Решение · № 11779/2022 · дело 6213/2022

По дело 6213 / 2022 РЕШЕНИЕ № 11779 София , 19.12.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател : БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: РУМЯНА ЛИЛОВА КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА при секретар Маруся Николова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията Румяна Лилова по административно дело № 6213 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК ). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Балканиа Нова“ ЕООД, с [ЕИК], действащо чрез управителя И. Стоянова, чрез адв. П. Койкова, срещу Решение № 2118 от 30.03.2022 г., постановено по адм. д. № 6685 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт № Р-22220219000281-091-001 от 31.12.2019 г., издаден от М. Колева – орган, възложил ревизията и М. Иванов – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 835 от 20.05.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), в частта на допълнително установените задължения на дружеството по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) общо в размер на 15628,11 лв. и начислените лихви общо в размер на 4779,59 лв., вследствие на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди: м. 03.2016 г., м. 05.2016 г., м. 07.2016 г., м. 11.2016 г., м. 02.2017 г., м. 03.2017 г. и м. 12.2017 г. Наред с това, „Балканиа Нова“ ЕООД, с [ЕИК] е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1142,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът не обсъдил и не анализирал поотделно и в съвкупност всички приобщени в хода на административното и на съдебното производство доказателства, както и изложените от дружеството аргументи, което го довело до погрешни правни изводи. Последните не кореспондират на приетите по делото доказателства и са в нарушение на закона. Твърди се, че решението не съдържа преценка и анализ на доказателствата и констатации по фактите, които са релевантни за разрешаването на повдигнатия спор, доколкото описанието на процесуалната дейност на органите по приходите не представлява оценка на доказателствата. Въз основа на подробно изложеното в касационната жалба се прави искане за отмяната на решението, предмет на касационен контрол и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира се присъждането на сторените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа чрез упълномощен адвокат. По същество се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на РА по съображенията, изложени в касационната жалба. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските. Ответникът – директор на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП не се явява, но се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба. Моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт № Р-22220219000281-091-001 от 31.12.2019 г., издаден от М. Колева – орган, възложил ревизията и М. Иванов – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 835 от 20.05.2020 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП в оспорената пред него част на допълнително установените задължения на дружеството по ЗДДС общо в размер на 15628,11 лв. и начислените лихви общо в размер на 4779,59 лв., вследствие на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди: м. 03.2016 г., м. 05.2016 г., м. 07.2016 г., м. 11.2016 г., м. 02.2017 г., м. 03.2017 г. и м. 12.2017 г. Въз основа на буквален препис на направените фактически установявания в решението на решаващия орган и преповтаряне на неговите правни изводи, първоинстанционният съд приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдебното решение се различава от Решение № 835 от 20.05.2020 г., издадено от директора на Д „ОДОП" – София при ЦУ на НАП само в своята уводна част, в частта отразяваща частично съдържанието на приетото по делото заключение на ССЕ (буквален негов препис в цитираните части) и в някои от свързващите отделните абзаци думи в частта на „правните изводи“. Съдът правилно приел, че спорът се свежда до това налице ли са реално извършени доставки на стоки и услуги по спорните фактури. От правна страна обаче направил няколко чисто теоретични разсъждения, необвързани с конкретиката на казуса, основани на цитирани разпоредби от ЗДДС и няколко декларативни извода, които не са мотивирани по никакъв начин. Относно експертното заключение съдът посочил, че го кредитира, защото не се съмнява в компетентността на вещото лице. Немотивирано, необосновано и декларативно приел обаче, че то не променя констатациите на ревизиращите. По тези съображения като краен резултат отхвърлил оспорването. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от съда при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Основателни са касационните оплаквания на „Балканиа Нова“ EООД, че обжалваното решение не съдържа преценка на доказателствата и собствени на съда констатации по фактите, доколкото описанието на процесуалната дейност на органите по приходите не представлява оценка на доказателствата. То не съдържа и собствени на решаващия съд правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Не е даден и отговор на направените доводи от „Балканиа Нова“ ЕООД в първоинстанционната жалба, по която е било образувано съдебното производство в АССГ. Както се посочи по - горе, констатира се, че първоинстанционният съд не е формирал собствени фактически изводи, а мотивите му в тази част представляват буквален препис на фактическата обстановка, възприета от ответника в потвърждаващото РА в оспорената му част решение. Съдът не е обсъдил самостоятелно доводите и възраженията на страните и приетите по делото доказателства - приложените в преписката и приетите в хода на съдебното производство. В мотивите на съдебния акт не се съдържа преценката на доказателствата и изложение на собствените на съда фактически констатации въз основа на тях ( чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, ГПК, във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК ), респективно на фактите по делото, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК , във вр. с § 2 ДР на ДОПК . Наред с това и доколкото изложените в обжалваното съдебно решение правни изводи съставляват също точен препис на правните изводи на решаващия орган, то актът на съда не съответства на изискванията за неговото съдържание, регламентирани в чл. 172а, ал. 2 in fine АПК и чл. 236, ал. 2 in fine ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Декларативно поднесените правни изводи, необвързани с казуса не изпълват изискванията на закона. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически и правни изводи ( чл. 12 ГПК , във вр. с § 2 ДР на ДОПК ). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора. Обжалваното решение не съдържа собствените на съда констатации относно тези факти, направени след обсъждане на приобщените по делото доказателства (приложени в два тома дело и четири папки приложения). Не съдържа и собствените на съда правни изводи, обосновани след обсъждане на доводите и възраженията на страните, вкл. относно относимостта към казуса на редица разрешения, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), на която „Балканиа Нова“ EООД се позовава в жалбата си до АССГ. Ето защо и при съобразяване на изложеното по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. При постановяване на съдебното решение съдът следва да съобрази предявените от закона изисквания към съдържанието на акта съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК , във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Следва да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателствата вкл. приетите в касационното производство и заключението на съдебната експертиза, да съобрази правилата на чл. 12 ГПК , във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи собствените си фактически констатации и правни изводи въз основа на тях в рамките на съдебния контрол. Следва също така мотивирано да отговори на повдигнатите от „Балканиа Нова“ ЕООД в жалбата му до АССГ въпроси във връзка с констатациите в РА и приложимостта към казуса на практиката на СЕС, на която дружеството се позовава. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК . Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 2118 от 30.03.2022 г., постановено по адм. д. № 6685 по описа на Административен съд София – град за 2020 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София – град при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА