Определение · № 206/2023 · дело 6726/2021
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 206
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 6726/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 6726 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 206 София , 10.01.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател : МАРИО ДИМИТРОВ Членове: ТАНЯ КУЦАРОВА НЕЛИ ДОНЧЕВА при секретар Ирена Кръстева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ТАНЯ КУЦАРОВА по административно дело № 6726 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на дружество „Диджитъл сървисиз“ ЕАД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, ул. „Московска“ № 43, чрез представляващия и управляващия дружеството, срещу Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати (САЩ) санкции на български лица с искане за прогласяване на нищожността му и алтернативно – неговата отмяна, като незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа доводи за нищожност на обжалваното решение поради липса на материална компетентност на Министерския съвет да издава актове с предмета на оспорвания. В условия на алтернативност сочи, че актът е незаконосъобразен поради липса на мотиви, тъй като е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът – Министерски съвет (МС) на Република България, чрез упълномощен процесуален представител И. Георгиева, изразява становище за недопустимост на жалбата и прекратяване на образуваното съдебно производство поради наличие на хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК по отношение на т. 2, т. 4 и т. 5 от оспореното решение и на хипотезата на чл. 159, т. 6 АПК по отношение на т. 1, т. 3 и т. 6 от него. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като прецени данните по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна: На основание Указ 13818, допълващ и прилагащ Глобалния закон „Магнитски“, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерство на финансите на САЩ на 02.06.2021 г. санкционира три български лица, мотивирайки се с тяхната „значителна роля в корупцията в България“, както и дружествата, контролирани или притежавани от тях. На основание на тези обстоятелства, на 04.06.2021 г. МС приема обжалваното решение, с което разширява обсега на действието на санкционните мерки от гледна точка на кръга засегнати лица, като в т. 6 от това решение предвижда и допълнителни принудителни административни мерки на национално ниво. Оспорваното Решение № 441/04.06.2021 г. на МС е прието на основание чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 7, ал. 1 и ал. 3, чл. 8, ал. 1 и ал. 3 и чл. 24 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и съдържа разпоредителна част в шест точки, както следва: 1) по т. 1 се създава постоянна работна група с участието на представители на Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Национална агенция за приходите, която да изготви и поддържа списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ. В три подточки са посочени асоциираните лица, които следва да бъдат включени в списъка, а именно: а) всички физически и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC; б) всички съдружници, акционери, управители и членове на органи за управление и контрол на юридическите лица по буква „а“, включени към момента и за последните 5 години и в) всички физически лица и юридически лица, допълнени по реда на т. 4 от оспореното решение на МС; 2) по т. 2 е предвидено поименният състав на работната група да се определи със заповед на министъра на финансите по предложение, направено в еднодневен срок от ръководителите на ведомствата по т. 1 от решението; 3) по т. 3 е възложено списъкът да се публикува и поддържа на интернет страниците на Министерство на финансите и на Национална агенция за приходите; 4) по т. 4 е възложено на Държавна агенция „Национална сигурност“ и на Национална агенция за приходите да предприемат постоянни мерки за установяване степента на свързаност на лица с лицата от списъка по т. 1 и да предлагат на постоянната работна група допълване на списъка, в случай че се установи свързаност или изключване от списъка на лица, в случай че свързаността е прекратена; 5) по т. 5 е определен министърът на финансите да наблюдава дейността на работната група по т. 1 от решението и да отговаря за резултатите от нейната работа пред правителството; 6) по т. 6 се възлага на министрите и другите органи на изпълнителната власт да предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка по т. 1 и да не влизат в нови взаимоотношения. В изпълнение на Решение № 441/04.06.2021 г. на МС, създадената работна група е изготвила списък на асоциираните лица, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от OFAC, в който дружеството-жалбоподател е включено под № 10. Списъкът е публикуван на 15.06.2021 г. на Интернет страниците на Министерство на финансите и на Национална агенция за приходите. С Решение № 1007 от 03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8112/2021 г. по описа на Върховния административен съд, оставено в сила с Решение № 5292/01.06.2022 г. по адм. дело № 2168/2022 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, е обявена нищожността на Решение № 441/04.06.2021 г. на МС на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от САЩ санкции на български лица в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6. С Решение № 1008 от 03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 6774/2021 г. по описа на Върховния административен съд, оставено в сила с Решение № 5293/01.06.2022 г. по адм. дело № 2849/2022 г. на петчленен състав на Върхивния административен съд, също е обявена нищожността на Решение № 441/04.06.2021 г. на МС на Република България в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6. При тези данни спорът за законосъобразността на Решение № 441 от 04.06.2021 г. на МС на Република България в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6 вече е разрешен с влезли в сила съдебни решения, като оспореният административен акт е обявен за нищожен по жалба на други жалбоподатели. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото, а когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Силата на пресъдено нещо (СПН) означава непререшаемост на спора, т. е. нито същият съд, нито друг съд не може да се произнася и да решава втори път спорния въпрос между страните по делото. Действието на отменителното или изменително съдебно решение по отношение на всички означава задължителност на правното действие на съдебното решение, като държавен акт, и определя до кого се отнася тази задължителност. С отмяната на административния акт се отнема неговата правнозадължителна сила, а правните му последици се заличават от момента на издаването му, което има действие по отношение на всички и означава, че администрацията не трябва да прилага отменения административен акт. С обявяването на административния акт за нищожен се приема, че правното положение не се е променяло с издаването на този административен акт и поради това няма основание да се търси защита пред съд, за да бъде отново обявена нищожността му по жалба на друг правен субект. Предвид целта на законовата разпоредба, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК обхваща и хипотезата, когато съдът обявява нищожност на оспорен пред него административен акт, защото макар и да няма конститутивно действие, съдебното решение слага край на презумпцията за законосъобразност на издадения административен акт с установяване наличието на толкова тежък порок, който води до нищожност. Целта на търсената защита е постигната в предходно съдебно производство с влязъл в сила съдебен акт. Установена е липса на компетентност на издателя на акта, което означава, че решението на МС в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6 не е източник на права и задължения за жалбоподателя. Не са налице предпоставките за пряко, непосредствено и неблагоприятно засягане на „Диджитъл сървисиз“ ЕАД от акта, доколкото в конкретния случай, след започване на настоящото съдебно производство, е отпаднал позитивният правен интерес на жалбоподателя да търси съдебна защита чрез оспорване на акта в посочената част. В останалата част, а именно по т. 2, т. 4 и т. 5, Решение № 441 от 04.06.2021 г. на МС на Република България представлява вътрешноведомствен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3, предл. първо АПК, с който не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, а се създават единствено права и задължения на органи и организации, подчинени на съответната администрация – в случая държавни органи в системата на изпълнителната власт, на които е възложено предприемането на незабавни мерки и действия във връзка с установяване на лицата, които попадат или биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерство на финансите на САЩ. Следователно пряк адресат на оспореното решение, в конкретната част, са подчинени на издателя му органи, предвид правомощията на МС по общо ръководство на държавната администрация – чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България. Това означава, че жалбата на „Диджитъл сървисиз“ ЕАД, която е насочена срещу решението на МС в частта му по т. 2, т. 4 и т. 5 е недопустима за разглеждане от настоящия съд, поради липса на акт, който да подлежи на оспорване, което, по аргумент от чл. 159, т. 1 АПК, е основание за прекратяване на делото в тази му част. По тези съображения и поради липсата на процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното обжалване – акт, който да подлежи на оспорване и правен интерес от оспорването (чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК) – спорът не следва да се разглежда по същество, а жалбата следва да се остави без разглеждане, като образуваното съдебно производство се прекрати. Доколкото в съдебното заседание пред настоящия съд, проведено на 05.12.2022 г., е бил даден ход на делото по същество, протоколното определение на касационната инстанция, постановено в тази насока, трябва да бъде отменено на основание чл. 253 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Администрацията на Министерски съвет следва да бъде осъдена да заплати на „Диджитъл сървисиз“ ЕАД с [ЕИК] разноски в размер на 650.00 лв., от които 50.00 лв. платена държавна такса и 600.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото. Воден от изложеното, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ протоколно определение от открито съдебно заседание от дата 05.12.2022 г., с което е даден ход по същество. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Диджитъл сървисиз“ ЕАД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, ул. „Московска“ № 43, представлявано от М. Илиев – изпълнителен директор, срещу Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица. ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 6726/2021 г. по описа на Върховния административен съд. ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет със седалище и адрес на управление в София, бул. „Дондуков“ № 1 да заплати на „Диджитъл сървисиз“ ЕАД с [ЕИК] сумата от 650.00 лева (шестстотин и петдесет лева) разноски по делото. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026