Определение · № 11351/2022 · дело 11033/2022

По дело 11033 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11351 София , 08.12.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : РУМЯНА БОРИСОВА Членове: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя РУМЯНА БОРИСОВА по административно дело № 11033 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила частна жалба от „Континвест“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя В. Цветков, чрез процесуалния му представител адвокат С. Симеонов, против определение № 882 от 10.11.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), постановено по преписка № КЗК-667/2022 г., само в частта му по т. 3 от диспозитива, с която е оставено без уважение искането на дружеството за възлагане на направените разноски в производството пред КЗК. Ответната страна – управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора, чрез процесуалния представител адвокат В. Петров, представя възражение на частната жалба и иска оставяне в сила на обжалваното определение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано по жалба на „Континвест“ ООД срещу решение № D17376390/19.09.2022 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора за определяне на изпълнител на процедура „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на течен хлор и натриев хипохлорит за нуждите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора“, по Обособена позиция № 2 „Доставка на натриев хипохлорит“, открита с решение № F248795 /18.07.2022 г. на възложителя. По преписката е установено, че със свое решение № D18237997/21.10.2022 г. възложителят е отменил обжалваното от жалбоподателя „Континвест“ ООД решение за определяне на изпълнител на обществената поръчка по Обособена позиция № 2 „Доставка на натриев хипохлорит“ и процедурата е прекратена на основание чл. 110, ал. 2, т. 4, б. „а“ от ЗОП поради отказа на участника, класиран на първо място - „Химтекс“ ООД, гр. Димитровград да сключи договор за изпълнение на Обособена позиция № 2. Предвид това, КЗК преценява, че поради отпадането на правния интерес за дружеството - подател на жалбата, от оспорване на процесното решение, подадената жалба е недопустима, като с определение № 882 от 10.11.2022 г. оставя без разглеждане жалбата на „Континвест“ ООД срещу решението за определяне на изпълнител, прекратява производството по преписката и оставя без уважение искането на дружеството за присъждане на направените в производството пред КЗК разноски. Именно частта на определението, с която се оставя без уважение искането на „Континвест“ ООД за присъждане на разноски е предмет на разглеждане в настоящето производство. Водещият мотив на КЗК, обусловил извода й за неоснователност на направеното искане от жалбоподателя да му бъдат заплатени направените разноски в производството е, че липсва същинско оттегляне на административния акт, по смисъла на чл. 143, ал. 2 от АПК, тъй като не е налице причинно - следствена връзка с подадената жалба, като по този начин и липсва повод, даден от страна на възложителя за завеждане на преписката, по която жалбоподателят претендира разноски. Обжалваното определение е неправилно. Настоящият състав не споделя мотивите на КЗК, обосновали правните й изводи за неоснователност на подаденото от частния жалбоподател искане за заплащане на направените разноски в производството пред Комисията. Счита същите за несъобразени с правилото по чл. 143, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 217, ал. 1 от ЗОП. Посочените разпоредби са неправилно тълкувани и приложени от Комисията без оглед на конкретните основания за прекратяване на възлагателната процедура, посочени от възложителя във влязлото в сила решение № D18237997/21.10.2022 г. Според ал. 2 на чл. 143 от АПК, подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото, но само поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Основния спор понастоящем е дали прекратяването от възложителя на процедурата без да посочи в акта си изрично че го "оттегля" е идентично по своята правна същност и последици на "оттеглянето на оспорения акт" по смисъла на чл. 143, ал. 2 от АПК, предопределящо дължимост на разноски. При прекратяване на процедурата в цитираната хипотеза на чл. 110, ал. 2, т. 4, б. „а“ от ЗОП, възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато участникът, класиран на първо място откаже да сключи договор. В случая възложителят или прекратява или не, което е изцяло в негова преценка, а в случай, че избере да я прекрати, то за него не съществува друга възможност като например да оттегли акта си. В случая възложителят е избрал именно да прекрати процедурата при условие на изрично посочените в ЗОП предпоставки за това. Следва да има предвид, че това е сторено от възложителя след подаване на жалбата пред КЗК, както и че възложителят е станал причина за развитие на производството и то преди прекратяване на процедурата и влизане в сила на акта му за това. Решението за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, постановено в хода на образуваното пред компетентния орган производство, по правната си същност, характер и последици представлява оттегляне на оспорения административен акт, тъй като има правопогасяващ ефект за участниците в процедурата. Отговорността за разноски е винаги обективна и след като ответникът е станал причина за оспорването, а с това и причина за реализиране от жалбоподателите на разноски, които в случая са под формата на държавна такса от 850 лв., то същите следва да му бъдат присъдени. По тези съображения определението като неправилно в обжалваната му част следва да се отмени и да се постанови друго, с което възложителят да бъде осъден да заплати на „Континвест“ ООД направените пред КЗК разноски в размер на 850 лв. държавна такса. По изложените съображение и на основание чл. 235 от АПК във връзка с чл. 216а, ал. 3 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 882 от 10.11.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-667/2022 г., в частта му по т. 3 от диспозитива, с която е оставено без уважение искането на „Континвест“ ООД за възлагане на направените разноски в производството пред КЗК, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора, [ЕИК] да заплати на „Континвест“ ООД, [ЕИК] разноски за производството пред КЗК в размер на 850 лв. за държавна такса. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ РУМЯНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