Определение · № 11981/2022 · дело 10811/2022

По дело 10811 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11981 София , 21.12.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЮЛИЯ РАЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЮЛИЯ РАЕВА по административно дело № 10811 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Дроп Кингс“ ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес] срещу Определение № 8077 от 14.10.2022 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 9133/2022 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение BG05M90P001-2.010-0374/21 от 24.06.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (УО на ОПРЧР) 2014-2020 г., с което не са верифицирани отчетените разходи по искане за окончателно плащане № 2. Частният жалбоподател счита определението за постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи, че съдът неправилно е приел, че жалбата срещу отказа за верификация е просрочена. Оспорва извода на съда, че актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ИСУН), тъй като в случая изпращането на съобщението е след изтичане на срока за изпълнение на административния договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП). Иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител представя писмено възражение срещу частната жалба. Изразява становище, че обжалваното определение е правилно. Иска от съда да го остави в сила и присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, седмо отделение, приема частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК . Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С оглед цялостната кореспонденция, водена между УО и бенефициера, съдът е приел, че тя е осъществявана посредством ИСУН, за което жалбоподателят изрично е дал своето съгласие, видно от записаното в клаузата на чл. 3.22 от АДБФП. От разпечатката от ИСУН съдът е установил обмен на документация и кореспонденция за период, стартиращ от 15.06.2018 г. до съобщаване на процесния отказ, единствено чрез визираната електронна система. Съдът е посочил, че този извод не търпи корекции на база заявлението от 02.09.2022 г. на управителя на бенефициера с искане кореспонденцията му с УО вече да се води по седалище и адрес на управление на дружеството, което заявление е подадено дори след изтичане на срока на обжалване на процесното решение на УО. От разпечатката от ИСУН съдът е установил, че оспореното решение от 24.06.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР е съобщено на бенефициера с изпращането му чрез ИСУН на 28.06.2022 г., а датата на първото отваряне е на 21.09.2022 г. Срокът за обжалване е започнал да тече от датата на съобщаване – 28.06.2022 г., и е изтекъл на 11.08.2022 г. - присъствен ден. Жалбата е подадена в съда на 29.09.2022 г. - след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 АПК , което я прави процесуално недопустима. Обстоятелството кога точно жалбоподателят се е запознал със съдържанието на уведомлението е правно ирелевантно за определяне на момента на уведомяване. Налице е установен по надлежния ред начин на съобщаване на индивидуалния административен акт – решение за верификация, чрез използване на електронна система – ИСУН, поради което извършените производствени действия след датата на надлежното съобщаване на акта не могат да породят правни последици и да новират срока за оспорване на административния акт. Определението е правилно. На първо място касационната инстанция следва да направи следното уточнение във връзка с броенето на срока за обжалване. Правилен е изводът на съда, че датата на връчване на акта е 28.06.2022 г. 14-дневният преклузивен срок за обжалване е започнал да тече от следващия ден и е изтекъл на 12.07.2022 г. – присъствен ден вторник, а не както е посочил съдът – на 11.08.2022 г. Допуснатата неточност при броенето на срока обаче не опорочава крайния извод на съда за просрочие на жалбата. За редовното връчване на съобщението е ирелевантно кога е отворено. В случая е определящо, че страната е имала достъп до съдържанието на индивидуалния административен акт, който я засяга, за да се осигури възможността й да организира защитата си. По делото е доказано, че отказът за верификация е изпратен на бенефициера на 28.06.2022 г. и срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е започнал да тече именно от деня, следващ тази дата, и е изтекъл на 12.07.2022 г. Неоснователно частният жалбоподател твърди, че кореспонденцията чрез ИСУН е валидна само до изтичане на срока на административния договор. Подобна клауза не се съдържа в договора. Член 3.22 от АДБФП, на който се е позовал съдът, гласи, че цялата кореспонденция, свързана с настоящия договор, трябва да бъде в писмена форма, на български език и да бъде водена чрез ИСУН 2020 при условията на подзаконовите актове към ЗУСЕСИФ, свързани с електронния обмен на данни чрез системата. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН, електронен документ и/или електронно изявление се счита за получено от съответния управляващ орган/междинно звено, кандидат или бенефициер с изпращането му в ИСУН. В същия смисъл е и чл. 22, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). По изложените съображения съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, на ответника следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. съгласно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 8077 от 14.10.2022 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 9133/2022 г. ОСЪЖДА „Дроп Кингс“ ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес] да заплати в полза на Министерството на труда и социалната политика разноски в размер на 50 (петдесет) лева. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА секретар: Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА