Определение · № 10636/2022 · дело 10534/2022

По дело 10534 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10636 София , 23.11.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ВАНЯ АНЧЕВА Членове: СТАНИМИР ХРИСТОВ ПОЛИНА БОГДАНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АНЧЕВА по административно дело № 10534 / 2022 г. Производство по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 4, изр. 2-ро, във връзка с чл. 34, ал. 4, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по частна жалба на "БУЛКАРТО" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, [улица], представлявано от управителя – И. Илиева, чрез процесуален представител – адв. Й. Лалова от Адвокатска колегия (АК) – Хасково, срещу Определение № 821/16.08.2022 г., постановено по адм. дело № 171/2022 г. по описа на Административен съд (АС) - Габрово, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № РД-02-16-49/19.07.2022 г. на заместник- министъра на иновациите и растежа и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г., обективиращо волеизявление за прекратяване на производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по проектно предложение (ПП) с рег. № BG16RFOP002-2.077-0955, подадено в рамките на процедура № BG16RFOP002-2.077 "Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19". Поддържат се оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 200, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК. Частният жалбоподател излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Застъпва становище, че съответствието на кандидата с утвърдените условия за допустимост налага провеждането на следващите етапи от процедурата, а не прекратяването на производството по подаденото от него ПП. Счита, че стриктното тълкуване на чл. 3, ал. 3, б. "в" от Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта "Инвестиции за растеж и работни места", и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (Регламент 1301/2013/Регламента), във връзка с т. 14.2. "Допустими разходи" от утвърдените по реда на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ Условия за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г. по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 "Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19" (Условията за кандидатстване/УК/Условията) води до еднозначен извод за недопустимост на разходите за производство, обработка и продажба на тютюн и тютюневи изделия, но не и за недопустимост на кандидат, чийто код на основна икономическа дейност (ОИД) по Класификацията на икономическите дейности (КИД 2008) е 46.39 "Неспециализирана търговия на едро с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия". Извеждайки различието между понятията "допустим кандидат" и "допустим разход", жалбоподателят намира, че извод по отношение на първото се формулира въз основа на критериите по т. 11 Условията, а по отношение на второто – въз основа на изискванията, съдържащи се в т. 14 от същите, като двете преценки се осъществяват на съвсем различен етап от процедурата, поради което не следва да се смесват, както е сторил първостепенният съд, в резултат на което е формулирал неправилния според касатора правен извод по съществото на повдигнатия спор. Като аргумент в подкрепа на тезата си сочи регламентираната в Условията възможност за финансиране на кандидати, които осъществяват едновременно дейности в допустим и недопустим по процедурата сектори, при положение че водят отделна счетоводна отчетност. Акцентира на обстоятелството, че извършваната от процесния кандидат ОИД е неспециализирана търговска дейност, което изключва приложението на чл. 3, ал. 3, б. "в" Регламента, още повече, че посочената разпоредба забранява предоставянето на БФП за три кумулативни дейности, само една от които се осъществява от "БУЛКАРТО" ЕООД. Излага твърдения за допуснати до следващ етап кандидати с аналогичен код на ОИД по КИД 2008. Поддържа застъпената в първоинстанционното производство теза за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната на акта на основание чл. 146, т. 3 АПК. В заключение мотивира отменителен порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК с аргумент, че съдът е постановил определението си без да изясни релевантните за спора факти и обстоятелства и без да съобрази дадените с Определение № 9/04.01.2021 г., постановено по адм. дело № 328/2020 г. по описа на АС – Габрово, указания по тълкуването и прилагането на закона, относими към издаването на разглежданото властническо волеизявление на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. Прави доказателствено искане за изискване на документи, издадени във връзка с процедурата по предоставяне на БФП по отношение на петима други кандидати. По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на оспореното решение на РУО. Моли за присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът – заместник-министър на иновациите и растежа и РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2, вр. чл. 236, вр. чл. 200, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция определение АС - Габрово, в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, е отхвърлил жалбата на "БУЛКАРТО" ЕООД против Решение № РД-02-16-49/19.07.2022 г. на заместник- министъра на иновациите и растежа и РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., обективиращо волеизявление за прекратяване на производството по предоставяне на БФП по ПП с рег. № BG16RFOP002-2.077-0955 в рамките на процедура № BG16RFOP002-2.077 "Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19". За да постанови този правен резултат, решаващият съд е установил от фактическа страна, че "БУЛКАРТО" ЕООД е подал ПП с рег. № BG16RFOP002-2.077-0955 по процедура № BG16RFOP002-2.077 "Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19". В хода на проверката за административно съответствие и допустимост на кандидата, определената със заповед на РУО оценителна комисия е констатирала, че предприятия, кандидатстващи за финансиране на дейност, свързана с производството, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия, са недопустими на основание чл. 3, ал. 3, б. "в" Регламент 1301/2013. Изведено е заключение, че дейност, попадаща в КИД 46.39, какъвто е кодът на ОИД на процесния кандидат, е недопустима по смисъла на съюзната разпоредба, ако последният в действителност осъществява търговия на тютюн/тютюневи изделия. С тези мотиви от кандидата са изискани разяснения дали извършва подобна дейност. С отговор, представен в определения 3-дневен срок, "БУЛКАРТО" ЕООД е посочило, че извършва търговия с тютюн/тютюневи изделия, но тя е изключително малък процент от цялата дейност на дружеството. Декларирана е готовност предоставените средства да се използват за дейности, различни от търговия на тютюн/тютюневи изделия. Във връзка с представеното становище участникът е включен в списъка с ПП, които не се допускат до техническа и финансова оценка. Като мотив е посочено, че кандидатът е недопустим съгласно чл. 3, ал. 3, б. "в" Регламент 1301/2013, т.к. видно от предоставените във Формуляра за кандидатстване данни, кодът на ОИД по КИД 2008 му е 46.39, а съгласно даденото от него разяснение дейността му включва търговия с тютюн/тютюневи изделия. Кандидатът е подал възражение против включването му в обявения списък, по което заместник главният директор на Главна дирекция (ГД) "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ЕФК) и РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. се е поизнесъл със свое писмо с изх. № 26-Б-374/13.11.2020 г., с което е приел първото за неоснователно, а с Решение № РД-16-1131/13.11.2020 г. същият е прекратил производството по отношение на подаденото от "БУЛКАРТО" ЕООД, ПП с рег. № BG16RFOP002-077-0955 по аналогични на изложените към списъка съображения. Актът на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. е бил обект на съдебен контрол за законосъобразност, завършил с влязло в сила Определение № 9/04.01.2021 г., постановено по адм. дело № 328/2020 г. по описа на АС – Габрово, с което е прогласена нищожността му. Съдът е развил съображения за липса на компетентност на издателя на оспореното пред него решение, както и за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на релевантните по случая факти и обстоятелства и необсъждане на исканията и възраженията на участниците в процедурата, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Анализирайки целта на предоставяната по ОПИК 2014 - 2020 г. финансова подкрепа, решаващият състав е приел, че е недопустимо извършването на действия или издаването на актове, с които се засягат правата и законните интереси на адресатите на въведените на територията на Република България (РБ) временни противоепидемични мерки по непропорционален, непоследователен и непредвидим начин, лишавайки ги от полагащите им се финансови средства, предназначени за осигуряване на оперативен капитал за справяне с последиците от пандемията COVID-19. По реда на чл. 173, ал. 2, предл. 2-ро АПК съдът е изпратил преписката на компетентния административен орган – главният директор на ГД "ЕФК" и РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. за произнасяне по ПП с рег. № BG16RFOP002-2.077-0955. След получаването на преписката е извършена повторна оценка на ПП, при която е установено, че същото не може да премине на етап "техническа и финансова оценка", поради което е отново е включено в списъка на недопуснатите до този етап предложния, за което "БУЛКАРТО" ЕООД е уведомено на 27.06.2022 г. Във връзка с подадено от кандидата възражение против включването на проектното му предложение в горния списък, РУО е издал атакувания в настоящото съдебно производство административен акт. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен административен орган, предвид представените по делото Заповед № РД-16-64/10.03.2022 г. на министъра на иновациите и растежа и РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. и Решение № 574/13.07.2016 г. на Министерски съвет (МС) на РБ, при спазване на установената писмена форма, с посочване на релевантните факти и обстоятелства за постановяването на процесния правен резултат и при съобразяване на приложимите административнопроизводствени правила. При извършен в контекста на основанието по чл. 146, т. 4 АПК анализ на съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че подаденото ПП правилно е включено в списъка с недопуснатите ПП. Приел е, че сред критериите за допустимост на кандидатите, посочени лимитативно в т. 11.2."Критерии за недопустимост на кандидатите" на Условията, не се съдържа ограничение в участието на дружества, чийто код на икономическа дейност е този по 46.39 от КИД 2008 – "Неспециализирана търговия на едро с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия", но в т. 14.2. "Допустими разходи" УК е предвидено, че допустимите разходи следва да бъдат извършени законосъобразно и да не противоречат на правилата на Регламент 1301/2013. В този смисъл и доколкото по делото е безспорно установено, че ОИД на кандидата е квалифицирана с код по КИД 2008 46.39 и след като е извършвана дейност по търговия на тютюневи изделия, макар и в малък обем, то е налице припознатото условие за недопустимост на кандидата, предпоставящо отрицателно по своя характер волеизявление на административния орган. С тези мотиви съдът е обосновал решаващ извод за неоснователност на подадената жалба, респ. законосъобразност на атакувания с нея индивидуален административен акт. Определението е неправилно. Изложените в частната жалба съображения очертават рамка на поставения за решаване от касационната инстанция спорен въпрос, която предполага анализ на правораздавателната дейност на първоистанционния съд на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, а именно – 1) относно съответствието на постановения съдебен акт с материалния закон, а оттам и преценка правилността на изложените заключения досежно условията за законосъобразност на атакуваното решение на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., предвидени в чл. 146, т. 1 – т. 5 АПК, 2) относно спазването на съдопроизводствените правила и 3) обосноваността на обжалваното определение. Макар между страните да не съществува спор относно приложимата нормативна рамка, за прецизност на изложението следва да се посочи, че процесните обществени отношения са предмет на регулация от ЗУСЕФСУ (като за яснота на жалбоподателя и в контекста на развитите от него съображения следва да се посочи, че абревиатурата "ЗУСЕФСУ", използвана и в първоинстанционния съдебен акт, не е в резултат на техническа грешка, а отразява законодателното изменение на закона от 01.07.2022 г.), и по-специално на Раздел II от Глава Трета от същия, носещ условното наименование "Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор". По силата на чл. 26, ал. 1 с.з. РУО на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. По своя характер всеки утвърден по реда на посочената разпоредба документ съставлява общ административен акт (Сравн: чл. 26, ал. 4, изр. последно ЗУСЕФСУ), обвързващ по императивен начин всички участници в производството по предоставяне на БФП, а в това число и ръководителя на оперативната програма, и неговите помощни органи, а и кандидатите, заявили своето желание да получат съответното финансиране. Установените по посочения ред правила отразяват спецификите на конкретната процедура и по силата на принципа lex specialis derogat generali, изключват приложението на общите разпоредби на ЗУСЕФСУ, които регламентират аналогични правоотношения. Законът остава приложим към неуредените случаи. С приложената на л. 70 от присъединеното адм. дело № 328/2020 г. по описа на АС – Габрово Заповед № РД-16-562/10.07.2020 г. (достъпна и на официалната страница на УО на ОПИК 2014 - 2020 г.: https://opic.bg/procedure/bg16rfop002-2077-podkrepa-za-sredni-predpriyatiya-za-preodolyavane-na-ikonomicheskite-posledstviya-ot-pandemiyata-covid-19 ) РУО е утвърдил пакет документи за провеждане на процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 "Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19" по Приоритетна ос 2 "Предприемачество и капацитет за растеж на МСП", Инвестиционен приоритет 2.2. "Капацитет за растеж на МСП" на ОПИК, както следва: 1) Условия за кандидатстване и Условия за изпълнение; 2) обява за откриване на процедурата. При липса на данни за тяхното съдебно оспорване настоящата касационна инстанция приема, че същите са влезли в сила и имат обвързващ характер спрямо участниците в проведеното пред РУО производство по предоставяне на БФП. Редът за оценяване на подадените по