Определение · № 10892/2022 · дело 10450/2022

По дело 10450 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10892 София , 29.11.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: СЛАВИНА ВЛАДОВА СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА по административно дело № 10450 / 2022 г. Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „СЕК“ ООД против определение от 04.10.2022 г., постановено по адм. дело № 16/2022 г. по описа на Административен съд гр. Монтана, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото определение № 236 от 02.06.2022 г. в частта му за разноските. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – прокурор при Окръжна прокуратура Монтана, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Ответникът - главен архитект на Община Георги Дамяново не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: Първоинстанционното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Монтана против разрешение за строеж № 04/10.02.2006 г., издадено от главен архитект на Община Георги Дамяново за строеж МВЕЦ „Милина“, находящ се в землището на с. Копиловци, Община Георги Дамяново, област Монтана. Делото е насрочено в открито съдебно заседание за 31.03.2022 г. и като страни са конституирани прокурор от Окръжна прокуратура Монтана – вносител на протеста, главният архитект на Община Георги Дамяново като ответник и „СЕК“ ЕООД като заинтересована страна. След проведено открито заседание от 31.03.2022 г. по делото с молба от 13.05.2022 г. протестът е оттеглен на основание чл. 155, ал.2 АПК. В проведено на 02.06.2022 г., съдебно заседание, прокурор от Окръжна прокуратура Монтана поддържа оттеглянето на протеста като прави и възражение за прекомерност на заплатеното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение. С протоколно определение № 236/02.06.2022 г., постановено по адм.д. № 16/2022 г. по описа на Административен съд гр.Монтана протестът е оставен без разглеждане, производството по делото е прекратено и Окръжна прокуратура гр.Монтана е осъдена да заплати на заинтересованата страна „СЕК“ ЕООД сумата от 1080 лв. с ДДС разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, както и 60 (шестдесет) лв. депозит за вещо лице. Определението на първоинстанционния съд е обжалвано пред Върховния административен съд от „СЕК“ ООД в частта, в която първоинстанционният съд е редуцирал заплатените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение от претендирания пълен размер от 3600 лв. на 1080 лв. С определение № 8058 от 26.09.2022 г., постановено по адм.д. № 8059/2022 г. Върховният административен съд прекратява производството по делото и изпраща частната жалба на „СЕК“ ООД по подсъдност на първоинстанционния съд за произнасяне по направеното с частната жалба искане от дружеството за изменение на постановеното по делото определение, в частта му за разноските в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК. С обжалваното определение Административен съд гр. Монтана, на основание чл. 248, ал.1 ГПК, оставя без уважение искането на „СЕК“ ООД за изменение на определение № 236/02.06.2022 г. по описа на съда в частта му за разноските по отношение определеното адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че се е произнесъл по искането за присъждане на разноски на заинтересованата страна с протоколно определение № 236/02.06.2022 г., постановено по адм.д. № 16/2022 г., като подробни мотиви е изложил в определението, въз основа на които е обосновал извод, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Излага съображения, че не омаловажава положеният труд от адвоката по време подготовката на делото, но не споделя твърдението, че трудът положен при подготовка на делото се равнява на труда, който се полага до неговото приключване, която хипотеза е залегнала и в самата Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че претендираният размер е пъти повече над минимално установения такъв, което не кореспондира с разглеждания по делото предмет. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразно първоинстанционният съд, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК, приложим субсидиарно съгласно чл.144 АПК, съобразявайки направено възражение за прекомерност от Окръжна прокуратура Монтана, присъжда по-нисък размер на разноските за заплатеното от заинтересованата страна възнаграждение за един адвокат като съобразява изискването от чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая делото не разкрива правна и фактическа сложност, която да обосновава заплащането на по–високо адвокатско възнаграждение. От доказателствата по делото е видно, че са проведени две открити съдебни заседания, като преди второто заседание, на което производството по делото е прекратено, протеста на прокуратурата е оттеглен. На проведеното с.з. от 31.03.2022 г. единствено са изискани документи и е назначена съдебно-техническа експертиза. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че претендирания хонорар до размера на 3600 лв. се дължи на извършени допълнителни разноски за консултации по казуса, каквито не са доказани и не са договорени с договора за правна защита и съдействие от 29.03.2022 г. Правилно съдът приема, че трудът положен при подготовка на делото не се равнява на труда, който се полага до неговото приключване, като посочва и направеното с Наредба № 1/09.07.2004 г. разграничение. Изложените от Административен съд гр. Монтана съображения се споделят от настоящата инстанция, на основание чл. 221, ал.2, предложение последно АПК, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение от 04.10.2022 г., постановено по адм. дело № 16/2022 г. по описа на Административен съд гр. Монтана. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