Определение · № 534/2023 · дело 12019/2022

По дело 12019 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 534 София , 17.01.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: Председател : СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: ЛЮБКА ПЕТРОВА ЮЛИЯН КИРОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА ПЕТРОВА по административно дело № 12019 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Ботево 1 Солар" ЕООД, чрез пълномощника адв. Георгиев срещу протоколно определение от 08.11.2022 г., постановено по адм. д. № 1918/2022 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е спряно производството по делото до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2022 г. на Върховния административен съд. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на определението, като поддържа, че само касационният съд може да спира производството, поради образувано тълкувателно дело и се позовава на Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълкувателно дело № 8/2013 г. на Върховния касационен съд. Иска се отмяна на определението и продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна . С обжалваното определение АССГ е спрял производството по делото до произнасяне по тълкувателно дело № 1/2022 г. по описа на Върховния административен съд. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и е приел, че постановяване на решение по образуваното от Върховния административен съд тълкувателно дело е от значение за правилното решаване на конкретния спор. Определението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред АССГ е образувано по жалбата на „Ботево 1 Солар“ ЕООД против Решение № Ц-2/01.01.2022 г. на КЕВР за изменение на определените с Решение № Ц-25/01.07.2021 г. премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 кW, считано 01.01.2022 г. Тълкувателно дело № 1/2022 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по искане на председателя на Върховния административен съд по въпроса: „Подлежат ли на обжалване решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране, приети на основание чл. 31б, ал. 4 във връзка с ал.1 и ал. 2 от Закона за енергетиката?“. Решението, предмет на съдебен контрол пред АССГ е постановено именно на основание чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката. Към настоящия момент тълкувателното дело не е приключило с постановяване на акт от съдиите във Върховен административен съд. Съобразно изложеното, правилно първостепенният съд е преценил, че въпросът дали подлежат на обжалване решенията на Комисията в производството по изменение на вече определени премии за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ще бъде от преюдициално значение за допустимостта на първоинстанционното производство. Настоящата инстанция намира за неоснователен довода в частната жалба, че спирането в настоящата хипотеза е правомощие само на касационния съд и счита за неправилно позоваването на Тълкувателно дело № 8 от 07.05.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г. Посоченото тълкувателно решение е постановено от Върховния касационен съд с оглед предвидената процесуална възможност за спиране на производството по конкретно дело от отделен състав на Върховния касационен съд при условията на чл. 292 от ГПК, което е пряка последица от правомощието му да сезира съответното общо събрание с искане за издаване на тълкувателно решение по противоречиво разрешаван правен въпрос, като е мотивирано с обстоятелството, че преценката за наличие на противоречива практика от състав на ВКС, който сезира общото събрание, не подлежи на контрол от друг състав на същия съд. Цитирана разпоредба не е приложима към производството, уредено в АПК, защото за Върховния административен съд законодателят не е предвидил правомощие да се произнася с необжалваем съдебен акт по допустимостта на касационната жалба предвид наличието на противоречива съдебна практика. Касае се за специфични процесуални норми, регламентирани в ГПК, които са относими само към касационното производство, провеждано пред Върховния касационен съд, поради което позоваването от страна на частния жалбоподател на Тълкувателно дело № 8 от 07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г. не може да бъде споделено. Настоящият съдебен състав счита, че в съдебното производство, развиващо се по реда на АПК, както първата, така и касационната инстанция разполагат с възможност да спират производството по делото, когато разглежданият правен въпрос е от обуславящо спора значение и основанието за това е чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Производството по тълкувателно дело, образувано по реда на чл. 128 от ЗСВ има характер на съдебно производство, което както останалите дела, приключва с постановяване на решение. С него в резултат на тълкуване се определя точния смисъл на определена правна норма, с приложението на която е свързан правният въпрос. Даденото разрешение от страна на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд представлява абстрактно правило за поведение, което заедно с тълкуваната правна норма има задължителен характер за съдилищата и приложението му обуславя разрешаването на конкретни правни спорове във всички случаи, в които съдилищата прилагат тълкуваната правна норма. Когато с тълкувателното решение се дава отговор на правен въпрос, от който зависи правилното решаване на висящото дело пред първата или касационната инстанция, обусловеното дело следва да се спре съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Законодателят не е определил какво трябва да бъде обуславящото дело и не изисква то да е по индивидуален правен спор. Отчитайки спецификата на преюдициалното дело, което може да е и тълкувателно, спирането на съдебното производство следва и от прогласения в чл. 5 от ГПК принцип за законност, който е приложим за всички съдилища. Следователно, както спирането на производството по касационно дело до постановяване на тълкувателно решение по обуславящ въпрос, е предпоставка за правилното прилагане на тълкуваната правна норма, така и останалите съдилища, които прилагат същата правна норма следва да имат правомощие да спират производството по делото. Спирането на висящите дела от първата инстанция по спор, който е обусловен от разрешаването на правния въпрос, предмет на тълкувателното дело, би обезпечило еднаквото прилагане на закона спрямо всички и реализиране на функцията на Върховния административен съд по уеднаквяване на съдебната практика в областта на административното правораздаване. Чрез спиране на делата само от касационната инстанция до постановяване на тълкувателно решение по обуславящия правен въпрос, няма да се постигне преодоляване на противоречивата съдебна практика. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение. ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 08.11.2022 г., постановено по адм. д. № 1918/2022 г. по описа на Административен съд – София-град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ ЮЛИЯН КИРОВ