Определение · № 11111/2022 · дело 11006/2022

5 декември 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
11111
Година на номера
2022
Дело №
11006/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 11006 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11111 София , 05.12.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ТАТЯНА ХИНОВА Членове: ДИАНА ГЪРБАТОВА ЦВЕТАНКА ПАУНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ТАТЯНА ХИНОВА по административно дело № 11006 / 2022 г. Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния (АПК) кодекс във връзка с чл. 217, ал. 4, изр. второ от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по две частни жалби, подадени от „Лиел Констракшън“ ЕООД, чрез упълномощен адвокат К. Чакова, срещу определение № 844 от 27.10.2022 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК -279/280/283/284/298/300/307/309/2022 г., с което са оставени без уважение исканията на дружеството за изменение на Определение № 563 от 28.07.2022 г. на КЗК, постановено по същата преписка, в частта за разноските, като исканията са съответно за изменение на т. 11 и т. 12 от дизпозитива му. Частните жалби са срещу посочения акт на Комисията за защита на конкуренцията, но са диференцирани по две от обединените преписки – преписка № КЗК-280/2022г. и преписка № КЗК-283/2022г. С частните жалби се твърди, че определението е неправилно и постановено в противоречие с разпоредбата на чл.143, ал. 2 от АПК. Доводите на жалбоподателя основно преповтарят съображенията му, изложени пред КЗК. Отправена е молба за отмяна на определението на Комисията в обжалваната част и постановяване на съдебен акт, с който да бъдат присъдени претендираните в производството пред КЗК разноски, представляващи платени държавни такси по преписките и адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски за производството пред ВАС. Ответникът по частната жалба – председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", в писмен отговор излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за настоящото производство. Останалите ответни страни – "Обонато Билд" ЕООД, "Инфра експерт" АД, „Бул строй груп ИГ" ЕООД и „ЗМБГ” АД не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу подлежащо на обжалване определение в преклузивния срок по чл. 217, ал. 4 от ЗОП и от страна, за която постановеният оспореният акт на КЗК е неблагоприятен, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество частните жалби са неоснователни. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване на Решение № F209496 от 31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (УС на АПИ) за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддържане на републиканските пътища на територията на ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, по обособени позиции, както следва: ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ № 1 – ОПУ БЛАГОЕВГРАД; ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ № 2 – ОПУ КЮСТЕНДИЛ; ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ № 3 – ОПУ ПЕРНИК; ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ № 4 – ОПУ СОФИЯ“, с уникален № на поръчката в РОП 00044-2022-0030. Оспорено било и последващото Решение № F220211 от 19.04.2022 г. за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация на председателя на УС на АПИ по процедура за откриване на обществена поръчка с посочения предмет по четирите обособени позиции. Производството по преписка № КЗК-280/2022 г. е образувано във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР-743/28.04.2022 г., подадена от „Лиел Констракшън” ЕООД срещу Решение № F209496 от 31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ за откриване на процедура, в частта на Обособена позиция № 3 – ОПУ ПЕРНИК“, а производството по преписка № КЗК-283/2022 г. - във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР-854/09.05.2022 г. от същото дружество, но срещу Решение № F220211 от 19.04.2022 г. за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация на председателя на УС на АПИ, също в частта на Обособена позиция № 3 – ОПУ ПЕРНИК. С Определение № 563/28.07.2022 г. по преписка № КЗК-279/280/283/284/298/300/307/309/2022 г., в частта по т. 3 и т. 4, Комисията за защита на конкуренцията е оставила без разглеждане двете жалби на „Лиел Констракшън“ ЕООД, в частта по т. 11 е оставила без уважение искането на жалбоподателя за възлагане на разноски за производството по преписка № КЗК-280/2022 г., а в частта по т. 12 е оставила без уважение искането му за възлагане на разноски за производството по преписка № КЗК-283/2022 г. В постановеното определение е изложено, че предвид обстоятелството, че с административният акт възложителят е прекратил процедурата на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП – поради конкретни мотиви, които са различни от доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта, то този акт не може да се приравни на оттегляне на обжалваното решение за откриване на процедурата вследствие на мотиви, изложени в жалбите на оспорващото дружество, а производствата се прекратяват поради тяхната недопустимост, тъй като след тяхното подаване, с издаването и влизането в сила на решението за прекратяване е отпаднал правния интерес за жалбоподателя. Посочено е още, че при недопустимост на жалбата поради отпадане на правния интерес, разноски не се дължат. Обжалваното в настоящото производство определение е постановено, след като с определение № 8403/03.10.2022 г. по адм. дело № 8184/2022 г. Върховният административен съд е изпратил делото на Комисията за защита на конкуренцията, която да разгледа частните жалби на „Лиел Констракшън“ ЕООД по реда на чл. 217, ал. 2 от ЗОП - като искания за изменения на определение № 563/28.07.2022 г. по обединената преписка № КЗК 279/280/283/284/298/300/307/309/2022г., в частта му за разноските. За да остави без уважение искането на „Лиел Констракшън“ ЕООД за изменение на определение № 563/28.07.2022 г. по посочената преписка, КЗК се е позовала на чл. 217, ал. 1 от ЗОП и чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като е приела, че смисълът на възлагането на разноски в производства по ЗОП е да се възстановят на страната разходите, която тя единствено поради твърдяното в жалбата и неправомерно поведение на другата страна (възложителя) е била принудена да направи. Този извод е обвързала и с разпоредбата на чл. 199, ал. 2, т. 6 от ЗОП. Счела е, че в случая не е налице основание за изменение на визираното определение и за присъждане на разноски в полза на оспорващото дружество, защото в конкретната хипотеза прекратяването на обществената поръчка по процесната обособена позиция не е обвързано с релевираните в жалбата на „Лиел Констракшън“ ЕООД оплаквания, за да се разглежда решението на възложителя като оттегляне по смисъла на чл. 156, ал. 1 от АПК. Комисията била прекратила образуваното производството поради недопустимост на жалбата, защото е счетено, че след нейното подаване с издаването и влизането в сила на решението за прекратяване е отпаднал правният интерес за жалбоподателя. Оттук е изведено заключение, че при недопустимост на жалбата поради отпадане на правния интерес, разноски не се дължат, предвид на изчерпателно изброените хипотези в чл. 143 от АПК. КЗК е акцентирала и на обстоятелството, че при подаване на жалба по реда на ЗОП, изходът от разглеждането ѝ по същество не е ясен, тоест рискът да не бъде възложено на ответника да заплати на жалбоподателя, макар и активно легитимна страна, разноските по повод образуване на производството е върху подателя на жалбата. По тези мотиви КЗК е оставила без уважение исканията на „Лиел Констракшън“ ЕООД за изменение на Определение № 563 от 28.07.2022 г. на КЗК, постановено по обединена преписка № КЗК- 279/280/283/284/298/300/307/309/2022 г., в частта за разноските (т. 11 и т. 12 от диспозитива на същото). Обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, релевирани като касационни основания по чл. 209, т.3 във връзка с чл. 236 от АПК. Основния спор в настоящото производство е дали решението за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, издадено на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП в хода на образуваното пред компетентния орган по преразглеждане производство, по правната си същност, характер и последици се приравнява на оттегляне на оспорения административен акт, предпоставящо дължимост на сторените от жалбоподателя разноски на основание чл. 143, ал. 2 от АПК. В частната жалба, с която е сезиран ВАС, са изложени идентични твърдения и практика с тези в жалбите, по които е постановено оспореното определение на КЗК. Необходимо е да се отбележи още, че сочената с частната жалба практика на ВАС е изолирана и инцидентна и не се споделя от настоящия съдебен състав на ВАС, четвърто отделение. Още повече, тази практика не навежда на наличие на пороци, обосноваващи нарушение от страна на КЗК. Комисията правилно е установила, че с предходно определение № 563/28.07.2022 г. по преписка № КЗК-279/280/283/284/298/300/307/309/2022 г., в