Определение · № 11006/2022 · дело 4140/2022

1 декември 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
11006
Година на номера
2022
Дело №
4140/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 4140 / 2022 Следващ акт Следващ акт Определение: 1093 / 01.02.2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11006 София , 01.12.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : БИСЕРКА ЦАНЕВА Членове: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА ДАРИНА РАЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАРИНА РАЧЕВА по административно дело № 4140 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба от „Гъливеър“ ЕООД – гр. София, [ЕИК], срещу Постановление № 51 на Министерски съвет от 13.04.2022 г. за допълнение на Постановление № 454 на Министерския съвет от 2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2021 г. (ДВ бр. 110 от 2021 г.). Дружеството оспорва постановлението в цялост, а в условията на евентуалност – частично по отношение на т. 2.3 и съдържащия се в т. 3.1 израз „текущо дължими към 31 декември 2019 г.“. След образуването на производството по адм.д. № 4140/2022 г., предвид идентичността на оспорения акт към делото са съединени за съвместно разглеждане в общо производство и постановяване на общо решение жалбите на „Флай2Скай“ ООД – гр. София, [ЕИК], по която е било образувано адм.д. № 4753/2022 г. по описа на Върховния административен съд, и на „АЛК“ АД – гр. София, [ЕИК], по която е било образувано адм.д. № 5041/2022 г. по описа на Върховния административен съд. В жалбите, чийто текст е почти идентичен, се твърди, че постановлението е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателите се позовават на допуснати нарушения на правилата на чл. 66 и 71 от АПК и на принципа на прозрачност по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за държавните помощи. По приложението на материалния закон посочват, че едно от поставените в постановлението изисквания към въздушните превозвачи, за да им бъде предоставена предвидената в Постановление № 454 на Министерския съвет от 2021 г. държавна помощ, е спад в оборота от поне 30 % спрямо съответния период за 2019 г., което неправомерно било наложено както за мерките по т. 3.1, така и за мерките по т. 3.12 от Европейската временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката по време на епидемията от Covid-19. Предвидените в постановлението условия за предоставяне на безвъзмездна държавна помощ били дискриминационни, несъразмерни и фаворизиращи два конкретни авиационни оператора. Твърдят още, че постановлението нарушава изискванията на европейската правна рамка в областта на държавните помощи, че въвежда критерии, каквито във Временната рамка не са предвидени, и че това води до неравно третиране на участниците на пазара, което нарушава правилата на конкуренцията и ще доведе до нарушаване на структурата на пазара в България и в рамките на целия Европейски съюз. Във връзка с целта на закона са изложени твърдения, че при нотифициране на помощта Европейската комисия е била въведена в заблуждение относно целта на предоставяната помощ. Жалбоподателите искат отмяна на постановлението в цялост, а в условията на евентуалност – в конкретно посочените части, и връщане на преписката на Министерски съвет за ново произнасяне. Ответникът в производството, Министерски съвет на Република България твърди в молба от 25.10.2022 г., че за трите дружества липсва правен интерес от обжалването, доколкото в резултат от последващо изменение на Постановление № 454 на Министерския съвет от 2021 г. са били одобрени за предоставянето на безвъзмездни средства по постановлението и са получили заявените суми в пълен размер без приложен коефициент за редукция. Посочва, че жалбоподателите не са декларирали непогасени към датата на заявлението текущо дължими задължения към 31.12.2019 г., което не би променило тяхното положение в случай на отмяна на оспорения текст на т. 3.1. Представя допълнителни доказателства, и по-специално Постановление № 133 на Министерския съвет от 17.06.2022 г., с което оспореният текст на т. 2.3 е изменен и в него като възможни адресати на помощта са добавени и предприятията, които са претърпели загуби поради пандемията през 2020 г. или 2021 г., както и Заповеди №№ РД-08-199/05.05.2022 г. и РД-08-326/27.06.2022 г. на Министъра на транспорта и съобщенията, с които подадените от жалбоподателите заявления за финансиране са одобрени. Моли производството по жалбите да бъде прекратено поради тяхната недопустимост на основание чл. 159, т. 4 от АПК. На жалбоподателите е дадена възможност да изразят становища по молбата за прекратяване на производството поради недопустимост. Жалбоподателят „Гъливеър“ ЕООД представя становище от 07.11.2022 г. Твърди, че дружеството има правен интерес от обжалване на постановлението. Цитира практика на Върховния административен съд във връзка с понятието „правен интерес“, като подчертава, че правен интерес е налице и когато обжалваният акт създава права на трето лице, с което се увреждат интересите на жалбоподателя. Твърди, че дружеството е увредено от обстоятелството, че държавната помощ се отпуска за покриване на задължения, изискуеми към 31.12.2019 г., каквито дружеството няма, че помощ е предоставена и на лица, които нямат лиценз, следователно е разпределена незаконно, което уврежда интересите на останалите кандидати. Счита, че отмяната на оспорения акт ще доведе до задължение за възстановяване на помощта и няма да има участници на пазара, облагодетелствани за сметка на други. Настоява, че държавната помощ по Постановление № 51 на Министерски съвет от 13.04.2022 г. нарушава правото на конкуренцията на Република България и на ЕС, тъй като изкривява конкурентната среда. Твърди още, че с издаването на Постановление № 133 на Министерския съвет от 17.06.2022 г. не се удовлетворява изцяло искането на жалбоподателя за държавна помощ, поради което дружеството обжалва и индивидуалния административен акт, издаден въз основа на това постановление. Излага мотиви за незаконосъобразност на възприетия в постановлението критерий за определяне на помощта, както и за незаконосъобразност на последвалото Постановление № 133 на Министерския съвет от 17.06.2022 г. С тези доводи иска разглеждането на жалбата да продължи, тъй като в противен случай ще се допусне разпределянето на предвидената сума в нарушение на Закона за държавните помощи и на Временната рамка. Останалите жалбоподатели не изразяват становище по молбата на ответника за прекратяване на производството поради липса на правен интерес от обжалването. След като се запозна с твърденията в жалбите, молбата за прекратяване и становището по нея, както и с представената преписка, тричленен състав на VІІІ отделение на Върховния административен съд, намира жалбите за процесуално недопустими по следните съображения. Предмет на обжалване в производството е Постановление № 51 на Министерския съвет от 13.04.2022 г. за допълнение на Постановление № 454 на Министерския съвет от 2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2021 г. (обн. ДВ, бр. 110 от 2021 г.). Обжалваното постановление е издадено за допълнение на Постановление № 454 на Министерския съвет от 22.12.2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2021 г. С Постановление № 454 на Министерския съвет от 22.12.2021 г. е предвидено тези допълнителни разходи в размер до 60 000 000 лева да бъдат предоставени като безвъзмездни средства на въздушните превозвачи с оперативен лиценз на въздушен превозвач на Общността с разрешение за превоз на пътници, издаден от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ съгласно чл. 109 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid-19. С Постановление № 454 от 22.12.2021 г. е предвидено средствата да бъдат осигурени за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи за 2021 г. Оспорват се постановлението като цяло, а в условията на евентуалност - т. 2.3 и съдържащия се в т. 3.1 от приложението към чл. 1а израз „текущо дължими към 31 декември 2019 г.“. С § 1 от обжалваното постановление № 51 от 13.04.2022 г. е създаден чл. 1а, който гласи: „Безвъзмездните средства по чл. 1 се предоставят при условия и по ред съгласно приложението. С § 2 от обжалваното постановление е създадено приложение към чл. 1а, което регламентира условията и реда за предоставяне на помощта. § 3 и § 4 от постановлението съдържат преходните и заключителните разпоредби. Т. 2.3 от приложението към чл. 1а е със следния текст: „За предприятия, които са регистрирали спад под 30 на сто в оборота за периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2021 г. спрямо същия период за 2019 г., общият размер на помощта не може да надхвърля общата номинална стойност от 2,3 млн. евро за предприятие.“. В оспорената си редакция, т. 3.1 от приложението към чл. 1а гласи: „ Безвъзмездните средства по т. 1.1 се предоставят за погасяване на публични задължения, задължения към банки и задължения по договори за оперативен лизинг на въздухоплавателни средства, текущо дължими към 31 декември 2019 г., както и за покриване на непокрити фиксирани разходи, направени през периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2021 г. […]“. Правният интерес от търсената съдебна защита по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и за наличието й съдът следи служебно при всяко положение на делото. Във всеки конкретен случай оспорващият следва да обоснове и да докаже наличието на правен интерес, а именно, че при положителен резултат от оспорването ще бъдат избегнати или ще отпаднат неблагоприятни за него правни последици, или ще бъдат постигната благоприятна промяна в неговото правно положение. Съгласно Решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 11/2006 г. когато се атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, заинтересоваността трябва да е правомерна, лична и обоснована. Жалбоподателите „Гъливеър“ ЕООД, „Флай2Скай“ ООД и „АЛК“ АД притежават оперативен лиценз на въздушен превозвач на Общността с разрешение за превоз на пътници. Твърдят, че предвид това попадат в персоналния, материалния и времевия обхват на постановлението и от условията в постановлението зависи дали и в какъв размер държавна помощ биха могли да получат. Според жалбите приетите в постановлението дискриминационни изисквания ще ги лишат от възможност да получат помощ, а ще подпомогнат неоснователно други авиационни оператори, което ще изкриви пазара и ще даде непазарно предимство на конкурентите. Жалбоподателят „Гъливеър“ ЕООД в становището си по молбата за прекратяване на производството посочва още, че дружеството ще бъде увредено от обстоятелството, че държавната помощ се отпуска за покриване на задължения, изискуеми към 31.12.2019 г., каквито то няма; че помощ е предоставена и на лица, които нямат лиценз, следователно е разпределена незаконно, което уврежда интересите на останалите кандидати. Изтъква като аргументи за наличието на правен интерес, че отмяната на оспорения акт ще доведе до задължение за възстановяване на помощта и няма да има участници на пазара, облагодетелствани за сметка на други, и че с издаването на Постановление № 133 на Министерския съвет от 17.06.2022 г. не се удовлетворява изцяло искането на жалбоподателя за държавна помощ, поради което дружеството обжалва и индивидуалния административен акт за предоставяне на помощта. Настоящият тричленен състав на VІІІ отделение на Върховния административен съд намира, че тези твърдения не обосновават правния интерес на жалбоподателите от обжалване на постановлението. За да имат жалбоподателите пряк интерес, правата и законните им интереси трябва да се засягат или да могат да се засегнат непосредствено от обжалвания акт, или отмяната на акта да може да доведе пряко до отпадане на възникнали за него правни последици. Твърденията в жалбите са общи и неконкретизирани и от тях не може да бъде изведен правният интерес на жалбоподателите. Този интерес не може да бъде хипотетичен, а трябва да бъде установим от конкретни твърдения относно правното положение на жалбоподателите при действието и след отмяната на обжалвания акт. В случая не е уточнено какво е правното положение на жалбоподателите преди приемането на акта и по какъв начин се променя или би се променила тяхната правна сфера в резултат от прякото действие на оспорения акт. Не са уточнени техните права, свободи и законни интереси, които непосредствено се засягат или ще бъдат засегнати, нито какви задължения се създават или биха се създали за тях. Не уточняват защо считат, че помощта ще бъде предоставена и на лица, които нямат лиценз, предвид изричния текст на чл. 1, ал. 1 от Постановление № 454 на Министерския съвет от 22.12.2021 г., според който получатели на помощта са въздушните превозвачи с оперативен лиценз на въздушен превозвач на Общността с разрешение за превоз на пътници. Не са уточнени кои са дискриминационните изисквания за предоставяне на държавна помощ, поради което те ще бъдат лишени от възможността да получат подпомагане. Не са уточнени твърденията за засягане на интересите на жалбоподателите от неоснователно подпомагане на други превозвачи. Настоящият съдебен състав отбелязва, че механизмът на подпомагане, предвиден в обжалваното постановление, изисква кандидатите да подават заявление по одобрен от министъра на транспорта и съобщенията образец, което се разглежда и преценява за допустимост по ред и правила, определени също от министъра на транспорта в качеството му на администратор на помощта по чл. 9 от Закона за държавните помощи. Това означава, че правните последици от постановлението не възникват пряко в правната сфера на потенциалните получатели на помощта, а са опосредени както от действието на друг акт на министъра на транспорта и съобщенията относно допустимостта на заявленията, така и от издаването на заповед за одобрение или отказ за предоставяне на безвъзмездните средства по чл. 13 от Реда за подаване, разглеждане и преценка за допустимост на заявленията за кандидатстване на въздушните превозвачи с оперативен лиценз на превозвач от Общността с разрешение за превоз на пътници, подлежаща на самостоятелен контрол по реда на глава Осма от Закона за държавните помощи. Предвид това отмяната на обжалвания акт няма непосредствено да отстрани евентуалните негативни последици от него. Отмяната на целия обжалван акт би довела до отпадане на целия механизъм за подпомагане, доколкото би била отменена и разпоредбата на т. 6 от условията и реда, предвидени в приложението към чл. 1а от постановлението, включително правомощието на министъра на транспорта да одобри формуляр за заявления и да определи ред за подаване на заявленията, разглеждане и преценка на допустимостта им. Този резултат е неблагоприятен както за конкурентите на жалбоподателите, за които последните твърдят, че ще бъдат неоснователно облагодетелствани от помощта, така и за самите жалбоподатели, които също не биха могли да кандидатстват за подпомагането. От този резултат обаче за тях не възникват права, нито отпадат задължения. Отмяната на обжалвания акт не би довела до възстановяване на получените помощи, както твърди „Гъливеър“ ЕООД. Възстановяването на неправомерно предоставени помощи не става чрез отмяна на условията и реда за предоставяне на тези помощи, а с отделен акт по глава Шеста от Закона за държавните помощи, като преценката за нарушение на конкуренцията е на Европейската комисия. Следва да се отбележи и че новонастъпилите след подаването на първоначалните жалби факти, а именно изменението на Постановление № 454 на Министерския съвет от 2021 г. с Постановление № 133 на Министерския съвет от 17 юни 2022 г. и получените от жалбоподателите помощи по силата на Заповеди №№ РД-08-199/05.05.2022 г. и РД-08-326/27.06.2022 г. на Министъра на транспорта и съобщенията в съответствие с подадените от тях заявления, също обосновават липса на правен интерес от обжалване на Постановление № 51 на Министерския съвет от 13 април 2022 г. Предвид гореизложеното, доколкото жалбоподателите не са обосновали какви техни конкретни права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от обжалвания акт, или какви задължения са създадени или могат да бъдат създадени пряко за тях от неговото действие, жалбите се явяват недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното по тях производство да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4, вр. чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на VІІІ отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на „Гъливеър“ ЕООД – гр. София, [ЕИК], „Флай2Скай“ ООД – гр. София, [ЕИК], и „АЛК“ АД – гр. София, [ЕИК], срещу Постановление № 51 на Министерски съвет от 13.04.2022 г. за допълнение на Постановление № 454 на Министерския съвет от 2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2021 г. (ДВ бр. 110 от 2021 г.). ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 4140/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, Председател : /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ДАРИНА РАЧЕВА

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026