процедурата ПП е подробно разписан в т. 21 Условията за кандидатстване. Припомняйки предоставената въз основа на чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (ЗМДВИППП) възможност за предоставяне на БФП по опростени правила, в посочената т. 21 е регламентирано подборът на ПП да се основава на принципа на финансиране, основано на нуждите – "съответствие с основните предизвикателства пред бизнеса/икономиката". Предвижда се оценяването да се извършва при приложимост на критериите и методологията за оценка (Приложение № 6 към УК) от комисия, определена с акт на РУО, и да включва два етапа, а именно – 1) оценка на административното съответствие и допустимост и 2) техническа и финансова оценка. При отрицателно становище по първия въпрос съответното ПП се включва в списъка с недопуснатите до етап техническа и финансова оценка предложения, срещу което заявителят има право да подаде възражение, чиято основателност предпоставя две възможни произнасяния на компетентния в тази насока РУО – връщане на ПП за техническа и финансова оценка или прекратяване на производството по отношение на конкретния кандидат. В контекста на изложеното и предвид развитите от жалбоподателя съображения и установените от първостепенния съд факти и обстоятелства, поставеният пред касационната инстанция дискусионен въпрос касае допустимостта на кандидат с код на ОИД по 46.39 от КИД 2008 - Неспециализирана търговия на едро с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, който в действителност извършва търговия на тютюневи изделия (макар и в малък обем) за финансиране по настоящата процедура. Както правилно възразява частният жалбоподател, изискванията за допустимост на кандидатите в разглежданата процедура по предоставяне на БФП са лимитативно изброени в т. 11 "Допустими кандидати" УК. Наред с посочените в т. 11.1. "Допустимост на кандидатите" и подт. 1 на т. 11.2 – "Недопустимост на кандидатите" обстоятелства като например кандидатите да са юридически лица или еднолични търговци, регистрирани съгласно Търговския закон (ТЗ), да не са обявени в несъстоятелност, да не са в процедура по ликвидация, да не са преустановили дейността си, в подт. 2 на същата точка са установени ограничения по отношение спецификата на извършваната от кандидата икономическа дейност. Предвидено е да не се финансират: 1) предприятия, чиято дейност попада в обхвата на Приложение I към Договора за създаване на европейската общност – Приложение № 7 към УК; 2) предприятия, кандидатстващи за финансиране на дейности за преработка и/или маркетинг на горски продукти; 3) предприятия, чиято дейност съгласно КИД 2008 (Приложение № 8 към Условията) попада в Сектор С – код на икономическа дейност 10 "Производство на хранителни продукти" и код 11 "Производство на напитки", както следва: 10.1, 10.2, 10.3, 10.4, 10.5, 10.6, 10.81, 10.83, 10.84, 10.91, 11.02, 11.03 и 11.06; 4) кандидатстващи за финансиране на дейност в сектор рибарство и аквакултури, уредени с Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (Регламент 1379/2013); 5) кандидати, упражняващи дейност във финансовия сектор (сектор К "Финансови и застрахователни дейности" съгласно КИД 2008), както и такива, кандидатстващи за финансиране на дейност по раздел 92 "Организиране на хазартни игри" по КИД-2008. В графа "Важно" от Условията, точно под горното изброяване на допустимите за финансиране кандидати с оглед осъществяваната от тях икономическа дейност, е посочено, че подкрепата се предоставя единствено за основната икономическа дейност, като при осъществяване на такава в недопустим сектор, предложението се отхвърля. Посочено е, че когато кандидатът упражнява едновременно дейност в недопустими и в допустими сектори, БФП се предоставя само за вторите, като потенциалният бенефициер следва да води отделна счетоводна отчетност по отношение на приходите, разходите, активите и пасивите, свързани с всяка дейност, като по този начин гарантира отделяне на дейностите така, че недопустимите да не се ползват от финансовата подкрепа. С преценката за наличието на условията по т. 11 УК се изчерпва и анализът на административното съответствие и допустимост на кандидата и с това приключва първият етап от процедурата. На тази плоскост икономическата дейност на съответния кандидат се разглежда единствено в контекста на изброените пет хипотези и ако същата попада в някоя от последните и не е налице изключението, допускащо финансиране на кандидат, осъществяващ паралелно повече от една дейности, една от които допустима за финансиране, ПП се отхвърля. Очевидно кодът на ОИД по 46.39 КИД 2008 - Неспециализирана търговия на едро с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, който е установен и по отношение на "БУЛКАРТО" ЕООД, не попада сред изброените в т. 11 УК недопустими сектори. Видно от направения прецизен прочит на приложимите правила, не съставлява условие за недопустимост на кандидата и фактът, че предприятието е заявило, че извършва дейност по търговия на тютюневи изделия. В този смисъл твърденията на РУО, потвърдени и от първостепенния съд, се явяват неправилни. Обратно заключение не следва от факта, че според условието, съдържащо се в т. 14. "Категории разходи, допустими за финансиране" УК, за да бъдат допустими разходите по настоящата процедура за предоставяне на БФП, е необходимо да са налице определени условия, сред които и съответствието им с т. 14.2. Условията, включително изискването същите да са извършени законосъобразно и без да противоречат на правилата, описани в Регламент 1301/2013. Действително, разпоредбата на чл. 3, §3, б. "в" Регламент 1301/2013 г. нормира, че ЕФРР не предоставя подкрепа за производството, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия. В случая обаче, видно от регламентацията на описаните правоотношения, спазването на това съюзно правило е осигурено чрез утвърдени правила за допустимост на разходите, а не чрез предявени изисквания към самия кандидат на етап оценка на неговата допустимост и административно съответствие. Налице е съществена разлика между производството по предоставяне на БФП, елемент от който е оценката за административно съответствие и допустимост на ПП, и процесът по верификация на разходите, при който се преценява тяхната т. нар. "допустимост" (Вж.: Раздел I от Глава пета ЗУСЕФСУ). В единия случай се взема решение за сключване на договор (респ. издаване на заповед в хипотезата, когато УО и бенефициерът са в една структура – Арг.: чл. 24, ал. 1 ЗУСЕФСУ), а в другия при вече сключен договор (издадена заповед) се възстановяват извършени по проекта разходи, като се преценява тяхното съответствие с приложимите условия по процедурата и ЗУСЕФСУ. Следователно доколкото спазването на правилата, съдържащи се в Регламент 1301/2013, в това число и посочената като основание за упражнената разпоредителна власт разпоредба на чл. 3, §3, б. "в" от същия, е условие за допустимост на разходите, а не на кандидата в процедурата, то позоваването на този нормативен текст не обосновава постановения правен резултат. Подобни твърдения са относими към съвсем друг етап от процедурата, предполагащ вече възникнало правоотношение по чл. 26 ЗУСЕФСУ. По изложените съображения изводът на първостепенния съд за законосъобразност на атакуваното волеизявление на РУО не съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Изяснената последователност на динамичния фактически състав по предоставяне на БФП по процесната процедура и ясното разграничение между предпоставките за допустимост на кандидатите и тези за допустимост на разходите по проекта, налагат отмяната на обоснования с твърдения за несъответстващ на правилата разход по проекта акт за прекратяване на процедурата. Подобни мотиви не предполагат отхвърляне на ПП и недопускането му до етап "техническа и финансова оценка". Тъкмо напротив - проследената в изложението специфика на процесните правоотношения налага описаната последица да се прояви при евентуално доказано несъответствие с условие по т. 11, какъвто не е случаят. За пълнота на изложението и в отговор на поддържания от жалбоподателя довод за липса на компетентност на издателя на атакуваното волеизявление, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че пред първостепенния съд са ангажирани достатъчно доказателства, установяващи правомощието на заместник-министъра на иновациите и растежа да разпореди прекратяването на производството, т.е. да упражни функцията на ръководител на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. (Сравн.: чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ). От приложеното на л. 85 от първоинстанционното дело Решение № 574/13.07.2016 г. на МС на РБ е видно, че функциите на УО на ОПИК 2014 - 2020 г. са предоставени на ГД "ЕФК" към МИ. Същото е преповторено и в чл. 27, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на иновациите и растежа, приет с ПМС № 20 от 25.02.2022 г., обн., ДВ, бр. 17 от 1.03.2022 г., в сила от 1.03.2022 г. (Устройствения правилник на Министерството на иновациите и растежа). По силата на чл. 23, т. 4 от същия, ГД "ЕФК" е част от специализираната структура на Министерството на иновациите и растежа (МИР). Съгласно предписанието на чл. 9, ал. 5, изр. 2-ро ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице, а съгласно третото изречение от посочената норма правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. Ръководител на структурата, в която се намира ГД "ЕФК", а именно – МИР, е министърът на иновациите и растежа (Вж.: чл. 3, ал. 2 Устройствения правилник на Министерството на иновациите и растежа). В този смисъл доколкото именно последният със своя Заповед № РД-16-64/10.03.2022 г., приложена на л. 86 от делото, е делегирал на заместник-министъра на иновациите и растежа функциите на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., то последният, както правилно е установил и АС – Габрово, е разполагал с компетентност да постанови процесното прекратително по своя характер решение. Несподелим е и доводът за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, аргументиран с твърдения, че решаващият орган не е обсъдил възражението на кандидата. Противно на тези съображения, именно във връзка със застъпената в подаденото възражение теза, РУО е издал атакуваното волеизявление, позовавайки се на направеното потвърждение на факта, че извършва дейност по търговия на тютюневи изделия. Макар да няма отражение върху крайния правен извод на настоящата касационна инстанция, следва да се посочи, че наведеното с жалбата оплакване за допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно. Поисканите от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател доказателства касаят кандидати в процедурата по предоставяне на БФП, които не могат да се идентифицират по никакъв начин с "БУЛКАРТО" ЕООД или да се свържат с предмета на повдигнатия правен спор. Всяко ПП по процедурата се оценява самостоятелно и независимо от останалите, поради което основанията за допустимост на някое от тях не рефлектира върху което и да е от другите, независимо от евентуално аналогичните фактически обстоятелства. В този смисъл липсата на преписките по предоставянето на финансова подкрепа на посочените от жалбоподателя пет дружества нито съставлява порок в съдопроизводствената дейност по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, нито се отразява върху обосноваността на формулираните изводи. По тези съображения не се налага и събиране на поисканите с частната жалба аналогични доказателства. Съдът е извел самостоятелни заключения по съществото на спора, с обсъждане на всички въпроси, по които страните застъпват противоречиви становища. Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за отмяна на съдебното решение, а повод за иницииране на касационната му проверка, в контекста на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Други доводи във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК касаторът не сочи, поради което и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него. По изложените от фактическа и правна страна съображения, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспореното определение, с което е отхвърлена жалбата на "БУЛКАРТО" ЕООД против решението на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. за прекратяване на процедурата по предоставяне на БФП по подаденото от него ПП, е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и следва да се отмени, с отмяна на оспореното волеизявление на основание чл. 146, т. 4 АПК, и изпращане на преписката за ново произнасяне при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228, вр. чл. 236, вр. чл. 200, ал. 2 АПК, Министерството на иновациите и растежа – административната структура, в която се намира органът – издател на атакувания индивидуален административен акт, следва да бъде осъдено да заплати на "БУЛКАРТО" ЕООД разноски в общ размер на 270,00 (двеста и седемдесет) лева, от които: 120,00 (сто и двадесет) лева, съставляващи заплатена държавна такса за първоинстанционното производство, и 150,00 (сто и петдесет) лева - държавна такса за касационното. Доколкото жалбоподателят не е ангажирал доказателства за заплащането на договореното адвокатско възнаграждение, както пред първата, така и пред касационната инстанция, същото не следва да бъде присъждано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, вр. чл. 228, вр. чл. 173, ал. 2, вр. чл. 236, вр. чл. 200, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 821/16.08.2022 г., постановено по адм. дело № 171/2022 г. по описа на Административен съд – Габрово, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение № РД-02-16-49/19.07.2022 г. на заместник- министъра на иновациите и растежа и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г., обективиращо волеизявление за прекратяване на производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение с рег. № BG16RFOP002-2.077-0955 в рамките на процедура № BG16RFOP002-2.077 "Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19". ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 за ново произнасяне по проектно предложение с рег. № BG16RFOP002-2.077-0955 на "БУЛКАРТО" ЕООД, при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Министерството на иновациите и растежа, с БУЛСТАТ 177549112, със седалище в гр. София, ул. "Княз Александър I" № 12, да заплати на "БУЛКАРТО" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, [улица], разноски за касационната инстанция в размер на 270,00 (двеста и седемдесет) лева, съставляващи заплатени държавни такси за образуване на производствата пред двете съдебни инстанции. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА