Решение · № 11661/2022 · дело 2459/2022

По дело 2459 / 2022 РЕШЕНИЕ № 11661 София , 15.12.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател : СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Емил Дангов изслуша докладваното от председателя Светлозара Анчева по административно дело № 2459 / 2022 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Дента мед – Амбулатория за групова практика за първична помощ по дентална медицина“ ООД – гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Т. Стойчев срещу решение № 2433/10.12.2021 г., постановено по адм. дело № 1343/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р – 16001620004489 – 091 – 001/24.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден, респ. изменен с решение № 224/16.04.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП за установени допълнително дължими суми за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 2 801,46 лв. и лихви – 1 679,16 лв., за 2015 г. в размер на 4 299,01 лв. и лихви – 2 139,05 лв., за 2016 г. в размер на 2 371,22 лв. и лихви – 939,34 лв., за 2017 г. в размер на 2 630,62 лв. и лихви – 775,36 лв., за 2018 г. в размер на 2 806,83 лв. и лихви – 542,70 лв. и за 2019 г. в размер на 2 633,77 лв. и лихви – 174,87 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът е нарушил служебното начало в административния процес, тъй като инстанция по същество на спора съдът дължи произнасяне относно въпроса дължи ли се данък и ако да в какъв размер, като е следвало да укаже на страните необходимостта от ангажиране на определени доказателствени средства, вкл. и съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори какъв е действителния размер на данъчната основа за облагане по материалния данъчен закон, правилна ли е методиката, използвана от приходния орган за изчисляване на дължимия данък и доколко определения размер на данъка съответства на действително реализирания данъчен състав и установим според доказателствата по делото. Тези въпроси според касатора по същество изискват назначаването на съдебно – счетоводна експертиза, каквато по делото не е назначена и изслушана от съда, а няма и данни да е указано на дружеството – жалбоподател приобщаването на такова доказателствено средство към материалите по делото, което не е достатъчно спазване на служебното начало. Нарушени са според касационния жалбоподател в хода на ревизията принципите на обективност и служебно начало по чл. 3 и чл. 5 ДОПК, като противно на приетото от съда, от правна страна касаторът счита, че ревизиращите органи по приходите не са подходили по възможно най – обективен начин за установяване резултатите от извършваната от дружеството икономическа дейност. Подробни съображения относно посоченото нарушение на съда при неспазване на служебното начало на административния процес, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП в писмена защита, депозирана от юриск. Бъчварова, я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното решение, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 245,80 лв. и се прави възражение за прекомерност по чл. 161, ал. 2 ДОПК на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са констатирали наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК – данни за укрити приходи и това е установено при оперативна проверка, че при извършена покупка на услуга „почистване на зъбен камък“ на стойност 50 лв. не е издаден фискален касов бон от регистрирано в обекта фискално устройство (ФУ), за което нарушение е бил издаден и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление, което било потвърдено при обжалваното му по съдебен ред, завършило с решение № 499/09.03.20220 г. по кнахд № 193/2021 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Поради това съдът е счел, че несъмнено е доказано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Относно твърдението, че първичните счетоводни документи са унищожени не по вина на ревизираното дружество, а от настъпило природно бедствие според съда вината в случая е ирелевантна, а и не е доказано настъпването на природно бедствие. За неустановено съдът е приел, че първичните счетоводни документи на дружеството са се намирали в наводненото помещение, нито жалбоподателят се е снабдил с фотокопие, каквато възможност е предвидена в чл. 58, ал. 2 ППЗДДС. Относно констатираното от приходните органи обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК е отразено в обжалваното решение, че по отношение на него липсват възражения от жалбоподателя. Съдът е приел, че несъмнено е налице такова обстоятелство, тъй като не е представена счетоводна отчетност за периода от 2014 г. до 2018 г, поради което не може да се установи коректността на извършените счетоводни записвания и правилността на обобщените данни. В тази връзка съдът счита, че приходните органи са подходили по възможно най – обективния начин за установяване на резултатите от извършваната от дружеството икономическа дейност. От представените от РЗОК – гр. Пловдив фактури и спецификации към тях за отчетени и заплатени дейности по сключен договор с НЗОК и при съпоставка на приходите от тези дейности с общия размер на декларираните приходи съдът е възприел констатациите в порядъка от приблизително 1 000 лв. до 20 000 лв., поради което е прието, че са извършвани услуги на пациенти, невключени в обхвата на договора, сключен с НЗОК. При анализ на маркираните обороти на ЕКАФП, вкл.и през 2020 г., когато са извършени проверката и ревизията в размер на 15 889 лв. и извършените доплащания за дейността от НЗОК е установен обичаен размер на приходите от дейността, получени от пациенти в брой, но немаркирани на ФУ в размер на 15 000 лв. за всяка една от ревизираните години. За неоснователно е прието от съда възражението в жалбата, че не са определени съответстващите разходи на укритите приходи и част от декларираните разходи в ГДД са намерени за документално необосновани. Съдът е приел също така, че в хода на проверката, предхождаща ревизията, е извършен анализ на осчетоводените разходи за дейността по сметки от група 60 и е извършена насрещна проверка на доставчици на стоки и услуги и вследствие на резултатите от тях на „Кредит консулт“ ЕООД, К. Филипова, „Трите липи – БГ 2013“ ЕООД, Дар – РСС“ ЕООД и „Ивес 1“ ЕООД е направен извод, че осчетоводените разходи за покупки на материали, зъботехнически услуги, счетоводни услуги, финансови/консултантски услуги и наем са действително извършени и могат да се приемат за документално обосновани разходи за дейността. Съдът е приел за правилно непризнаването от ревизията за документално обосновани разходът за реклама по фактура, издадена през 2015 г. от „Трите липи – БГ 2013“ ЕООД поради непредставяне на документи и писмени обяснения относно предмета и фактическото изпълнение на доставката. Съдът е приел и за документално необосновани и разходите за командировки в значителни размери предвид на това, че не са представени изискуемите документи съгласно Наредба за командировките в страната. Съдът е посочил в решението си, че независимо, че за 2019 г.са представени първични счетоводни документи, сред тях няма заповеди за командировки, отчет от командированото лице и други документи, свързани с командировките (билети, документи за заредено гориво, ако пътуването е осъществено с личен автомобил и др.). Съдът е съобразил намалението на лихвите за 2019 г. на 174,87 лв. с начален момент 01.07.2020 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Ревизията по особения ред се извършва при установено от приходните органи на обстоятелство (обстоятелства) по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че такова обстоятелство е укритите приходи съгласно чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. И при извършената оперативна проверка от приходните органи, а впоследствие и от извършеното ревизионно производство е установено по безспорен начин наличието на укрити приходи, вследствие неотчитане на извършени услуги на пациенти в денталния кабинет. Твърденията на ревизираното дружество за наводнение и погиване на счетоводни документи правилно съдът е приел, че не е доказано, нито е използвана от дружеството възможността, предвидена в чл. 58, ал. 2 ППЗДДС да уведоми съответната териториална дирекция на НАП и да се снабди с фотокопие от унищожените документи. С разпореждане от 15.06.2021 г. съдът е указал на страните за доказателствената тежест. На жалбоподателя за установяване на съществуването на факти и обстоятелства, посочени в жалбата, а на приходната администрация, че в изпълнение на задължението му по чл. 170 АПК, че носи доказателствената тежест за установяване на законовите изисквания при издаване на оспорения акт. В проведеното едно съдебно заседание на 06.10.2021 г. и двете страни чрез процесуалните си представители са заявили, че нямат доказателствени искания. В случая не е било необходимо назначаването на съдебно – счетоводна експертиза предвид, че приходните органи са установили недекларирани приходи при извършване на съответната проверка на ФУ, което е съществувало в обекта и касационният жалбоподател не е опровергал този факт, каквото е задължението му по чл. 124, ал. 2 ДОПК. При съпоставка с неотчетените приходи от извършени услуги в денталния кабинет и декларираните такива в ГДД приходните органи са направили обоснован извод за провеждане на ревизията по особения ред при наличие на обстоятелства о чл. 122, ал. 1 ДОПК при установяване на укрити приходи, непредставяне и липса на счетоводни документи – обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. Приходните органи обосновано са приели, че от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г. по ФУ са отчетени продажби – 3 078,30 лв. и 700 лв., за които е установено, че са платени по банков път. Установено е също така, че в отделните обекти на дружеството липсват ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП за отчитане и проследяване на оборотите. При така установеното съдът не е допуснал сочените от касационния жалбоподател нарушения, водещи до отмяна на постановеното съдебно решение. С назначаването на съдебно – счетоводна експертиза съдът не е допуснал твърдяното нарушение, тъй като е нямало да се установи различна фактическа обстановка, от която да се направят и различни правни изводи. Установяването на укритите приходи не изискват специални знания, поради което експертно заключение не е било необходимо, противно на поддържаното от касатора становище. В тази връзка следва да се приеме като неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на служебното начало по чл. 5 ДОПК, Не е налице и нарушение по чл. 6 ДОПК, тъй като ревизията е проведена правилно по особения ред и категорично са установени укрити приходи поради неотчитането на извършени на пациенти услуги. Относно непризнатите разходи за реклама, обосновани са изводите на съда за липса на доказателства за извършването й. По отношение на разходите за командировка правилно и приходните органи, а впоследствие и съда не са ги признали поради липсата на доказателства за действителното им извършване. Предвид изложеното правилно съдът е възприел установеното от ревизиращите органи при определяне основата за облагане с корпоративен данък поради наличието и неопровергаването по реда на чл. 124, ал. 2 ДОПК от касатора на установените от приходните органи укрити приходи. С оглед изложеното по – горе настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяна на обжалвания съдебен акт. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 243,80 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА р ешение № 2433/10.12.2021 г., постановено по адм. дело № 1343/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив. ОСЪЖДА "Дента мед – Амбулатория за групова практика за първична помощ по дентална медицина“ ООД – гр. Пловдив да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 243,80 лв. за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА