Определение · № 467/2023 · дело 51/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 467
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 51/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 51 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 467 София , 16.01.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: ХРИСТО КОЙЧЕВ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ХРИСТО КОЙЧЕВ по административно дело № 51 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК и чл. 27, ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ . Образувано е по частна жалба на „Силмик“ ООД [населено място], представлявано от управителя Г. Бранеков срещу определение № 2097/11.10.2022 г., постановено по адм. дело № 700/2022г. на Административен съд – Стара Загора, с което отхвърлено искането на дружеството за спиране предварителното изпълнение на АУДПВ № 01-2600/244#6/26.08.2022г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" София, с което на частния касатор е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 93 439.13лв. Частният жалбоподател твърди неправилност на съдебния акт, като с частната жалба представя ГФО на дружеството от което се установява, че то не може да изплати задължението си, тъй като това ще повлияе негативно върху стопанското му развитие. Сочи се, че при неспиране предварителното изпълнение на акта това ще доведе до значителни и труднопоправими вреди, свързани както с невъзможността на дружеството да изплаща заплати и осигуровки на работещите при него, така и с невъзможност да се разплаща със своите доставчици и евентуално до приключване на дейността на търговеца. В частната жалба се излагат доводи, че при наличие на установено финансово състояние, което съпоставимо с размера на задължението, обуславящо невъзможността му да изпълни последното, води до извод за наличие на реална опасност от настъпване на труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК . В тази връзка сочи и практика на ВАС. Въз основа на горното се иска атакуваното определение да бъде отменено, като се постанови друго, с което да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение на процесния АУПДВ. Ответникът по частната жалба, в писмен отговор я оспорва. Счита, че не са налице предпоставки за спиране предварителното изпълнение на акта, а представеното с частната касационна жалба писмено доказателство сочи, че не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд Стара Загора е отхвърлил искането на "Силмик" ООД, да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на АУПДВ 01-2600/244#6/26.08.2022г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" София. Приел е, че не са доказани предпоставките по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК . От страна на частния жалбоподател не са представени доказателства, удостоверяващи затрудненото му финансово състояние, респек. няма такива доказателства които да не са били обект на преценка от страна на административния орган при издаване на оспорения акт. Посочено е, че при неустановено икономическо и финансово състояние на адресата на акта не може да се достигне до извод, че търговеца е със затруднено стопанско развитие. Според съда макар размера на установеното задължение, което подлежи на предварително събиране да е голям, само това не е достатъчно да доведе до извод за наличие предпоставките на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК. В обобщение съдът е приел, че изложените в искането аргументи не са подкрепени със съответните доказателства, обосноваващи вероятното настъпване на конкретни вреди. Определението е правилно. Оспорения АУПДВ е издаден по реда на чл. 27 ЗПЗП и чл. 162 и сл. от ДОПК . Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП обжалването на издадените от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Независимо дали тази разпоредба е възпроизведена или не в АУПДВ, по силата й, жалбата срещу АУПДВ няма суспензивен ефект и АУПДВ се явява годно изпълнително основание. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК искането за спиране на допуснато предварително изпълнение може да бъде направено при всяко положение на делото и се разглежда от съда незабавно и в закрито съдебно заседание. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК , когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 ЗПЗП не съдържа. По арг. от чл. 166, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 5 ЗПЗП , АУПДВ е декларативен индивидуален административен акт, който придава ликвидност на публичното държавна вземане – установява го по основание и размер. Актът се издава в условията на обвързана компетентност. Резултатът от изпълнението му е имуществено разместване в патримониума на адресата на акта. Вредите от това имуществено разместване са презюмирани и това е и причината за допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. За да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение в тежест на оспорващия го е да докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени, дали те са значителни. Потенциалните вреди следва да са свързани с нови обстоятелства, т. е такива факти, които не са били осъществени към момента на издаване на акта в хипотезите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение или към момента на влизане в сила на разпореждането за предварително изпълнение. Това доказване в настоящият случай е направено. Частния жалбоподател базира изводите си за наличие настъпване на значителна и труднопоправима вреда единствено на представеното едва с касационната жалба писмено доказателство – ГФО на дружеството за 2021г. това доказателство обаче само по себе си не води до извод за наличие на предпоставките за спиране предварителното изпълнение на оспорения акт. Липсата на други доказателства в подкрепа на твърденията в частната жалба за затруднения свързани с разплащания към доставчици и работници и служители не са представени. В практиката си ВАС нееднократно е посочвал, че наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Тези доказателства могат да са свързани с икономическото и финансово състояние на молителя, с неговите задължения или с невъзможността да изпълни новите финансови тежести. В настоящия случай не са представени писмени доказателства от вида на посочените досежно финансовото състояние на лицето, какви приходи и разходи е генерирало в периода преди и след издаване на административния акт, за да бъде извършена конкретна преценка дали е налице "значителна или трудно поправима вреда" по смисъла на закона - чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК . Не става ясно дали дружеството има и други задължения, чието погасяване е затруднено в резултат на издаването и изпълнението на АУПДВ. Следва да се посочи, че ангажираното от жалбоподателя писмено доказателство – ГФО за 2021г., не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК , защото предхожда издаването на процесното АУПДВ. След като е стигнал до извод за липса на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение и е оставил искането на жалбоподателя за спиране на АУПДВ без уважение, Административен съд Стара Загора е постановил едно правилно определение, което не страда от пороците, твърдени в частната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК , Върховният административен съд, състав на осмо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2097/11.10.2022 г., постановено по адм. дело № 700/2022г. на Административен съд – Стара Загора. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026