Определение · № 12027/2022 · дело 8633/2022
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 12027
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 8633/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 8633 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12027 София , 23.12.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: Председател : МАРИО ДИМИТРОВ Членове: ТАНЯ КУЦАРОВА НЕЛИ ДОНЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията НЕЛИ ДОНЧЕВА по административно дело № 8633 / 2022 г. Производството е по чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Петрич, ж.к.“Оранжерии-шосе за гр.София“, представлявано от управителя В.Георгиев, против определение № 5216 от 29.06.2022 г. , постановено по адм. дело № 6586/2020 г. по описа на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Топлофикация Петрич“ ЕАД срещу Решение № Ц-24 от 10.06.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, поправено и допълнено с Решение № Ц-25/24.06.2020 г. и е прекратено производството по адм.д.№6586/2020г. по описа на АССГ. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се, че за насроченото съдебно заседание, провело се на 16.03.2022 г. „Топлофикация Петрич“ ЕАД не е било надлежно уведомено, с което е било нарушено правото на защита на дружеството и е била преградена възможността му да мотивира и докаже активната си процесуална легитимация. Сочи се, че КЕВР умишлено и без правно основание не е включила дружеството в Решение № Ц-24/10.06.2020 г., с оглед § 2, ал.1, т.1 от ПЗР на ЗД на ЗЕ / ДВ, бр.38 от 2020г./ и поради обстоятелството, че КЕВР не е утвърдила цени на електрическа и топлинна енергия на „Топлофикация Петрич“ ЕАД с Решение № Ц-18 от 01.07.2019г. /при подаденото заявление с вх.№ Е-14-71-8/14.05.2019 г. и преди постановяване на Решение № 5363/27.04.2021г. по адм.д.№7726/2020 г. на ВАС, с което е отменена т.II от Решение № Ц-18 от 01.07.2019г. на КЕВР/, на дружеството е преграден пътя да вземе участие в преписката, по която е изготвено процесното решение. Твърди се, че многократно дружеството е правило опити да представи на КЕВР документи и доказателства, че в периода 05.08.2019 г.-31.12.2019 г. е закупувало газ, за да бъде включено в решение № Ц-24/10.06.2020 г., но по съображенията че дружеството няма утвърдена цена за периода, КЕВР не е приемала представените документи и това е причината да липсват данни в преписката за отчетените стойности на продадените количества на ел.енергия от високоефективно комбинирано производство за периода 01.07.2019 г. - 31.03.2020 г. за дружеството. В заключение се обобщава, че „Топлофикация Петрич“ ЕАД има правен интерес да обжалва процесното решение, тъй като е закупувало природен газ в периода 05.08.2019 г.- 31.12.2019 г., обхванат от Решението; че е опитало многократно да представи доказателства за това на КЕВР, за да бъде включено в преписката по издаване на същото и че като лицензиант е следвало да попадне в обхвата на атакуваното решение, с оглед разпоредбата на § 2, ал.1, т.1 от ПЗР на ЗД на ЗЕ /обн.ДВ, бр.38 от 2020 г./ Иска се обжалваното определение като неправилно да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране,чрез юрк. Й.Велчева, с писмен отговор, оспорва частната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на атакуваното определение. Иска се обжалваното определение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба, становището на ответната страна и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 230 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред АССГ е било образувано по жалба на „Топлофикация Петрич“ ЕАД срещу Решение № Ц-24 от 10.06.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, поправено и допълнено с Решение № Ц-25/24.06.2020 г., с което за периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г., са утвърдени цени на топлинна енергия и са определени преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия за 22 дружества, като е посочено че утвърдените цени са за целите на изчисляване на сумите, които лицата на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, възстановяват на клиентите, за доставка на топлинна енергия и на Фонд „Сигурност на елекроенергийната система“. С оглед събраните в производството доказателства, съдът е приел че дружеството, независимо че е притежател на Лицензия № Л-435-03/27.02.2015 г. за извършване на дейност „производство на електрическа и топлинна енергия“, няма правен интерес от оспорване на процесното решение, тъй като същото не засяга пряко и непосредствено правната му сфера. Съдът е констатирал, че дружеството не е взело участие в административното производство, не е адресат на процесното решение, не е подавало искане за допълването му по реда на чл.62, ал.1 от АПК и не е изпълнило и задълженията си по § 2, ал.6 от ПЗР на ЗД на ЗЕ / обн. ДВ, бр. 38 от 2020 г./ - в 7-мо дневен срок от влизане в сила на тази разпоредба, като лице на което е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, да предостави на КЕВР информация и доказателства за количеството природен газ, закупени през съответните периоди. Съдът е посочил, че дружеството и в хода на съдебното производство, въпреки дадените му изрични указания, не е представило доказателства за закупуване на природен газ през процесния период от обществен доставчик, информация за търговците от които е закупувало природен газ и представяне на фактури за закупуване на такъв. По изложените съображения АССГ е счел, че са налице предпоставките на чл.159, т.4 от АПК и е постановил атакуваното определение. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 КРБ . Този конституционен принцип е заложен в разпоредбата на чл.147, ал.1 АПК. Тeзи разпоредби определят обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - обжалваният акт да засяга пряко и непосредствено права и интереси на жалбоподателя. Интересът е личен и пряк само когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. Липсата на правен интерес прави оспорването недопустимо, като с оглед изискванията на служебното начало, решаващият съд е задължен да даде указания на оспорващия за доказване на правния интерес от търсената защита. В случая настоящият състав намира, че първоинстанционния съд е изпълнил това си задължение. КЕВР е постановила процесното решение, с което са утвърдени цени на топлинна енергия и са определени преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. за 23 дружества, сред които не фигурира дружеството-жалбоподател. Така постановеното решение е обвързващо единствено за адресатите му, изрично вписани в диспозитива. След като дружеството жалбоподател не е адресат и не е взело участие в административното производство по издаване на Решение № Ц-24 от 10.06.2020 г./ не е подавало в КЕВР искане за допълване на решението по реда на чл.62, ал.1 от АПК и не е изпълнило задължението по § 2, ал.6 от ПЗР на ЗД на ЗЕ /обн. ДВ, бр.38 от 2020г./, правилни и обосновани са изводите на административния съд, че с решението по никакъв начин не се засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя, негови права и интереси или се създават задължения за него. За доказване на правния интерес от търсената защита, първоинстанционният съд е дал изрични указания на жалбоподателя да представи надлежни доказателства, че за процесния период е закупувал природен газ, от кои търговци и дали е закупувал природен газ от обществен доставчик, с оглед изискванията на § 2, ал.6 от ПЗР на ЗД на ЗЕ / обн. ДВ, бр. 38 от 2020 г./. Такива доказателства /фактури/ не са представени както в първоинстанционното производство, така и с частната жалба. Несъстоятелни в тази връзка са твърденията на жалбоподателя, че за насроченото съдебно заседание, провело се на 16.03.2022 г. „Топлофикация Петрич“ ЕАД не е било надлежно уведомено, с което е било нарушено правото на защита на дружеството и е била преградена възможността му да мотивира и докаже активната си процесуална легитимация. Писмото с препис от протокола от проведеното на 02.11.2021г. съдебно заседание, в което съдът е задължил дружеството-жалбоподател в срок до следващото с.з. /16.03.2022 г./ да посочи търговците, от които е закупувало природен газ за периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. е изпратено с известие с обратна разписка до седалището и адреса на управление на дружеството, в съответствие с изискванията на чл.50, ал.1 от ГПК във вр.с чл.144 АПК и е върнато с отбелязване като непотърсено. За същото, изпълнителния директор на дружеството е уведомен по телефона и по негово желание всички документи – призовка с отразеното задължение, дадено в с.з. на 02.11.2021г. и препис от протокола са изпратени на посочения от него електронен адрес на 08.12.2021 г., поради което същият е надлежно уведомен за задължението на съда, което не е изпълнил. След като не е доказан правния интерес на дружеството – жалбоподател от оспорване на процесното решение, липсва положителната процесуална предпоставка по чл.159, т.4 от АПК, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.“първо“, предл.“първо“ във връзка с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 5216 от 29.06.2022 г. , постановено по адм. дело № 6586/2020 г. по описа на Административен съд - София - град. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026