Решение · № 11129/2022 · дело 6240/2022
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 11129
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 6240/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 6240 / 2022 РЕШЕНИЕ № 11129 София , 05.12.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател : ТАНЯ РАДКОВА Членове: АНЕЛИЯ АНАНИЕВА РАДОСТИН РАДКОВ при секретар Антоанета Стоилова и с участието на прокурора Тодор Мерджанов изслуша докладваното от председателя Таня Радкова по административно дело № 6240 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Стойчев чрез неговия пълномощник срещу решение № 214/18.02.2022 г. по адм. д. № 1102/2021 г. на Административен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1148/05.09.2019 г. на Общински съвет Несебър. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Общинският съвет Несебър, чрез процесуалния си представител в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът „Стойчев и синове“ ООД, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за основателна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора и „Стойчев и синове“ ООД срещу решение № 1148/05.09.2019 г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА е одобрен подробен устройствен план - план за регулация за кадастрални райони 51500.77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86 в местността „Кокалу“, землище на гр. Несебър и срещу решение № 19/20.08.2019 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ , назначена със заповед № 1266/25.07.2018 г. на кмета на община Несебър, в частта, с която са приети експертни оценки на собствените на жалбоподателите поземлени имоти с идентификатори № 51500.86.4 и № 51500.86.17 по КККР на гр. Несебър. С обжалваното решение, постановено при повторно разглеждане на делото след връщането му със задължителни указания от касационния състав, съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт на Общински съвет Несебър. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материално правните разпоредби. Административният акт е издаден при необходимия кворум по чл. 27, ал. 2 ЗМСМА и е приет с единодушие в изпълнение на изискването по чл. 27, ал. 3 ЗМСМА за мнозинство. Заданието за изработване на проекта за процесния план за регулация е одобрено от ЕСУТ на общината Несебър. С решение на Общински съвет Несебър е разрешено разработването на процесния план за регулация. Извършени са изискуемите съгласувания на проекта с експлоатационните дружества и заинтересуваните администрации, след което е обявен в сайта на община Несебър и на таблото за обявления на общината, публикувано е в местен вестник и в държавен вестник. Предвид изложеното не е налице нарушение на чл. 26 и чл. 34 АПК. Оспореният план е изработен съгласно чл. 16, ал. 2 ЗУТ на базата на кадастралната карта за територията на община Несебър. Одобреният план за регулация е първоначален такъв и с него имотите – предмет на плана се урегулират за пръв път. Приетият преди това подробен устройствен план е за застрояване е различен от такъв за регулация, доколкото и урегулиране на имотите се извършва за първи път с процесния план. Приемането след това на план за регулация по чл. 16 ЗУТ е позволено, при съобразяване с предвиденото вече застрояване. В случая, според назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че отнетата площ от имотите на оспорващите е съответно 11,49 % от имот с идентификатор № 51500.86.17 и 11,26% от имот с идентификатор № 51500.86.4, което отговаря на изискванията на чл. 16, ал.1 от ЗУТ за максимална част от площта на имотите от 25%, която може да се прехвърли в полза на общината за осъществяване на предвижданията на плана. Частта от имотите е отнета именно за нужди визирани в разпоредбата на чл. 16 ЗУТ, доколкото улиците представляват линейни инженерни мрежи на транспорта – част от техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 ДР ЗУТ. В този смисъл е и нормата на чл. 70 ЗУТ проводите на техническата инфраструктура и съоръженията на транспортната инфраструктура, свързани с движението на пешеходни средства и хора, се проектират и изграждат като улични мрежи и съоръжения. В останалата част на съдебния акт се излагат съображения за определената оценка с решението на комисията по чл. 210 ЗУТ, което от една страна попада извън предмета на касационно оспорване, а от друга – съгласно чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ решението на административния съд в тази част е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че отчуждаването с плана по чл. 16, ал. 1 за улица, инженерна инфраструктура и трафопост, следва да се счита за част от приложното поле на плана по чл. 16, ал.1 от ЗУТ, тъй като улиците представляват линейни инженерни мрежи на транспорта – част от техническата инфраструктура, съгласно § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ. Поради това изводът на съда, че чл. 16, ал.1 от ЗУТ е бил приложим за процесния ПУП за прокарване и отчуждаване за улици, е законосъобразен. Планът е приложим, тъй като се касае за първа регулация, поради което такъв план може да бъде одобрен. Приетите преди това със заповед № 1292/28.12.2005 г. и заповед № 1293/28.12.2005 г. на кмета на община Несебър частични подробни устройстройствени планове – планове за застрояване за имотите на оспорващите не водят до извод в различна насока. С визираните планове не е приет план за регулация за имотите, съответно процесният акт е съобразен с предвижданото с тях застрояване и са спазени нормативните изисквания за тротоара на улицата и отстоянията през улица. Освен изложеното, според заключението на вещото лице в имотите не са налице съществуващи постройки, не са издавани разрешения за строеж или инвестиционни проекти за такива и имотите са видимо неподдържани. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и предписаната от закона форма. Настоящата инстанция споделя и извода на решаващия съд, че при приемането на оспорения план не са допуснати съществени нарушения на производствените правила във връзка със спазването на необходимия кворум и мнозинство. Налице са одобрени техническо задание и предходна заповед, с която се разрешава изработването на процесния план. Заданието за изработването на проекта е одобрено от ЕСУТ на община Несебър, отразено по т. 6 от протокол № 1/03.02.2016 г. Общински съвет Несебър с решение № 386 от протокол № 11/24.11.2016 г. на основание чл. 124а, ал. 1 и чл. 16 ЗУТ е разрешил изработването на проекта. С публикация в Държавен вестник бр. 54/09.07.2019 г. приетият окончателен проект е бил съобщен на заинтересуваните лица с указание за подаване на писмени възражения, предложения и искания по него, на основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването, като видно от приложен акт от 16.08.2019 г. такива не са постъпили. Съобщение за проекта е направено и във вестник „Слънчев бряг прес”, стр. 3, бр.17/2034 от 01.08.2019 г. в интернет страницата и таблото за обявления на общината. Последвало е приемане на оспореното решение. В конкретния случай не е налице нарушение на материални разпоредби. Отчуждаването с плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ е в рамките на максималното предвиденото от 25 %. Имот с идентификатор № 51500.86.17 остава с площ 2072 кв.м и имот с идентификатор № 51500.86.4 остава с площ 3104 кв.м, поради което приетото е в съответствие с изискването по чл. 19, ал. 1 от ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора за характера на издадения акт. В одобрения план като правното основание е посочена разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Такъв план е различен от подробните устройствени планове по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ, които нямат отчуждително действие, т.е. процедурата по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ е специална. По реда на чл. 16, ал. 6 във връзка с ал. 1 ЗУТ отчуждителното действие настъпва с влизането на самия план в сила, само в полза на общината, отчуждават се само до 25 % от имота и обезщетението е само имотно - 16, ал. 4 ЗУТ. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214/18.02.2022 г. по адм. д. № 1102/2021 г. на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026