Определение · № 12048/2022 · дело 11199/2022

По дело 11199 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12048 София , 29.12.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: ДОБРОМИР АНДРЕЕВ СТЕЛА ДИНЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДОБРОМИР АНДРЕЕВ по административно дело № 11199 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Крис“ АД със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик срещу определение № 2106 от 18.10.2022 г., постановено по адм. д. № 953 по описа за 2022 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на предписания по т.8-т.50, съдържащи се в Протокол № 2224923 за извършена проверка, издаден от главен инспектор С. Адова и главен инспектор В. Дачев, служители в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик. В частната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК във връзка с чл. 271, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Наведени са твърдения, изложени и пред първата инстанция, че изпълнението на предписанията преди постановяване на влязъл в сила съдебен акт по същество на спора ще нанесе значителни и непоправими вреди на жалбоподателя, изразяващи се в заплащане възнаграждение на нормени работници, които не са спазили задълженията си (нормите), приети по трудовия договор. Предвид разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ, въвеждаща презумпция за добросъвестност на работника при получаване на трудовото възнаграждение, ще бъде налице невъзможност за дружеството да си възстанови заплатените на работниците средства. Иска отмяна на обжалваното определение и спиране на предварителното изпълнение на задължителните предписания по т. 8 - т. 50 от Протокол № ПР2224923/29.08.2022 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, потвърден в тази част с Решение от 28.09.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по частната жалба - Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пазарджик не е изразил становище. При извършената проверка се установи, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. След като разгледа частната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба на „Крис“ АД със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, срещу задължителните предписания, издадени от контролни органи в Дирекция "Инспекция по труда" - Пазарджик на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ с протокол № 2224923/29.08.2022 г., т. 8 – т. 50. На жалбоподателя „Крис“ АД в качеството на работодател е предписано да доплати на посочените работници на дружеството, разликата до минималната работна заплата за съответния месец в съответствие с изискванията на чл. 244, т. 1 от КТ и във връзка с член единствен от ПМС № 331/26.11.2020 г. на Министерския съвет за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, в сила от 01.01.2021 г. за случаите по т. 8 - т. 15 или във връзка с член единствен от ПМС № 37/24.03.2022 г. на Министерския съвет за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, в сила от 01.04.2022 г. за случаите по т. 16 - т. 50. С жалбата е отправено искане на основание чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на оспорените принудителни административни мерки по съображения, че при евентуалната им отмяна ще бъде налице невъзможност за възстановяване на изплатените суми предвид разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ. За да отхвърли като неоснователно искането за спиране на предварителното изпълнение, Административен съд – Пазарджик е стигнал до извод, че доводите на жалбоподателя са неоснователни и неаргументирани и не могат да се приемат като основателен аргумент за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесните предписания. Посочено е, че дружеството не е ангажирало доказателства, от които да се направи обоснован извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт ще му причини значителни или труднопоправими вреди, какъв приблизително е техният размер, както и доказателства за това, че причинените от предварителното изпълнение на акта вреди застрашават интересите му в по-висока степен от заложения в закона обществен интерес. Според съда оспорващият е изложил общи аргументи, без да ги конкретизира и обвърже точно с дадените му предписания, в обжалваните им части и обосноваващи искането му за спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал. 2 от АПК. Въведените основания за спиране са бланкетни, вредите не са конкретизирани по вид и размер и не са представени писмени доказателства, обосноваващи, както настъпването им, така и тяхната основателност. Предвид изложеното съдът е приел, че не се касае за действително настъпване на вредите, а същите съществуват единствено като вероятност. Съдът е преценил, че необходимостта от спиране на предварителното изпълнение не може да се обоснове и от изложените твърдения за бъдеща невъзможност от страна на дружеството да си възстанови средствата, които би изплатил на работниците на отпаднало основание. Намаляването на имуществото на жалбоподателя не може да бъде аргумент, противопоставим на заложения в закона обществен интерес. Определението е валидно, допустимо и правилно. Допуснатото по силата на чл. 405, изр. 2 от КТ предварително изпълнение на предписанията е наложено от необходимостта от приоритетна и засилена защита на правата и интересите на работниците и служителите. За да се допусне спиране на разпореденото от закона предварително изпълнение, работодателят следва да докаже пред съда наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК: обоснована вероятност за понасяне на значителна или трудно поправима вреда от изпълнението на невлезлия в сила административен акт. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на акта. В случая работодателят не е представил доказателства, че с изплащането на сумите ще понесе значителна по своя размер вреда от гледна точка на финансовото му състояние и реализираните приходи от стопанската дейност. Дружеството не е посочило конретен размер на вредите, а съгласно изложеното в частната жалба счита, че не е необходимо такъв да бъде конкретизиран от негова страна, доколкото може да бъде установен чрез събиране на отделните суми за доплащане. Доказателствената тежест за установяване предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на акта, както и за наличието на нови обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на жалбоподателя. Съдът няма задължение служебно да събира доказателства за установяване на вероятност за настъпване на евентуални вреди или да обосновава тяхната значителност или трудна поправимост. Сочените вреди от предварителното изпълнение на оспорвания акт за дружеството не са основани на нови обстоятелства и не обуславят обезпечаване на жалбата чрез спиране на изпълнението на процесните ПАМ. Предварителното изпълнение е осъществено по силата на закона, като с разпоредбата на чл. 405 от КТ законодателят е допуснал активно въздействие чрез актовете на органите на Инспекцията по труда за защитата на засегнатите социални права и с цел реалното прилагане на трудовото законодателство и гарантиране на законните интереси на работниците и служителите. Волята на законодателя е да се въведе бързина при отстраняване на допуснати нарушения по Кодекса на труда, което не нарушава правата на страните, в случай на евентуална неправилна преценка на контролните органи. Воденето на съдебни дела за възстановяване по съдебен ред на изплатената сума не характеризират вредата от предварителното изпълнение като трудно поправима. Разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ не ограничава правото на работодателя да търси връщане на сумите за трудово възнаграждение, като въпросът за добросъвестността на работника ще бъде разрешен в повдигнатия по общия ред трудов спор. След приключване на съдебния спор по законосъобразността на издадените предписания, ако резултатът от оспорването е благоприятен за жалбоподателя, той може да предприеме защита на интересите си по общия съдебен ред, при извършени недължими плащания. Възраженията на частния жалбоподател се възприемат като неоснователни, тъй като не установяват нито една от хипотезите на чл. 166, ал. 2 от АПК. Същият не е доказал, че от предварителното изпълнение на оспорения административен акт за него ще настъпят такива значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на презумирания с разпоредбата на чл. 404 от КТ обществен интерес. Като е приел, че не е налице основанието по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на дадените задължителни предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Поради изхода на спора, претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2106 от 18.10.2022 г., постановено по адм. д. № 953 по описа за 2022 г. на Административен съд - Пазарджик. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА