Определение · № 10663/2022 · дело 8431/2022

По дело 8431 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10663 София , 23.11.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия , в закрито заседание в състав: Председател : ЙОВКА ДРАЖЕВА Членове: ГЕОРГИ КОЛЕВ ДОНКА ЧАКЪРОВА ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА ЮЛИЯ РАЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА по административно дело № 8431 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от "Еде 2" ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя П. Георгиев, чрез пълномощника адв. В. Стойчев, против Определение № 7028 от 12.07.2022 г., постановено по адм. дело № 6768/2021 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), второ отделение. В частната жалба са развити доводи за неправилност на определението, като се иска отмяната му и да бъде върнато делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Не се претендират разноски. Ответникът – Министерският съвет на Република България (МС) оспорва частната жалба по съображения в писмено възражение. Не претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред тричленния състав на ВАС, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалбата на "Еде 2" ЕООД срещу Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати (САЩ) санкции на български лица. С Определение № 7028 от 12.07.2022 г., постановено по адм. дело № 6768/2021 г. по описа на ВАС, второ отделение, чиято отмяна се иска, жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В мотивите на оспореното определение е посочено, че съгласно чл. 147 от АПК, право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължение. Интересът следва да е пряк и непосредствен, обвързан с неблагоприятно засягане правната сфера на субекта - прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения. Прието е, че така описаното засягане е налице при жалбоподателя, тъй като е установено в съдебното производство, че фигурира в публикувания списък, който не е утвърден/приет с изричен акт, имащ самостоятелно действие, респективно разписана правна възможност за неговото обжалване пред съдебна инстанция. В тази връзка според съда правният интерес на оспорващото дружество се разпростира само по отношение на съдържащите се самостоятелни решения в Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България, които касаят изготвянето и актуализиране на списъците на лица, попадащи в обхвата на санкциите (т. 1), а също и възлагащи задължения за публикуване на списъците (т. 3) и предприемане на незабавни мерки за прекратяване на отношенията с лицата от списъците (т. 6). Според първоинстанционния съд Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България в останалата част по т. 2, т. 4 и т. 5 има характеристиките на вътрешнослужебен акт, който не засяга пряко и негативно правната сфера на оспорващото дружество, поради което то не разполага с правен интерес и активна легитимация за обжалване на акта в тази част. По тези съображения, съдът е приел, че изискуемата активна процесуална легитимация за жалбоподателя е налице само по отношение на т. 1, т. 3 и т. 6 от Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България, в която част жалбата и образуваното по нея съдебно производство се явяват допустими, а в останалата част - по т. 2, т. 4 и т. 5 оспорването следва да се остави без разглеждане по реда на чл. 159, т. 4 от АПК и производството следва да се прекрати. По отношение допустимата за обжалване част от оспореното решение на МС, решаващият съдебен състав е констатирал, че с Решение № 5292/01.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2168/2022 г. по описа на ВАС, Първа колегия, петчленен състав, е оставено в сила Решение № 1007/03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8112/2021 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта, с която по жалба на физическо лице е обявена нищожността на Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица по т. 1, т. 3 и т. 6. Тричленният състав на ВАС е приел, че макар и допустима в частта по т. 1, т. 3, и т. 6 от Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България, жалбата не подлежи на разглеждане и произнасяне по същество, тъй като е отпаднал правният интерес в хода на производството и към момента липсва предмет за произнасяне по делото, тъй като решението на МС в частта по т. 1, т. 3 и т. 6 е прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение. За да обоснове недопустимост на първоинстанционната жалба срещу решението на МС в частта по т. 1, т. 3 и т. 6, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК, съгласно която решението по съдебен административен спор има сила за страните по делото, а когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Според съда, с отмяната на оспорения акт в частта по т. 1, т. 3 и т. 6, в случая прогласяването му за нищожен, отпада процесуалната възможност за повторно/дублиращо произнасяне от съд, а също и правния интерес на жалбоподателя, тъй като целените с обжалването правни последици са настъпили. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за съдилища, учрежденията и общините в Република България - чл. 297 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Формираната сила на пресъдено нещо на цитираното по-горе влязло в сила решение на ВАС е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане по същество на жалбата на "Еде 2" ЕООД. Съдът е достигнал до извод, че подадената от дружеството жалба в частта, приета за процесуално допустима за разглеждане срещу т. 1, т. 3 и т. 6 от Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България, следва по реда на чл. 159, т. 6 от АПК също да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство – прекратено. По тези съображения е постановил оспорения понастоящем резултат. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно, по отношение оспорването по т. 2, т. 4 и т. 5 от Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България, тричленният състав на ВАС е посочил, че същото има характеристиките на вътрешнослужебен акт, тъй като с посочените части на решението са създадени права и задължения само за органи и организации, подчинени на издателя на акта, поради което е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 3, предл. първо от АПК и същото остава извън приложното поле на кодекса и съдебен контрол е недопустим, тъй като в кумулация е налице и липса на засягане - пряко, непосредствено и негативно на правната сфера на оспорващия. За настоящия частен жалбоподател правилно е прието, че не е налице правен интерес и активна легитимация за обжалване на акта в тази част. Правилни са и изводите на тричленния състав на ВАС, че правната сфера на дружеството – жалбоподател е засегната от действието на решението на МС, в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6, поради което независимо от характера му на вътрешнослужебен акт, в тази част може да бъде предмет на съдебен контрол, но жалбата на "Еде 2" ЕООД е недопустима за разглеждане на друго основание - отпадане на правният интерес от оспорването. Този извод на тричленния състав се споделя от настоящия състав, тъй като действително с Решение № 5293 от 01.06.2022 г. по адм. дело № 2849/2022 г. на ВАС, петчленен състав е оставено в сила Решение № 1008 от 03.02.2022 г. по адм. дело № 6774/2021 г. на ВАС, в частта, с която е прогласена нищожността на Решение № 441 от 04.06.2021 г. на МС за предприемане на действия във връзка с наложените от САЩ санкции на български лица, в частта по т. 1, т. 3 и т. 6. Същият резултат е постановен и с Решение № 5292 от 01.06.2022 г. по адм. дело №2168/2022 г., което е оставено в сила Решение № 1007/03.02.2022 г., постановено по адм. дело №8112/2021 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, в обжалваната част, касаещо обявената нищожност на Решение № 441 от 04.06.2021 г. на МС по т. 1, т. 3 и т. 6. Правилно съдът приема, че с отмяната на оспорения акт, в частта по т. 1, т. 3 и т. 6, в случая прогласяването му за нищожен, отпада процесуалната възможност за повторно произнасяне от съд, а също и правният интерес на жалбоподателя, тъй като целените с обжалването правни последици са настъпили. Съответен на фактите и закона е изводът на тричленния състав, че след започването на съдебното производство пред него, е отпаднал предметът на защита, защото целта на търсената защита е постигната в предходните две съдебни производства с влезли в сила съдебни решения, поради което решението на МС, в посочените точки, вече не е източник на права и задължения за преките му адресати, а това изключва възможността за засягане на правната сфера на частния жалбоподател. Изводът е съобразен с нормата на чл. 177, ал. 1 от АПК, съгласно която решението има сила за страните по делото, каквато страна е бил МС в цитираните две производства, а когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Силата на пресъдено нещо означава непререшаемост на спора, т. е. нито същият съд, нито друг съд не може да се произнася и да решава втори път веднъж взетото решение по спорния въпрос между страните по делото, съответно действието на отменителното или изменително решение по отношение всички означава задължителност на самото правно действие на съдебното решение като държавен акт и определя до кого се отнася тази задължителност. С отмяната на административен акт се отнема правно задължителната му сила, неговите правни последици се заличават от момента на издаването му, като това има действие по отношение на всички и означава, че администрацията не следва да прилага отменения административен акт. С обявяването на административен акт за нищожен се приема, че правното положение не се е променяло с издаването му и поради това няма основание да се търси защита пред съд, за да бъде отново обявена нищожността по жалба на друг правен субект. Предвид целта на законовата разпоредба и по аргумент на по-силното основание, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК обхваща и хипотезата, когато съдът обявява нищожност на оспорен пред него административен акт, защото макар и да няма конститутивно действие, съдебното решение слага край на презумпцията за законосъобразност на издадения административен акт с установяване наличието на толкова тежък порок, който води до нищожност. Целта на търсената защита е постигната в предходните две съдебни производства с влезли в сила съдебни решения. Установена е липса на компетентност на издателя на акта, което означава, че решението на МС в посочените точки не е източник на права и задължения за преките му адресати, а това изключва възможността за засягане на правната сфера на жалбоподателя в настоящото съдебно производство. Няма основание за осъществяване на действията по т. 1, 3 и 6 от решението на МС, с които се създава възможност да се нарушават или застрашат права, свободи и законни интереси на лица извън администрацията. След започването на съдебното производство е отпаднал предметът на защита, което правилно е прието, че е основание за прекратяване на делото. Предвид изложеното, обосновано и законосъобразно, тричленният състав на ВАС е приел, че жалбата на "Еде 2" ЕООД срещу Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България е недопустима изцяло, поради което правилно я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по образуваното дело. Не са налице отменителни основания и по изложените съображения оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение №7028 от 12.07.2022г., постановено по адм. дело №6768/2021 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА секретар: Членове: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА /п/ ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА