Определение · № 10421/2022 · дело 9992/2022

По дело 9992 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10421 София , 16.11.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ГАЛИНА СОЛАКОВА по административно дело № 9992 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по частна жалба на „Арт сувенири“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адв. Андреева, срещу определение № 5644 от 14.07.2022 г., постановено по адм. дело №11419/2021 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Разрешение за строеж /РС/ №202/06.10.2021г. на главния архитект на р-н „Панчарево“ при Столична община/СО/ и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като се излагат доводи за наличие на правен интерес по Орхуската конвенция. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът главен архитект на р-н „Панчарево“, СО в срока по чл. 232 от АПК изразява становище, чрез гл.юрк. Димитрова, за неоснователност на частната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното определение като законосъобразно. Претендира раноски- юрк. възнаграждение. Ответникът „Роктопия“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адв. Чакалов, в писмен отговор по частната жалба излага доводи за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на определението като правилно. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови обжалваното определение Административен съд – София град е приел, че жалбоподателят не е от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, имащи право да обжалват разрешението за строеж и за него не е налице правен интерес и изискуемата активна процесуална легитимация, което води до недопустимост на съдебното производство. Прието е, че с оспореното РС №202/06.10.2021г. на главния архитект на р-н „Панчарево“ при СО се разрешава не изграждане на нов строеж, а „вътрешно преустройство и смяна на предназначението „ на съществуваща сграда в имот с идентификатор 44063.6209.3158, който не граничи със собственият на оспорващото дружество имот за да е приложима нормата на чл.39, ал.2 ЗУТ и съответно – легитимацията по чл.149,ал.2, т.2 ЗУТ. Изложени са подробни мотиви и по доводите за наличие на правен интерес по чл.9 от Орхуската конвенция. Определението е правилно, обосновано и законосъобразно. Допустимостта на съдебното производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт е обвързана съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК с наличието на правен интерес за жалбоподателя, който в конкретния случай произтича от попадането му в кръга на лицата, очертан изрично от специалната норма на по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Тази разпоредба изчерпателно определя кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж, като не може да се тълкува и прилага разширително. Мотивите на обжалваното определение в тази насока се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2 ,пр.2-ро във вр. с чл.236 от АПК и не следва да се преповтарят, тъй като доводи в тази насока липсват в частната жалба. Неоснователно е позоваването в частната жалба на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда /Орхуската конвенция/, която според жалбодателя му предоставя право на оспорване на процесното РС. При наличие на специална национална правна уредба, регламентираща правото на оспорване на РС от ограничен кръг правни субекти, очертани изчерпателно в чл.149,ал.2 ЗУТ, първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, стигайки до решаващия правен извод за непопадане на оспорващото дружество в кръга на заинтересованите лица. Правният интерес за оспорване на РС, обратно на твърденята в частната жалба, не произтича пряко от нормите на Орхуската конвенция . Последната е ратифицирана от Република България със закон /Обн. ДВ. бр. 91/14.10.2003 г./, поради което е част от вътрешното ни право и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България има предимство спрямо националното право ,но само в случай, че то й противоречи. С решение 2005/370/ЕО на Съвета , Орхуската конвенцията е приета от името на Европейския съюз. В изпълнение на поетите ангажименти от ЕО /ЕС/ са приети и в момента действат на общностно ниво Директива 2003/4/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно достъпа на обществеността до информация за околната среда и отменяща Директива на Съвета 90/313/ЕИО / чл. 6 от нея е за приложение на чл. 9, параграф 1 от Конвенцията /, Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда / чл. 11 от нея е за приложение на чл. 9, параграф 2 от Конвенция / и Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността /комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването/- чл. 25 от нея е за приложение на чл. 9, параграф 2 от Конвенция . Според практиката на Съда на Европейския съюз разпоредбата на чл. 9, параграф 3 от Орхуската конвенция няма непосредствено действие съгласно правото на Съюза. / Решение на Съда ,голям състав, от 8 март 2011 г. по дело Lesoochranбrske zoskupenie VLK, C-240/09 /. В цитираното решение СЕС посочва, че "При все това запитващата юрисдикция е длъжна да разтълкува, доколкото е възможно, процесуалното право относно условията, които трябва да са изпълнени за подаване на жалба по административен или съдебен ред, в съответствие, както с целите на член 9, параграф 3 от тази конвенция , така и с тези на ефективната съдебна защита на правата, предоставени от правото на Съюза, за да позволи на организация за защита на околната среда …, да оспори по съдебен ред взето в резултат на административно производство решение, което може да противоречи на правото на Съюза в областта на околната среда. " Следователно и при наличието на изрична норма в националното законодателство /чл.149 ЗУТ/ , същата следва да бъде съобразена при преценката за активна процесуална легитимация за оспорващото дружество, каквато чл.149, ал.2,т.2 ЗУТ не му предоставя по отношение на процеснато РС, тъй като то се легитимира като собственик на имот, неграничещ с имота, в който е разрешено вътрешното преустройство и смяна на предназначението на съществуваща сграда. Освен изложеното следва да бъде посочено, че съдебен контрол относно спазване на правото в областта на околната среда, по инициатива на засегнатата общественост, е допустим и възможен спрямо програми и проекти, но по отношение на административните актове, издавани на други етапи от тяхната реализация. Използваните от националният законодател критерии за определяне на кръга на лицата, които имат право на достъп до съд с доводи за нарушения на законодателството в областта на околната среда, са в зависимост от вида на оспорения административен акт и степента, в която той оказва влияние върху околната среда. Законодателят е възприел и принципа за възможно най-ранно информиране и включване на засегната общественост в процедурите по повод всеки един план или програма, както и инвестиционно предложение, с което да се гарантира публичност и спазване на законодателството в областта на околната среда, респективно вземането на най-правилното от екологична гледна точка решение. Проявление на този принцип в националното законодателството е установената разлика в кръга на заинтересованите лица с право да оспорват различните административни актове и в зависимост от етапа, на който се осъществяват отделните административни производства по издаването им. В тази връзка, непротиворечивата практика на Върховния административен съд сочи, че в различните етапи на инвестиционния процес / одобряване на ПУП, одобряване на инвестиционен проект и издаване на РС/, актът с решаващо значение за околната среда е този по Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол, включително и от засегната общественост, при приложимост на чл. 9, ал. 2 и 3 от Орхуската конвенция . В допълнение към горното, следва да се маркира и обстоятелството, че частният жалбоподател не попада в кръга на "засегната общественост" по смисъла на чл.2 §5 от Орхуска конвенция и §1, т.25 от ДР на ЗООС, тъй като обосновава правният си интерес с неудобствата, които счита, че ще търпи в собственият си имот с оглед инвестиционните си намерения, а не с вредност върху околната среда. Понятието "засегната общественост" по смисъла на §1, т.25, вр.к т.24 от ДР на ЗООС е различно от понятието "заинтересовани лица" по чл.149, ал.2, т.1-3 от ЗУТ и по чл.147, ал.1 от АПК. С оглед на изложеното, административният съд ,като е приел, че решаващ елемент при преценката за наличие на правен интерес за оспорващото дружество по Орхуската конвенция , е вида на оспорения административен акт и има ли той решаващо значение в областта на екологията, е извел законосъобразен извод в обжалваното определение за недопустимост на жалбата срещу РС №202/06.10.2021г. на главния архитект на р-н „Панчарево“ при СО. По изложените съображения , обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника главен архитект на р-н „Панчарево“, СО, частният жалбоподател дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК , Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5644 от 14.07.2022 г., постановено по адм. дело №11419/2021 г. по описа на Административен съд – София град, Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА