Определение · № 12038/2022 · дело 11741/2022
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 12038
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 11741/2022
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 11741 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12038 София , 23.12.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА Членове: СТАНИМИР ХРИСТОВ ПОЛИНА БОГДАНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ПОЛИНА БОГДАНОВА по административно дело № 11741 / 2022 г. Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Пегас алфа“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, [адрес], срещу Определение № 7553 от 29.09.2022 г. на Административен съд София-град по административно дело № 8880/2022 г. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 22-0291-000084 от 31.08.2022 г. на младши автоконтрольор от Районно управление – Кула към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на влекач Ман ТГХ 18.480БЛС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца. Частният жалбоподател – „Пегас алфа“ ЕООД, счита обжалваното определение за неправилно. Обосновава, че съдът неправилно е ценил фактите, обосноваващи искането за спиране на предварителното изпълнение. Не е отчел, че приложената мярка възпрепятства осъществяването на основаната дейност на дружеството – международен транспорт, значимостта на материалните загуби и изцяло е игнорирал вредите от нематериален характер свързани с добрата репутация на търговеца като коректен превозвач. Счита, че всички посочени вреди са значителни и трудно поправими, поради което хипотетичната възможност за получаване на обезщетение след време по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не може да доведе по пълна обезвреда, пък и не се отчита възможността междувременно дружеството да фалира и да бъде заличено като правен субект. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Ответникът по частната жалба - младши автоконтрольор от РУ-Кула при ОДМВР - Видин, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че: На 17.02.2022 г. младши автоконтрольор в РУ-Кула при ОДМВР-Видин съставя срещу М. Милев два акта за установяване на административно нарушение за извършени на същата дата нарушения на чл. 20, ал. 1 ЗДвП – водачът не контролира пътното превозно средство, което управлява; и на чл. 150А, ал. 1 ЗДвП – управлява моторно превозно средство, след като свидетелството му за управление е било отнето по реда на чл. 171, т.1 ЗДвП. На 31.08.2022 г. със Заповед № 22-0291-000084 младшият автоконтрольор при РУ-Кула към ОДМВР- Видин прилага спрямо „Пегас алфа“ ЕООД принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на влекач Ман ТГХ 18.480БЛС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца. На 16.09.2022 г. „Пегас алфа“ ЕООД оспорва Заповед № 22-0291-000084 младшият автоконтрольор при РУ-Кула към ОДМВР- Видин пред Административен съд София-град. По жалбата е образувано административно дело № 8880/2022 г. С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Последното не е подкрепено с никакви доказателства. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената Заповед № 22-0291-000084 младшият автоконтрольор при РУ-Кула към ОДМВР- Видин с оглед на чл. 172, ал. 6 ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Когато по силата на закона се предвижда предварително изпълнение на административен акт се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК. Предпоставка за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. Жалбоподателят, на който е доказателствената тежест, обосновава искането си със следните факти – дружеството извършва международен транспорт, конкретния влекач носи приходи от 20 000 лв. на месец и загубата от прекратяване на регистрацията му за 6 месеца ще е 120 000 лв., ще е затруднено плащането на задължителни застраховки и лизингови вноски за него, както и конкретния служител на дружеството ангажиран като негов водач ще остане без работа. Съдът намира, че тези факти, не обосновават интерес, който да е непротивопоставим на обществения интерес – безопасност на движението за всички участници в него, поради което съдът отхвърля искането. Определението е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлязлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради невъзможността да осъществява основната си дейност транспорт, това ще намали приходите му, ще затрудни плащането на застраховки и лизингови вноски и т.н. Безспорно е, че прекратяването на регистрацията на превозно средство за един не малък период от време представлява затруднение за неговия собственик, т.е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за жалбоподателя. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за превозно средство да бъде ползвано в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Жалбоподателят въобще не е представил доказателства за твърдените вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение. Не са представени доказателства за оборот на дружеството от транспортна дейност общо и в частност от конкретния влекач, не са представени договори за периода след 31.08.2022 г., които не биха били изпълнени поради наложената мярка. Не са представяни доказателства, че конкретният влекач е обект на лизингов договор, нито за размера на задължителните застраховки свързани с него. С оглед липсата на такива доказателства съдът е бил лишен от възможността да направи преценка относно значимостта на твърдените вреди предвид пълната липса на данни за обема на дейност и приходи на дружеството. Такива доказателства не са представени и пред настоящата инстанция. Представеният, с касационната жалба, договор за транспорт е от дата преди издаване на оспорения акт, а представеното заявление от служителя М.Милев за прекратяване на трудовото му правоотношения няма как да бъде свързано с оспорената заповед за прилагане на конкретната принудителна мярка доколкото като основание е посочено взаимно съгласие по чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) и при условията на евентуалност лична воля на служителя с предизвестие по чл. 326, ал.1 КТ. Налага се извод, че нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящия са представени доказателства за сочените от жалбоподателя вреди, които ще му причини допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Други конкретни нови факти и обстоятелства частният жалбоподател не сочи, поради което искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като недоказано и съответно отхвърлено. С оглед на горното доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно съответно е на закона и представените по делото доказателства и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 235 АПК Върховният административен съд, седмо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 7553 от 29.09.2022 г. на Административен съд София-град по административно дело № 8880/2022 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026