частта по т. 3 и т. 4, КЗК е оставила без разглеждане двете жалби на „Лиел Констракшън“ ЕООД – срещу решението за откриване на възлагателната процедура в частта на обособена позиция № 3 - ОПУ ПЕРНИК и срещу решението за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация на обществената поръчка, също в частта на обособена позиция № 3 - ОПУ ПЕРНИК. В изпълнение на дадени задължителни указания от Върховния административен съд, Комисията е разгледала частните жалби на „Лиел Констракшън“ ЕООД като искане за изменение в частта за разноските на горепосоченото определение, при което правилно е установила, че възложителят е прекратил процесната обособена позиция на обществената поръчка, не поради твърдените от жалбоподателя нарушения, а на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП. Видно от установените от Комисията факти в определение № 563/28.07.2022 г. по преписка № КЗК-279/280/283/284/298/300/307/309/2022 г., процедурата е прекратена поради следното: 1. В обявената открита процедура за възлагане на обществена поръчка с горепосочения предмет не е предвиден срок за одобряване на сертификата, поради което този срок зависи само и единствено от волята на възложителя. Липсата на срок за одобряване на сертификатите води до неограничено и необосновано забавяне на заплащането на дейности, предмет на договора. 2. Съгласно изискванията на чл. 111, ал. 9 от ЗОП, условията и сроковете за задържане или освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат в договора за обществената поръчка. В проектодоговора липсва предвиден срок за освобождаване на гаранцията за изпълнение на договора. 3. По отношение на разписаните задължения за експерт на позиция „Отговорник на специализирано звено“, както и притежавания от него специфичен опит, посочените изисквания от Възложителя са ограничителни, доколкото не са разписани конкретни задължения, функции и отговорности при изпълнение на обществената поръчка. Ето защо КЗК обосновано е счела, че след влизането в сила на решението за прекратяване е отпаднал правният интерес за жалбоподателя за оспорване на решението на възложителя за съответната обособена позиция. В мотивите на обжалваното определение законосъобразно е отразено, че при недопустимост на жалбата поради отпадане на правния интерес, разноски не се дължат, с оглед на лимитативно посочените хипотези в чл. 143 от АПК, което обстоятелство е наложило отхвърляне на предявеното от жалбоподателя искане за изменение в частта за разноските. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на частния жалбоподател за идентичност на прекратяването на възлагателната процедура с оттегляне от страна на възложителя на постановен от него административен акт. Институтът на „оттегляне на оспорения акт” е регламентиран в разпоредбата на чл. 156 от АПК, според която при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и заинтересовани страни административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. Тази хипотеза обаче не е налице в конкретния случай, защото тя касае оттегляне на акт по съдебно дело, а не оттегляне на акт по преписка, образувана пред КЗК. По принцип нормите на специалния закон (ЗОП) дават възможност на възложителя сам да отстрани свое нарушение до произнасяне на КЗК по жалбата, като законът не посочва под каква форма това следва да се осъществи и поради това възложителят разполага със свобода да прецени как да обективира това волеизявление. В практиката са познати случаи, при които възложителят издава ново решение, респ. заповед, в което с нарочен диспозитив се отменя предходен негов акт или в новото си решение/заповед изрично е заявено, че се оттегля предходния издаден акт. Такъв нарочен акт обаче в конкретния случай не е постановен, тъй като е налице прекратяване на откритата процедура на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП - поради това че са установени нарушения при откриването и провеждането ѝ, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата. Това прекратяване подлежи на обжалване по реда на чл. 120 от ЗОП - в 10-дневен срок от получаване на акта, поради което не е идентично по същността си с оттегляне на оспорен акт по реда на чл. 156 от АПК. Прилагането по аналогия на процесуални норми е недопустимо. Разликите между двете действия на административния орган - възложител са съществени. Прекратяване на възлагателната процедура е правомощие на административния орган, което се осъществява в административно производство, при определени законови предпоставки, задължително се мотивира, не