Определение · № 11836/2022 · дело 10585/2022

20 декември 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
11836
Година на номера
2022
Дело №
10585/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 10585 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11836 София , 20.12.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: ДОБРОМИР АНДРЕЕВ СТЕЛА ДИНЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТЕЛА ДИНЧЕВА по административно дело № 10585 / 2022 г. Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Димас“ АД гр.Габрово срещу определение № 72/03.10.2022 год. постановено по адм. дело № 115/2022 год. по описа на Административен съд – Габрово, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Димас“ АД срещу решение изх.№ 443(19) от 17.05.2022 год. на директора на РИОСВ – Велико Търново в частта му съдържаща разпореждане за извършване на задължителна оценка на въздействието върху околната среда по реда на Наредба за ОВОС на Инвестиционно предложение за "Добив и преработка на строителни материали – варовици и пясъчници от находище "Чириковец", землище с. Лесичарка, общ. Габрово и следващите се действия във връзка с изработването на ОВОС и e прекратено производството по делото. В частната жалба се развиват доводи за неправилност на акта-постановен в нарушение на материалния закон и необоснованан. Частният жалбоподател счита, че обжалваното писмо има характер на индивидуален административен акт, а не както е приел съда-уведомителен характер. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Велико Търново оспорва жалбата като неоснователна. Навежда доводи, съобразно които обжалваното писмо не е самостоятелен индивидуален административен акт. Намира първоинстанционното определение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна . Съображенията за това са следните: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е писмо изх.№ 443(19) от 17.05.2022 год. на директора на РИОСВ – Велико Търново в частта му съдържаща разпореждане за извършване на задължителна оценка на въздействието върху околната среда по реда на Наредба за ОВОС на Инвестиционно предложение за "Добив и преработка на строителни материали – варовици и пясъчници от находище "Чириковец" землище с. Лесичарка, общ. Габрово и следващите се действия във връзка с изработването на ОВОС. Първоинстанционният съд намира жалбата за недопустима като извежда, че обжалваното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, защото не създава задължения и не накърнява права на дружеството. Уведомлението било издадено на основание чл.5, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието на околната среда и същото съдържало само информация, но не и властническо волеизявление. Оспореният акт бил под формата на писмо, а не на решение. Разпоредените с него указания не били свързани със срок, нито неизпълнението им е свързано с неблагоприятни последици. Обжалваното определение е неправилно . С обжалваната част от писмо изх.№ 443(19) от 17.05.2022 год. на директора на РИОСВ – Велико Търново по повод подадено от „Димас“ АД уведомление от 08.02.2022 год. с искане „за становище относно приложимостта на глава шеста, раздел трети от ЗООС“ по отношение на инвестиционно предложение "Добив и преработка на строителни материали – варовици и пясъчници от находище "Чириковец" административният орган е постановил, след извършена мотивирана преценка, че предвидените дейности има вероятност да предизвикат значително отрицателно въздействие върху защитени зони BG0000263 „Скалско“ и BG0000214 „Дряновски манастир“, което представлява обстоятелство по чл.31, ал.8 от Закона за биологичното разнообразие и в тази връзка на основание чл.93, ал.9, т.2 от ЗООС инвестиционното предложение подлежи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда по Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието на околната среда. Посочено е, че на основание чл.94, ал.2 от ЗООС компетентен да се произнесе с решение е директора на РИОСВ-Велико Търново. Установено е от първоинстанционния съд, че с решение № 547/20.08.2007 год. на МС е предоставена концесия за добив на подземни богатства като концесионният договор е за срок от 25 год. сключен на 17.09.2007 год. С решение № 152/22.02.2021 год. на МС е дадено съгласие за изменение на договора за предоставяне на концесия за находище „Чириковец“ чрез удължаване на срока на концесията с 15 год. считано от 10.12.2022 год. В подписаното допълнително споразумение е отразено, че проектът на актуализирания ЦРП и проектът за рекултивация на концесионната площ следва да бъдат разработени след представяне на влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда, с което се одобрява осъществяването на ИП или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, постановено по реда на глава шеста от ЗООС и чл.31 от ЗБР. Именно в изпълнение на клаузите на допълнителното споразумение „Димас“ АД подава до директора на РИОСВ уведомлението от 08.02.2022 год. за издаване на становище относно приложението на глава шеста, раздел трети от ЗООС. Съгласно чл.4, ал.1 от Допълнителното споразумение концесионерът следва да уведоми компетентния орган за дейностите заложени в актуализирания ЦРП, които не са били обект на оценка на въздействието на околната среда и представляват изменение или разширение по смисъла на чл.93, ал.1, т.2 