Определение · № 11387/2022 · дело 10935/2022
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 11387
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 10935/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 10935 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11387 София , 09.12.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА ДАРИНА РАЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЕМИЛИЯ ИВАНОВА по административно дело № 10935 / 2022 г. Производството по делото е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано по подадена частна жалба от „Ел Ем Импекс“ ЕООД, чрез адв. И. Мишева-Брусева, срещу протоколно определение от 03.10.2022 г. постановено по адм.д.№3682/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е спряно производството по делото до постановяване на решение по дело С-325/2022 г. на Съда на Европейския съюз. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като не са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК във връзка с чл.144 АПК за спиране на производството. Произнасянето по образуваното пред ЕС дело няма преюдициално значение за разрешаването на спора предмет на делото пред АССГ. Случаят, във връзка с който е отправено преюдициалното запитване е различен и разрешението по него не би могло да има значение за правилното произнасяне във връзка с настоящия правен спор. Постановеното определение е в противоречие с приетото по ТР №8/07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№8/2013 г., че тълкувателните дела изобщо не са от категорията дела, които биха могли да имат преюдициално значение за произнасяне по друго дело. Тълкувателната дейност на върховните съдилища, е сходна на тази при която СЕС дава преюдициални заключения. Ето защо следва да се приеме, че наличието на образувано пред СЕС дело по отправено до него преюдициално запитване не представлява основание за спиране по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. В частната жалба се поддържа, че произнасянето на СЕС по повдигнатите пред него въпроси не е от значение за разрешаването на правния спор. Нито първият /относно качеството „предприятие“ на бенефициера/, нито третият въпрос/относно определяне на пазарната цена на земята /в отправеното преюдициално запитване имат значение при проверката на законосъобразността на процесния акт. Постановеното определение противоречи и на трайното разбиране установено в практиката на ВАС, че спиране на производството не е необходимо тогава когато тълкуването на правото на ЕС няма да допринесе за изясняване на делото от фактическа страна и за постановяването на правилно решение по спора. По тези съображения се иска атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – оспорва подадената частна жалба, като сочи, че административният съд правилно е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Поставените пред СЕС въпроси, по повод на които е образувано дело С-325 /2022 г. са относими към правния спор в настоящото производство. Моли, определението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с наведените твърдения в частната жалба и приложените писмени доказателства намира, че същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Пред АССГ е обжалван акт за публично държавно вземане /АУПДВ/ №РД-05-18/12.03.2020 г. издаден от Министъра на земеделието храните и горите във връзка с изпълнение на Решение на Европейската комисия С (2014) 6207 final от 5.09.2014 г. относно схема за помощ № SА.26212 (2011/С) и SА.26217 (2011/С), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. С протоколно определение от 03.10.2022 г. решаващият състав е спрял производството по делото до постановяване на решение по дело С-325/2022 г. на СЕС. Производството пред СЕС е образувано по повод отправено преюдициално запитване от АС гр. Варна във връзка с тълкуване на Решението на Eвропейската комисия от 05.09.2014 г., като са формулирани следните въпроси: 1.Следва ли да се изключи от обхвата на понятието за „предприятие“ бенефициер на неправомерно приведена в действие държавна помощ, вследствие сключен договор за замяна и получени поземлени имоти в горска територия — частна държавна собственост, който според годишните финансови отчети осъществява икономическа дейност като предлага стоки и услуги на дадения пазар, но в съответствие със съображение 127 от Решението (1) на ЕК не осъществява пряка или непряка дейност с получената в замяна земя, поради наличието на обективна възпрепятстваща забрана от вътрешното законодателство да променя предназначението на имота и да извършва строителство или продажба на изключената от горския фонд заменена земя? 2.Трябва ли разпоредбата на член 107 от ДФЕС да се прилага и тълкува в смисъл, че с оглед статута и в изпълнение критериите на „предприятие“, може да се приеме като правнорелевантен факт за осъществявана икономическа дейност заявеното и фактически описано инвестиционно намерение от бенефициер на неправомерно получена държавна помощ, което е предвидено да се реализира върху получените от сключена сделка за замяна държавни имоти — горска територия и се явява предпоставка за иницииране на впоследствие образуваното административно производство за изключване на получените от строителството имоти, както и предвид събраните данни за наличие на приключила първа фаза от административната процедура за предварително съгласуване, независимо от обстоятелството, че е възникнала обективна невъзможност за реализация на инвестиционното намерение поради наложения с решение на Народното събрание мораториум и впоследствие приетата законова разпоредба, съдържаща изрична забрана, преграждаща възможността за промяна на предназначението и осъществяването на строителство върху придобитите от държавата имоти? 3.Трябва ли член 107 от ДФЕС и член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (2) на Съвета да се тълкуват в смисъл, че не допускат за целите на определянето на държавна помощ, получена при замяна на имоти в горска територия — частна държавна собственост, националната правна уредба на § 1а, точка 2 и точка 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост да възпрепятства формирането на пазарна цена на земята, като поставя за изчисление пазарни показатели и критерии за оценка, които водят до отклонение от действителната стойност на земята и в този смисъл тази национална правна уредба нарушава ли принципа на ефективност? Питането е прието за разглеждане и е образувано дело С-325/22 г., производството пред СЕС и към настоящия момент не е приключило. Решаващият състав на АССГ, за да обоснове спирането на настоящото производство е приел, че е налице обусловеност между спорните по делото въпроси относно законосъобразността на процесния АУПДВ и поставените питания до СЕС по т.1 и 3. Настоящият състав намира, че постановеното протоколно определение е правилно. Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда, че когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът спира производството. Поставеният за разглеждане правен спор свързан със законосъобразността на акт за публично държавно вземане /АУПДВ/ №РД-05-18/12.03.2020 г. издаден от Министъра на земеделието храните и горите е идентичен със спора по висящото дело пред АС гр. Варна, по който е отправено преюдициалното запитване. В случая, АССГ е приел като съотносими към настоящия спор първи и трети въпрос от преюдициалното запитване. Налице е преценка на фактическите и правни доводи от жалбата, с която е сезиран АССГ и тяхната връзка и наличието на идентичност с отправените въпроси до СЕС в преюдициалното запитване. Пред СЕС по реда на чл. 267 ДФЕС може да бъде отправено преюдициално запитване относно тълкуването на актовете на институциите на общността, какъвто акт е и Решение на Европейската комисия от 5.09.2014 година С (2014) 6207 final от 5.09.2014 г. относно схема за помощ № SА.26212 (2011/С) и SА.26217 (2011/С), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Решението по отправено преюдициално запитване постановено от СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Образуваните дела пред СЕС по преюдициални запитвания относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, имащи връзка и отношение към предмета на образувани пред националния съд дела, се явяват обуславящи по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и сами по себе си представляват временна отрицателна процесуална пречка за разглеждане на образуваното пред националния съд дело. Когато националния съд отправя преюдициално запитване, следва да се изчакат отговорите на СЕС по зададените въпроси, тъй като в противен случай съществува риск да бъде постановен съдебен акт, който да не е в пълна степен съобразен с практиката на СЕС. Правилното прилагане на актовете на ЕС е задължение на националния съдия, поради което при идентичност на правните спорове, която се констатира в настоящото производство обусловеното следва да се спре до постановяване на решение по обуславящото. С оглед на изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 03.10.2022 г., постановено по адм. дело № 3682/2020 г. по описа на Административен съд София град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ДАРИНА РАЧЕВА
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026