Определение · № 309/2023 · дело 5364/2022

11 януари 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
309
Година на номера
2023
Дело №
5364/2022

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 5364 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 309 София , 11.01.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА Членове: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА по административно дело № 5364 / 2022 г. Производството по делото е образувано по частна жалба от „Камъшит Керамик“ООД срещу Определение № 2766/05.04.22г., постановено по адм.д.№ 6012/21 г. от Административния съд София-град (АССГ). С обжалваното определение е върната исковата молба на дружеството, с която са предявени срещу СТолична община искове с пр. осн. чл.1, ал.1 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД и е прекратено производството по делото. Първоинстанционният съд е постановил този резултат, приемайки, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди и лихвата върху него са във връзка с отменен като незаконосъобразен мълчалив отказ по заявление на дружеството. Съдът е обосновал обжалвания резултат със съображението, че при административно производство, инициирано по молба на заинтересовано лице, отмененият от съда незаконосъобразен мълчалив отказ по заявлението, с който акт не е приключило административното производство не може да обосновава иск за вреди от него, тъй като не е ясно, какъв ще е крайният резултат на административното производство. Съдът е посочил също така, че конкретното административно производство към датата на предявяване на исковата молба е приключило с краен изричен административен акт, който е благоприятен за ищеца. В частната жалба се твърди невалидност, в условията на евентуалност неправилност на определението. Частната жалба е с подробно изложение на доводите, които могат да се сведат до следното: Невалидност на обжалваното определение, тъй като то не е подписано с електронен подпис, както и предвид обстоятелството, че връченото определение е неидентично с наличното по делото; Неправилност на обжалваното определение, поради допуснати от съда множество съществени съдопроизводствени нарушения. Частният жалбоподател иска да се прогласи нищожността на обжалваното определение или да се отмени същото като неправилно и да се върне делото за разглеждане от друг състав с указания по прилагането на закона. Направено е също така искане, в случай, че съдът прецени, че делото не подлежи на връщане на първата инстанция, тъй като е изяснено от фактическа страна, да осъди ответника за заплащане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и мораторната лихва върху него. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба - Столична община изразява становище за неоснователност на частната жалба, което е обективирано в писмен отговор, постъпил по делото на 25.05.2022 година. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл.230 АПК от страна по делото, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. По основателността й приема следното: Неоснователен е доводът за невалидност ( нищожност) на обжалваното определение. То е постановено от съдия, разглеждащ съдебния спор и е подписано от него. Определението е в необходимата писмена форма. Разпоредбата на чл.102а ГПК, на която се позовава частният жалбоподател е неприложима в случая. Обжалваното определение е и допустимо, и правилно. Пред административния съд е предявен иск по чл.1 ЗОДОВ за обезщетяване на вреди, настъпили „…вследствие на незаконосъобразен отказ от издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен акт за общинска собственост за имота, описан в заявление вх.№ РТР16-ТД26-373/08.02.2016г. на СО район Триадица.“ (видно от петитума на исковата молба). В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът прави твърдения за отменен по съдебен ред мълчалив отказ по въпросното заявление и за неиздаване на поискания с него удостоверителен документ вкл. и към датата на предявяване на исковата молба. От съвкупната преценка на обстоятелствената част и от петитума на исковата молба следва, че претендираното обезщетение е във връзка с твърдени вреди от съвкупността от незаконосъобразен мълчалив отказ на ответника по въпросното заявление и неизпълнението на съдебното решение, с което той е отменен и преписката е върната на органа. От констатациите в обжалваното определение, които са верни, се установява, че след отмяната на мълчаливия отказ на длъжностното лице на ответника и връщането на преписката на административния орган, последният е издал исканото удостоверение. Въз основа на тези констатации, първоинстанционният съд е формирал обоснован извод, че предявеният иск е недопустим. Макар да е налице отменен мълчалив отказ по заявлението, административното производство, образувано по същото е приключило с издаването на исканото удостоверение, поради което не е налице предпоставката по чл. 204, ал.1 АПК. Само отмененият мълчалив отказ не обосновава допустимостта на иска, на първо място, защото от съдържанието на исковата молба следва, че това е само едно от съвкупността от сочените обстоятелства, въз основа на които е предявен той, а от друга страна мълчаливият отказ не слага край на административното производство, чийто изход е от значение за допустимостта на иска. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че административният съд не е взел предвид допълнението и уточнението на исковата молба, направено със становището на ищеца от 05.10.21г., че вредите са настъпили в резултат на неоснователна и противоправна забава на длъжностното лице при ответника за извършване на административната услуга. На първо място, недопустимо е под формата на уточнение на исковата молба да се прави изменение на фактическото основание на иска, без такова да е поискано. В случай, че волята на ищеца е била да измени фактическото основание на иска си, то той е следвало да заяви ясно това по делото, за да може съдът да го прецени и процедира съобразно изискванията на закона. От друга страна, видно от становището на ищеца от 05.10.21г. е, че във връзка с противоправната забава, е предявен от ищеца нов иск за заплащане на имуществени, който административният съд правилно е отделил за разглеждане в отделно съдебно производство. По изложените съображения и на осн..чл.236 вр. с чл.221, ал.2 АПК, обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2766/05.04.22г., постановено по адм.д.№ 6012/21 г. от Административния съд София-град (АССГ). Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА секретар: Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026