от ЗООС с оглед определяне на необходимостта от процедура по глава шеста от ЗООС. От документите по делото е видно, че до подписване на допълнителното споразумение дейността не е била обект на подобна преценка. По своята правна същност процесното писмо в обжалваната му част представлява индивидуален административен акт издаден на основание чл.93, ал.9, т.2 от ЗООС, в който е обективирано волеизявление на компетентния административен орган – директорът на РИОСВ Велико Търново относно преценка на необходимостта от извършване на ОВОС по заявените дейности по допълнителното споразумение сключено на 09.06.2021 год. към инвестиционно предложение "Добив и преработка на строителни материали – варовици и пясъчници от находище "Чириковец" заявено от „Димас“ АД с вх. № 443/08.02.2022 год. С допълнителното споразумение сключено между дружеството и МС единствено се удължава срока на концесионния договор като, както бе посочено по-горе, за дейностите по този договор не е извършвана оценка на въздействието на околната среда. С процеснопо писмо в обжалваната му част за първи път се постановява, че такава оценка следва задължително да се извърши. За да постанови акт с процесното съдържание органът е извършил преценка на инвестиционното предложение, анализирал е постъпилите становища от Регионална дирекция по горите-Велико Търново, Областна дирекция „Земеделие“ Велико Търново, Басейнова дирекция „Дунавски район“, МРРБ и „Геозащита“ ЕООД Плевен и по същество е приел, че предвидените дейности има вероятност да предизвикат значително отрицателно въздействие върху защитени зони BG0000263 „Скалско“ и BG0000214 „Дряновски манастир“, поради което е приел, че е налице обстоятелство по смисъла на чл.31, ал.8 от ЗБР и ИП подлежи на задължителна оценка на въздействието на околната среда. В следствие на това решение с т.III от писмото е указал на дружеството следващите стъпки, които следва да се предприемат от него. В глава шеста, раздел трети от ЗООС са уредени различните хипотези на извършване на задължителна ОВОС и на извършване на преценка относно необходимостта от ОВОС. Задължително извършване на ОВОС е предвидено от законодателя в чл. 92 от ЗООС само при инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1 и инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии с трансгранично въздействие върху околната среда съгласно приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. Преценката за необходимостта от извършване на ОВОС е отделна процедура разписана в текстовете на чл. 93, ал. 1 – 6 от ЗООС. Съгласно чл. 93, ал. 7 от ЗООС при промяна на възложителя, на параметрите на инвестиционното предложение или на някое от обстоятелствата, при които е било издадено решение за преценяване на необходимостта от ОВОС, възложителят или новият възложител уведомява своевременно компетентния орган по околна среда. Съдържанието на последната разпоредба и систематичното й място в чл. 93 от ЗООС сочи отделна уведомителна процедура, при която административният орган в условията на оперативна самостоятелност и в зависимост от промяната на вече преценено инвестиционно предложение следва да реши дали е необходимо извършване на ОВОС. С ал.9 на чл.93 е разписана друга процедура, при която задължително се извършва ОВОС без да се извършва преценка от необходимостта от такава при следните случаи-по искане на възложителя, при наличие на обстоятелство по чл.31, ал.8 от ЗБР и в случаите по чл. 156е, ал. 3 от Закона за водите . В настоящия случай административният орган е издал оспорения акт именно на основание чл.93, ал.9, т.2 от ЗООС като е приел, че са налице обстоятелства по чл.31, ал.8 от ЗБР. Изводът, който може да се направи е, че с оспорения акт в обжалвана му част административният орган е приел, че в случая следва да се извърши задължителна ОВОС, но не по общата правна норма, а съгласно специалните правила по чл.93, ал.9, т.2 от ЗООС. За това свое решение органът е изложил и съответните мотиви, т.е. с оспореното писмо в обжалваната му част дружеството се задължава да извърши ОВОС на инвестиционното си предложение, т.е. писмото има пряко въздействие върху правната сфера на „Димас“ АД, тъй като за същото се създава задължение да проведе процедура по задължителна ОВОС за инвестиционно предложение, за което преди това не е провеждана такава. С издаването на това писмо окончателно се решава въпроса коя е приложимата в случая процедура по отношение на ИП на дружеството и се дават по нататъшни указания какви действия следва да предприеме дружеството в изпълнение на разпореденото с писмото. Писмото не представлява част от процедура по издаването на друг акт, а с него приключва процедурата по Глава шеста от ЗООС. Следователно с писмото се създават задължения за дружеството, които пряко влияят върху правната му сфера, поради което същото има характера на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по жалбата на „Димас“ АД срещу писмо изх.№ 443(19) от 17.05.2022 год. на директора на РИОСВ – Велико Търново при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени с настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. второ вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 72/03.10.2022 год. постановено по адм. дело № 115/2022 год. по описа на Административен съд Габрово. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026