е необходимо съгласие на участниците в процедурата, актът подлежи на обжалване и при контрола може да бъде отменен. Оттеглянето на оспорен административния акт е волеизявление, което органът няма задължение да мотивира, прави се в рамките на съдебно производство, необходимо е съгласие на останалите страни, не подлежи на обжалване самото „оттегляне”, а определението на съда, с което в такава хипотеза - чл. 159, т. 3 от АПК съдът оставя жалбата без разглеждане и прекратява образуваното съдебно производство. За административния орган съществува и друга правна възможност – предвидената с разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК, според която органът в 7-дневен срок от получаване на жалбата, може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени. Оттеглянето на акта в тази хипотеза (правото на отзив) е в рамките на административно производство и действително новият акт подлежи на оспорване, но изискуемото преразглеждане на акта в случая не е осъществено. Целта на преразглеждането е да не се стига до изпращане на преписката на по-горестоящия орган, когато органът сам е решил въпроса по издадения от него акт. В случая обаче са налице специални правила, като според разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ЗОП жалбата се подава едновременно до КЗК и до възложителя, чието решение, действие или бездействие се обжалва, като жалбите на „Лиел Констракшън“ ЕООД са били изпратени и съответно са постъпили в КЗК и по тях са били образувани двете производства, впоследствие обединени в една преписка. Освен това КЗК няма статут на по-горестоящ орган на възложителите, а представлява независим специализиран държавен административен орган с правомощия, регламентирани в ЗОП, ППЗОП и Устройствения ѝ правилник. Ето защо, според настоящата касационна инстанция, в случая не е налице волеизявление на възложителя за оттегляне на оспорения акт, нито съгласно чл. 156 от АПК, нито в хипотезата на преразглеждане по чл. 91 от АПК, поради което не е налице основанието по чл. 143, ал. 2 АПК за присъждане на направени разноски в полза на жалбоподателя. Не намират правна опора и доводите на частния жалбоподател, че възложителят с поведението си е станал причина за сторените разноски и поради това следва да бъдат възстановени от него. На първо място по преписката не се съдържат данни, а и частният жалбоподател не твърди да е подал оферта за участие за обособена позиция № 3, нито е твърдял че е релевирал в производството по преразглеждане нарушението, което е послужило като основание за прекратяване на процедурата от възложителя на основанието по чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП. В тази връзка основателно КЗК е посочила, че възлагането на разноски в производствата по ЗОП има за цел да бъдат възстановени разходите на страната, които тя е била принудена да направи поради твърдяното от нея неправомерно поведение. В настоящия случай разноските са направени не по вина на възложителя, като държавната такса се дължи по силата на закона (съгласно чл. 121, ал. 4, т. 3 от ЗОП). Поради това не е налице основание за тяхното присъждане, доколкото не попадат в хипотезите на чл. 143 от АПК. Като е стигнала до правен извод за неоснователност на исканията за изменение на определение № 563 от 28.07.2022 г., постановено по обединена преписка № КЗК- 279/280/283/284/298/300/307/309/2022 г., в частта за разноските (т. 11 и т. 12 от диспозитива на същото), Комисията за защита на конкуренцията е постановила правилно определение, което следва да се остави в сила. Претенцията на ответника Агенция "Пътна инфраструктура" за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в това производство е основателна, поради което, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и при липса на възражение за тяхната прекомерност, частният жалбоподател следва да бъде осъден да му ги заплати в пълния претендиран размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 от АПК, приложими на основание чл. 216а, ал. 3 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: СТАВЯ В СИЛА определение № 844 от 27.10.2022 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-279/280/283/284/298/300/307/309/2022 г. ОСЪЖДА „Лиел Констракшън“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Перник, [улица]да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" разноски в размер на 200 (двеста) лева. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАТЯНА ХИНОВА секретар: Членове: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026