Решение · № 11867/2022 · дело 410/2022

По дело 410 / 2022 РЕШЕНИЕ № 11867 София , 20.12.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател : ХАЙГУХИ БОДИКЯН Членове: ДОБРОМИР АНДРЕЕВ СТЕЛА ДИНЧЕВА при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора Илиана Стойкова изслуша докладваното от съдията Добромир Андреев по административно дело № 410 / 2022 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК . Образувано е по касационна жалба на С. Колева и Й. Колев от гр.Асеновград, като родители и законни наследници на И. Колев, чрез адв.София Николова, срещу Решение №5560 от 04.10.2021 г. по адм.д.№3287 / 2021 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.08.2017 г. на инспектор в "Инспекция по труда София" – гр.София между „Велмарт“ ЕООД- гр.София и И. Колев. Изложени са съображения срещу съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК . Ответникът "Велмарт" ЕООД при условията на редовно призоваване, се представлява от адв.Михайлов, който оспорва касационната жалба. Ответникът „Дирекция „Инспекция по труда“ гр.София, се представлява от юрк.Стоянова, която не оспорва жалбата и намира постановлението за правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е постановление от 18.08.2017 г. на Дирекция "Инспекция по труда" – гр.София, издадено на основание чл.405а, ал.1 от КТ , с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Велмарт" ЕООД, гр.София, като работодател и И. Колев, изпълняващ длъжност „монтаж на метално скеле“, починал при злополука на 11.05.2017 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в нормата на чл. 35 АПК, при неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти, и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване на съществуването му и предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, началото на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Настоящият съдебен състав споделя доводите на АССГ за това, че в хода на проверката контролният орган не е изяснил обстоятелствата относно това налице ли е сключен договор между „Велмарт“ ЕООД и П. Шентов за изпълнение на СМР по топлоизолацията на строителния обект. От друга страна, свидетелите Д. Ковачев, К. Вълков и Н. Ковачев са категорични, че отношенията им по повод работата са били само с П. Шентов, получили са възнаграждението си от него и не са чували за „Велмарт“ ЕООД. По делото липсват доказателства, от които може да бъде направен извода, че П. Шентов е завел работниците на обекта и е платил за извършената работа като упълномощен представител на „Велмарт“ ЕООД. Установените по делото факти, мотивират съда да заключи, че на 11.05.2017г. четиримата работници, включително и лицето И. Колев не са имали трудовоправни отношения с„Велмарт“ ЕООД, а са постигнали договорка с П. Шентов за извършване на определен обем строителна дейност, срещу определено възнаграждение. И. Колев е извършвал работа, като полагане на труд на определено работно място /скеле на строителен обект/, но не се установи това да е ставало ежедневно, с установени почивки и почивни дни, при уговорено трудово възнаграждение и с материали и инструменти на търговското дружество „Велмарт“ЕООД, спазвайки технологична и трудова дисциплина. Не е бил уговорен и срок за извършване на работата между починалото лице и последното дружество. По този начин не е възникнало правоотношение по наемане от „Велмарт“ ЕООД на работната сила на работника, който да е бил длъжен да бъде на разположение на работодателя, да изпълнява определена работа и да му се подчинява в процеса на нейното изпълнение. Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и е основание за квалифициране на възникващите въз основа на това отношения като „трудови“ по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ. Настоящият състав на ВАС намира, че допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая са довели до неправилно приложение на материалния закон. Предписанието по чл. 405а, ал. 4 КТ е издадено без да е установено фактически съществуващото правоотношение между „Велмарт“ЕООД и лицето И. Колев, поради което липсва основание да се приеме, че то действително е предоставило работната си сила при условията на чл. 1, ал. 2 КТ. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5560 от 04.10.2021 г. по адм.д.№3287 / 2021 г. по описа на Административен съд – София град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН секретар: Членове: /п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА