Определение · № 11712/2022 · дело 10904/2022
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 11712
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 10904/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 10904 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11712 София , 15.12.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: Председател : СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: СТЕФКА КЕМАЛОВА ЯВОР КОЛЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЯВОР КОЛЕВ по административно дело № 10904 / 2022 г. Производство по чл.229 ал.1, т.2 и сл. от АПК. Постъпила е частна жалба от „ ЦБА-Таврия“ООД със седалище в гр.Варна чрез адв.Пахунчева срещу постановеното в закрито заседание Определение № 2524 от 29.08.2022г. по ч. адм. дело №1662/2022 г. на Административен съд Варна, XXXIII-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на ООД-то срещу отказ за разглеждане на заявление на търговеца от 23.05.2022г., обективирано в писмо изх.№АУ048840Вл001 от 06.07.2022г., подписано от Кмета на Район „Вл. Варненчик“ на Община – Варна. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на Административен съд – Варна, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът – Кмет на Район „Вл. Варненчик“ на Община – Варна счита подадената частна касационнна жалба за неоснователна. Върховният административен съд, Второ отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 2 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество – за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата на ООД-то и прекрати производството по нея, първостепенният съд е приел от една страна, че автор на атакуваното писмо е Кмет на Район, който не е от лицата, на които компетентния за това орган(Кметът на Община – Варна) е делегирал правомощия да се произнасят по искането, с което „ ЦБА-Таврия“ООД е сезирало общинската(районна) администрация, а от друга, че с писмото само е препратен акт на помощен орган – ЕСУТ при Община – Варна, който е междинен етап от конкретното производство, т.е. попада в пълна степен в обхвата на актове по чл.21 ал.5 АПК, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, вкл. и с оглед специалната уредба по ЗУТ. Настоящият съдебен състав намира тези изводи за законосъобразни, но същите се нуждаят и от допълване. На първо място е видно от представената като пълна административна преписка, че заявлението, с което „ ЦБА-Таврия“ООД е сезирало администрацията на Община – Варна, входящ номер от дата 23.05.2022г., е била такова не за разрешение за изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП на основание чл.135 ал.2 ЗУТ . В приложеното към заявлението на частния жалбоподател до Кмета на Община – Варна(подавана по вътрешните правила чрез съответната районна администрация) задание изрично е посочено, че искането е за допускане на градоустройствена процедура за изработване на изменение на ПУП, като са посочени основанията на чл.134 ал.1, т.1 и ал.2, т.1 във вр. с ал.4, т.2 и чл.208 ЗУТ . Основано е на обстоятелствата, че възстановеният поземлен имот попада в обхвата на УПИ „За озеленяване“, кв.29, отреден за озеленяване по действащия план на гр.Варна, одобрен със заповед от 1995г., мероприятието не е реализирано и не е проведена процедура по отчуждаването му в срока по чл.208 ЗУТ . Тоест искането е за издаване на заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП по отношение на поземлен имот, собственост на дружеството. Затова в случая са относими разпоредбите на чл.135, ал. 1 - 6 ЗУТ , а не тези на чл. 124а, ал. 2 и чл. 124б, ал. 5 ЗУТ , както неправилно е прието в атакуваното съдебно определение. На следващо място безспорно е, че според направеното от самият оспорващ уточнение пред съда е оспорен както отказ да се разгледа входираното на 23.05.2022г. заявление(като е посочен изрично чл.197 и сл. АПК), а алтернативно (най-вероятно евентуално, защото алтернативно съединяване на жалби е непознато на АПК, а ако се взаимства познатия от общия исков процес по ГПК институт за алтернативното съединяване на искове, то в полето на преценка на съда е въпроса кой от исковете, с които е сезиран да разгледа, като с произнасянето по един се приема, че се изчерпва предмета на делото) е поискано (т.е. ако не се установи, че е налице отказ от разглеждане) да се разгледа жалба срещу мълчалив отказ по см. на чл.84 ал.2 АПК. С оспорения акт от 29.08.2022г. административният съдия е разгледал само сезирането по искането за наличие на отказ от разглеждане на заявлението. Тук следва да се посочи, че на първо място цитираното писмо, датирано от 06.07.2022г. и подписано от Кмет на Район на Община – Варна, не съставлява годен акт за оспорване, респ. вкл. и с оглед възможността да се приеме като волеизявление за отказ от разглеждане на искането, тъй като и доколкото този отказ следва и може да е само изричен, то негов автор следва да е компетентния да се произнесе по искането орган, а в случая това безспорно е Главният архитект на Община – Варна, съобразно представената с преписката Заповед №5512 от 31.12.2019г. на Кмета на Община – Варна, където в пункт 2.4 са посочените именно правомощията за издаване на заповеди на основание чл.135 ал.3 и ал.5 ЗУТ. Или след като цитираното писмо не е подписано от името на Кмета или Гл. архитект на Община – Варна, то няма как да е мислимо да се формира извод за наличие изричен отказ да се разгледа искането на дружеството, още повече, че с него то се известява(като му се изпраща копие) за приетото решение на помощния орган – ЕСУТ при Община – Варна по т.23 от заседанието му от 07.06.2022г. Т.е. следва да се обобщи, че действително законосъобразни са изводите на административния съдия, че не може да бъде разгледана жалба срещу несъществуващ отказ от разглеждане на входираното заявление и то от некомпетентен за това орган. Основателни са оплакванията обаче, че първостепенният съд не е разгледал искането на ООД-то с твърдение, че е формиран мълчалив отказ по заявлението му. В случая обаче това не обосновава отмяна на оспорения акт, тъй като от пълната административна преписка се установява, че заявлението е било входирано на 23.05.2022г., а съгласно новелата на чл.135 ал.3 ЗУТ срокът за произнасяне от Кмета на Общината/Гл. архитект е едномесечен от постъпване на заявлението. Срокът за произнасяне е изтекъл на 23.06.2022г.. До тази дата липсва акт на компетентния за това орган, с който да разрешава или отказва изработването на проект за изменение на плана, поради което е формиран мълчалив отказ, подлежащ на съдебно оспорване в 14-дневен срок съгласно специалната разпоредба на чл.215 ал. 4 ЗУТ . Жалбата е подадена до Административен съд – Варна по електронен път едва на 20.07.2022г., т. е. извън срока за обжалване на мълчаливия отказ, който е изтекъл още на 07.07.2022г., присъствен ден. Или въпреки наличието на мълчалив отказ, подадената срещу него жалба се явява просрочена. Крайният правен извод на съда за недопустимост на обжалването се явява законосъобразен, поради което като правилно атакуваното определение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение ОПРЕДЕЛИ : ОСТАВЯ В СИЛА Определение №2524 от 29.08.2022г. по ч. адм. дело № 1662/2022 г. на Административен съд Варна, XXXIII-ти състав. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА секретар: Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026