Определение · № 10695/2022 · дело 7980/2022

По дело 7980 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10695 София , 24.11.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия , в закрито заседание в състав: Председател : ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ Членове: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА КРАСИМИР КЪНЧЕВ РОСИЦА ДРАГАНОВА ЦВЕТАНКА ПАУНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВИЛЕНА ПРОДАНОВА по административно дело № 7980 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Вабо 2008“ ЕООД, подадена чрез упълномощен адв. П. Колев, против определение № 7226/18.07.2022г., постановено от Върховен административен съд, четвърто отделение, по адм. дело №6744/2021г. Частният жалбоподател развива тезата, че има собствен правен интерес от обжалване, защото не е включен в диспозитива на цитираното от първоинстанционния съд решение, обосновава собствен правен интерес съдът да се произнесе по същество и по неговата претенция. Моли петчленният съдебен състав да отмени обжалваното определение като неправилно и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът – Министерският съвет на Република България - оспорва основателността на частната жалба в писмено възражение, подадено от процесуалния представител В. Ангелов. Като прецени данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира частната жалба на „Вабо 2008“ ЕООД за процесуално допустима - подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 7226/18.07.2022г., постановено по адм. дело №6744/2021г. по описа на ВАС, е оставена без разглеждане жалбата на „Вабо 2008“ ЕООД против Решение №441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица и е прекратил производството по адм. дело №6744/2021 година. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Върховния административен съд е приел, че с оглед съдържателната част на Решение №441 от 4 юни 2021 г. на МС, същото е вътрешноведомствен акт от категорията на посочените в чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, в частта по т. 2, т. 4 и т. 5, тъй като създава права и задължения само за органи и организации, подчинени на издателя на акта. По тази причина и по аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 3, пр. 1 АПК не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. След като актът в посочените части не е и административен акт, от категорията на предвидените в чл. 21, ал. 1 - ал. 4, чл. 65 и чл. 75 АПК, съдът извежда извод, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК и жалбата е процесуално недопустима. По отношение на процесното решение на МС в частта по т. 1, т. 3 и т. 6, тричленният съдебен състав е развил съображения, че въпреки, че е вътрешноведомствен акт, по тези точки волеизявлението на органа засяга права, свободи и законни интереси на лицата от списъка на асоциирани лица по смисъла на т.1,б.“а“ от решение №441/04.06.2021г. на МС, доколкото с решението се забранява на държавните органи на Република България да имат каквито и да е правоотношения с лицата включени в списъка, тоест включването на „Вабо 2008“ ЕООД във визирания списък под №54 обосновава правния интерес на дружеството от търсената съдебна защита. На следващо място, решаващият съдебен състав е отчел, че с решение №5292/01.06.2022 г. по адм. дело №2168/ 2022 г. по описа на ВАС, е оставено в сила решение №1007/03.02.2022 г., постановено по адм. дело №8112/2021 г. по описа на ВАС, в частта, с която по жалба на физическо лице е обявена нищожността на Решение №441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица по т.1, т. 3 и т. 6. За да обоснове недопустимост на първоинстанционната жалба срещу решението на МС в частта по т. 1, т. 3 и т. 6, първостепенният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК, по силата на която решението по съдебен административен спор има сила за страните по делото, а когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Според съда, с обявяването на административния акт за нищожен, се счита, че правното положение не се е променяло с издаването на този акт и поради това няма основание да се търси защита пред съд, за да бъде отново обявена нищожността по жалба на друг правен субект. Мотивирайки се в този смисъл, съдът формира решаващ правен извод, че предвид целта на законовата разпоредба и по аргумент на по – силното основание, следва да се приеме, че посоченото в чл. 177, ал. 1 АПК обхваща и хипотезата, когато съдът обявява нищожност на оспорен пред него административен акт. Съдът излага и аргументи, че по същество целта на търсената от жалбоподателя съдебна защита е постигната, защото е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е прогласена нищожността на решението на МС в допустимите за обжалване части и няма основание за изпълнение на разпореденото в т. 1, т. 3 и т. 6 от него, което би го засегнало отрицателно и би нарушило или застрашило неговите права, свободи и законни интереси. С оглед на това тричленният съдебен състав е приела за отпаднал предмета на защита и е оставил без разглеждане подадената първоинстанционна жалба на „Вабо 2008“ ЕООД и е прекратил производството по делото. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор, че „Вабо 2008“ ЕООД е включено в списъка на лица, които са „асоциирани“ по смисъла на т. 1 от Решение №441/04.06.2021 г. на МС. Обосновано и съобразно разпореденото в съдържанието на т. 2, т. 4 и т. 5 от Решение №441/04.06.2021 г. на МС, Върховният административен съд, четвърто отделение, е извел извод, че в тази си част същото съдържа белезите на вътрешноведомствен акт, измежду актовете посочени в чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, с който не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, а се създават единствено права и задължения на органи и организации, подчинени на съответната администрация. Ето защо правилно е преценено, че депозираната първоинстанционна жалба, която е насочена срещу решението на МС по т. 2, т. 4 и т. 5 е недопустима за разглеждане, тъй като няма акт, който да подлежи на оспорване и по арг. от чл. 159, т. 1 АПК. Съдържанието на обжалваното решение на МС в различните му части, обуславя особеностите на производството по тяхното оспорване, респ. недопустимостта на съдебното обжалване. Правилни са съображенията на тричленния състав на ВАС, с оглед обхвата на съдебния контрол по АПК, че процесното решение на МС, в частта по т.1, т. 3 и т. 6 също е вътрешноведомствен акт, който обаче засяга правата и законните интереси на лица, извън органи и организации, подчинени на органа, издал оспорения административен акт. Този извод се потвърждава от начина, по който са определени всички лица в решението на МС, вкл. и асоциирани такива в т. 1, б. "а", "б" и "в". Лицата не са персоницифицирани, като единствено е посочен видът на тяхната свързаност/обвързаност с лицата, включени в списъка на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ. Именно в тази си част решението на МС е юридическия акт с правно значение за мерките, които е следвало да се предприемат спрямо лицата от списъка. Независимо от особеностите на Решение №441 от 04.06.2021 г. в частта по т. 1, т. 3 и т. 6, която подлежи на оспорване, жалбата на „Вабо 2008“ ЕООД и в тази си част правилно е приета от ВАС, тричленен състав, че е недопустима за разглеждане. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с решение №5292 от 01.06.2022 г. по адм. дело №2168/2022 г. е оставено в сила Решение № 1007/03.02.2022 г., постановено по адм. дело №8112/2021 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение в обжалваната част, касаещо обявената нищожност на Решение № 441 от 04.06.2021 г. на МС по т. 1, т. 3 и т. 6. Видно от цитираните съдебни решения, предметът на съдебен контрол по първоинстанционната жалба, в допустимата й част - Решение № 441 от 04.06.2021 г. и по т. 1, т. 3 и т. 6, вече е прогласено за нищожно с влязъл в сила съдебен акт. Според чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Няма спор, че с отмяната на административния акт съобразно степента на порока и на сочените в чл. 146 АПК основания за оспорване, се отнема правнозадължителната сила на административния акт, неговите правни последици се заличават от момента на издаването му, като това има действие по отношение на всички и означава, че администрацията не трябва да прилага отменения административен акт. Установяването на степента на порока на административния акт е съществено, за да се прецени дали той е нищожен или незаконосъобразен. Административнопроцесуалният кодекс не е внесъл яснота по въпроса дали разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК обхваща и хипотезата, когато съдът обявява нищожност на оспорен пред него административен акт. Тази особеност, включително и на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което се установява нищожността на административния акт, е предмет на тълкуване от съда. Нищожният административен акт не поражда правни последици, съответно не съществуват и материални правоотношения на власт и подчинение между адресатите на нищожния административен акт и административния орган, който го е издал. Степента на порока на нищожния административен акт е по-голяма от тази на незаконосъобразния административен акт. Всички изложени по - горе обстоятелства, касаещи нищожния административен акт, са основание да се приеме, че разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК обхваща и хипотезата, когато съдът обявява нищожност на оспорен пред него административен акт. Още повече, че и установителното съдебно решение, с което е прогласена нищожността на акта, слага край на презумпцията за неговата законосъобразност. Поради установената нищожност на акта в посочените части, след подаване на жалбата от „Вабо 2008“ ЕООД срещу решението на МС, за него е постигната целта на търсената съдебна защита. След като няма основание за осъществяване на действията по т.1, т. 3 и т.6 от решението на МС, за частния жалбоподател не се създава възможност да се нарушат или застрашат негови права, свободи и законни интереси, поради което не е необходимо постановяване на нарочен диспозитив в първоинстанционния съдебен акт по отношение на „Вабо 2008“ ЕООД. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в хода на съдебното производство е отпаднал предметът на защита, което е основание за прекратяване на делото. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от наведените с частната жалба пороци, законосъобразно и обосновано е установена липсата на изискуемите процесуални предпоставки за допустимост на съдебното обжалване, в резултата на което жалбата на дружеството е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното съдебно производство. Определението е правилно и следва да се остави в сила. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 1, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 7226 от 18.07.2022г., постановено от Върховен административен съд, четвърто отделение, по адм. дело №6744/2021 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: Членове: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА