридическите лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочено е в мотивите, че предлаганата промяна ще създаде необходимите гаранции за защита от вреди в тези случаи. Също така видно от Стенограмата от обсъжданията на проектите на Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (№ 954-01-22 от 12.04.2019 г. и № 954-01-26 от 18.04.2019 г., 44-то НС) предложената промяна в чл. 1 от ЗОДОВ, е необходима, за да се преодолеят последиците от ТР № 2 от 2016 г. по Тълкувателно дело № 2/2015 г. на ВАС. С §6 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗОДОВ е указано, че този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Безспорно при отмяна на индивидуален или общ административен акт актът се смята отменен от момента на издаването, докато при отмяна със съдебно решение на нормативен административен акт, няма обратно действие съгласно чл.195, ал. 1 от АПК. В този смисъл е и ТР №2/2016г. на ВАС. Последиците от отменения или обявен за нищожен акт са уреждат съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК - служебно от административния орган в срок до 3 месеца от съдебното решение, като част от тях са и компенсациите на засегнатите от акта. Поставя се въпроса доколко е приложима забраната по чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ при действието на новата разпоредба на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се въвежда изрично отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови административни актове, както и дали искът е допустим. По поставените въпроси административният съд в случая е отговорил отрицателно. Настоящият съдебен състав приема, с оглед промяната на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, посочена по – горе, и заявените изрични мотиви към законопроекта, за преодоляване на практиката по ТР №2/2016г. на ВАС, че искът за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, е допустим. Обстоятелството, че отмяната на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт е занапред (чл.195, ал. 1 от АПК), не означава, че последиците от действието му до този момент се заличават автоматично, както и че се презумира законосъобразността му през този период. Въведените с чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за отговорността на държавата и общините за вреди, включително и от действието на отменените като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови административни актове, обуславя допустимостта на иска за вреди в съответствие с чл.204, ал. 1 от АПК и тази допустимост не се препятства от процесуалноправната норма на чл.195, ал. 1 от АПК. С чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се изисква причиняване на вреди "от действието" на отменения като незаконосъобразен подзаконов акт, т.е. в периода преди да бъде отменен, която отмяна има действие - занапред по смисъла на чл.195, ал. 1 от АПК, но правните последици, вкл. и вредите, възникнали от действието на подзаконовия нормативен акт подлежат на служебно уреждане от компетентния орган - чл.195, ал. 2 от АПК, както и уреждане (обезщетяване) по съдебен ред по реда на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ. Служебното уреждане на последиците, вкл. и вредите от административния орган не препятстват допустимостта на иска за вреди пред съд в посочената хипотеза, след изчерпване на възможността по административен ред да бъдат уредени. Допустимостта на исковете за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, произтича и от основния принцип предвиден в чл.7 от КРБ, съгласно който държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове на нейните органи, без да прави разграничение за вида им - индивидуални, общи или подзаконови. В контекста на обсъденото действие занапред на отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, както и уреждане на правните последици (вкл. вредите) от действието на акта до неговата отмяна, следва да се имат предвид и съображенията по решение № 3 от 28 април 2020 г. по к. д. №5/2019 г. на Конституционния съд, а именно, че "Обявените за несъответни на Конституцията закони губят своето действие занапред (ex nunc), а възникналите от прилагането им правни последици в рамките на правоотношения, приключили до влизане в сила на решението на Конституционния съд, се запазват, освен ако Народното събрание не постанови друго по реда на чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционен съд (ЗКС)". Също така е посочено че "До произнасянето на Народното събрание, при наличие на правен спор, съдилищата го решават като прилагат пряко Конституцията и принципите на правото. Последното е приложимо и за нормативните закони с еднократно действие, което вече е изчерпано преди влизането в сила на решението на Конституционния съд. Изрично се подчертава от КС, че правилото за действие „занапред“ се прилага, освен ако не води до крайна несправедливост. В крайна сметка правната сигурност не се отнася до релативна стабилност на правния ред, основана на законност, а е сигурност, основана единствено на валиден закон", респ. в случая на валиден подзаконов нормативен акт. Конституционния съд подчертава, че "с чл. 7 от Конституцията, предвиждащ отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, което неминуемо обхваща и отговорността на органа, издал противоконституционния акт. Уреждането на правните последици от прилагането на противоконституционния акт до обявяването му за такъв не е в правомощията на Конституционния съд, но неговото решение задължава органа, постановил акта, да изпълни конституционното си задължение, което е и смисълът му на елемент от цялостния конституционен механизъм за балансиране на властите". Посочвайки разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, КС заключава, че Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. С оглед на изложеното следва, че нормата на чл. 195, ал. 1 от АПК е сходна с чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, а уредбата по чл.195, ал. 2 от АПК е сходна с чл. 22, ал. 4 от ЗКС. В случай, че административният орган не уреди правните последици от действието на акта в посочения тримесечен срок, това не означава, че причинените вреди от действието на акта до неговата отмяна не подлежат на обезщетение по арг. на чл. 7 от Конституцията на Р. България. В тази връзка предвиденият с чл.8, ал. 3 от ЗОДОВ специален начин на обезщетение, препятства прилагането на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото правните последици по чл. 195, ал. 2 от ЗОДОВ са били уредени от органа, но не препятства търсене на вреди по реда на ЗОДОВ, причинени от действието на отменения подзаконов нормативен акт, в случай че не са уредени от органа по специалния ред на чл.195, ал. 2 от ЗОДОВ. Следва обаче да се подчертае, че допустимостта на иска за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, не обуславя и неговата основателност, като всеки отделен случай следва да бъде разгледан и преценен конкретно в съответствие с материалноправните предпоставки по ЗОДОВ и прилагане на процесуалните правила по чл. 203 и сл. от АПК. В същия смисъл е практиката на ВАС – определение № 7918 от 22.06.2020 г. по адм.д. № 3611/2020 г. на ВАС. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема,че административният съд не е съобразил материалноправните и процесуални предпоставки по допустимостта на иска, поради което е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството и разглеждане на спора по същество. Разноските за настоящото производство подлежат на присъждане от първоинстанционния съд, съгласно чл. 226, ал. 3 , вр. чл. 236 от АПК . Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 , чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 6036 от 29.07.2022 г., постановено по адм.д. № 3513/2022 г. на Административен съд – София-град. ВРЪЩА делото на Административен съд – София-град за продължаване на производството и разглеждане на спора по същество. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА /п/ ЙОНИТА ЦАНКОВА
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026