Определение · № 10863/2022 · дело 10844/2022

29 ноември 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
10863
Година на номера
2022
Дело №
10844/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 10844 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10863 София , 29.11.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ДИАНА ГЪРБАТОВА по административно дело № 10844 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с 166, ал. 4 във връзка с ал. 3, изречение второ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Радани-88“ ЕООД, подадена чрез упълномощен адвокат Темелкова – Петрова, против определение № 1381 от 26.09.2022 г., постановено от Административен съд – Пазарджик, по адм. дело № 619/2022 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Решение № 36/3/3121176/3/01/04/02 от 18.05.2022 г. (изх. № 01- 2600/6602#15), издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" – Разплащателна агенция. В частната жалба основно се повтарят оплакванията, релевирани пред административния съд, като се твърди, че съдът не е извършил проверка дали предварителното изпълнение на административния акт, допуснато по силата на закона, не влиза в противоречие с принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК. Според жалбоподателя съдът не е отчел и обстоятелството, че дружеството - адресат на оспорвания административен акт осъществява дейност единствено в областта на туризма, поради което реализирането на предварителното изпълнение би довело до оставането му без средства/активи, имащо за последица прекратяване на дейността и ликвидация. Излага съображения, че финансовото състояние на дружеството към 31.08.2022 г. следва да се отчете като „ново обстоятелство“. Претендира отмяна на обжалваното определение и прави искане за спиране изпълнението на процесния административен акт. По делото не е постъпил отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 166, ал. 3, изречение второ АПК. Основното производство пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба, предявена от „Радани-88“ ЕООД срещу Решение № 36/3/3121176/3/01/04/02 от 18.05.2022 г., с изх. № 01 -2600/6602# 15, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" – Разплащателна агенция (ДФЗ), с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 54 819.69 лева по Договор за безвъзмездна финансова помощ № 36/3/3121176 от 21.10.2014 г. С допълнителна писмена молба от 23.09.2022 г. е направено особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт. С оспореното определение, съдът е оставил без уважение искането, като е приел, че жалбоподателят се е позовал на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства. Съдът, като е анализирал същността на финансовата корекция, е направил извод, че отпуснатите средства не са за осигуряване функционирането на дейността на дружеството, а за изпълнение на конкретен проект, поради което и възстановяването им не следва да бъде определено като вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Освен това, в молбата на жалбоподателя липсвали и конкретни твърдения за естеството на предполагаемите вреди, извън това, че принудителното изпълнение ще го постави в невъзможност да обслужва текущата си дейност, доставчици и други кредитори, което би създало риск от изпадане в неплатежоспособност и прекратяване на дейността. Това от своя страна не позволявало извършването на обоснована преценка за тяхната значителност и трудната им поправимост съобразно изискванията на чл. 166, ал. 2 АПК. Решаващият състав на Административен съд – Пазарджик е формирал тези изводи като е преценил финансовото състояние на „Радани-88“ ЕООД съобразно представените инвентарна книга и баланс на дружеството към 31.08.2022 г., според които дружеството притежава дълготрайни материални активи (ДМА) на стойност 39 522,96 лева и парични средства в размер на 6058,12 лева, необходими за организиране на текущата му дейност. Съобразил е и обстоятелството, че други три ДМА, представляващи земя и две сгради на стойност 17 416,66 лева, са възбранени от НАП за обезпечаване на вземането по оспорваното решение за налагане на финансова корекция, като обаче дружеството притежава и други активи – три броя бунгала и мебели на обща стойност 4749,53 лева, независимо че срещу него е образувано изпълнително дело от публичен изпълнител при НАП. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания. Първоинстанционният съдебен състав е взел предвид обстоятелството, че предварителното изпълнение на решението на изпълнителния директор на ДФЗ е допуснато по силата на закона, на основание чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Според последната разпоредба оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. Следователно в конкретната хипотеза законодателят е счел, че защитата на обществения интерес налага предварителното изпълнение на оспорения административен акт, поради което спирането би могло да се допусне само като изключение от общия принцип при представяне на убедителни доказателства за наличие на конкретни факти и особени обстоятелства, налагащи спирането на изпълнението в конкретния случай. Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първостепенния съд, че не са налице представени от жалбоподателя доказателства или изложени от него обосновани твърдения за реална възможност допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспореното решение за налагане на финансова корекция да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166 ал. 2 АПК, която по своята същност, степен и резултат да е противопоставима на презюмирания от закона държавен и обществен интерес от възстановяване на суми в резултат на неизпълнение на поетия от дружеството с договора за предоставяне на финансова помощ ангажимент. Законът изисква наличието на две кумулативно формулирани предпоставки за допускане на спиране на предварителното изпълнение - възможност за причиняване на значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. В тежест на оспорващия е да докаже наличието на вероятност от настъпване на вредоносни за него последици, които да са значителни и труднопоправими. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166 ал. 2 АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60 ал. 1 АПК. Ето защо, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, съставляващи основание за спирането на оспорения административен акт. Съобразявайки доводите на жалбоподателя и представените от него писмени доказателства – инвентарна книга и баланс на дружеството към 31.08.2022 г., съобщение за образувано изпълнително производство и съобщение от Агенция по вписванията за наложени възбрани върху недвижими имоти, решаващият състав на Административен съд – Пазарджик точно е преценил, че спирането на допуснато по силата на закон /какъвто е настоящият случай/ предварително изпълнение, е възможно само при установяване на реална възможност за настъпване за жалбоподателя на значителни или трудно поправими вреди, което той не е доказал. Съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от финансово естество. Поради това жалбоподателят с направените възражения е можел да се позове само на втората хипотеза - значителни вреди, като е негово задължението да ги обоснове и установи, като доказването следва да е в две направления: първото е, че съществува реална опасност да понесе такива вреди; второто е - да докаже елемента "значителност". Това, както основателно е отбелязал първостепенният съд, не е сторено. От съществено значение в случая е, че по силата на чл. 166, ал. 2, изречение второ АПК, изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Представените и приети писмени доказателства не обективират "ново обстоятелство", каквото е императивното изискване на чл. 166, ал. 2, изречение второ АПК, независимо че отразяват финансовото състояние на дружеството след датата на постановяване на оспореното решение за налагане на финансова корекция. От една страна тяхната доказателствена стойност е взета предвид от административния съд при постановяване на обжалваното определение, а от друга - актуалното финансово състояние на частния жалбоподател към избрана от него дата, макар и удостоверено с надлежните счетоводни документи, не може всеки път да бъде основание за преразглеждане на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Настоящата касационна инстанция намира за необходимо да отбележи и че за жалбоподателя съществува възможност при започване на предварителното изпълнение да поиска отсрочване или разсрочване на изпълнението, при наличието на предпоставките по чл. 278, ал. 1 АПК - когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение. От така установените факти и при съобразяване с изложените в жалбата твърдения следва, че формираният в оспореното определение извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт е правилен и обоснован. Същият е основан включително на общия принцип на правото на Европейската общност, прогласен в чл. 6 АПК за съразмерност, тъй като държи сметка, че предварителното изпълнение е необходимо в защита на важен държавен интерес. На интереса на държавата да поиска да бъдат възстановени неправомерно получени средства за подкрепа на проекти по различни направления със средства на ЕСИФ, безспорно не може да бъде противопоставена хипотетичната възможност за прекратяване на дейността на санкционираното дружество и съответно ликвидацията му. По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, във връзка с чл. 166, ал. 3 и ал. 4 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1381 от 26.09.2022 г., постановено от Административен съд – Пазарджик, по адм. дело № 619/2022 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026