Определение · № 637/2023 · дело 11960/2022

По дело 11960 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 637 София , 19.01.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ЖАНЕТА ПЕТРОВА Членове: СВЕТЛАНА БОРИСОВА АГЛИКА АДАМОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ЖАНЕТА ПЕТРОВА по административно дело № 11960 / 2022 г. „Дина Комерс“ ООД със седалище и адрес на управление Асеновград е подало частна жалба срещу определение № 1862 от 21.11.2022г. по адм. дело № 2837/2022г. по описа на Административния съд – Пловдив, с което е било оставено без разглеждане искането на дружеството по чл. 256 АПК да бъде осъдена Община Асеновград да маркира и огради най-вътрешния пояс I на санитарно-охранителната зона на всички сондажи в находище на минерална вода „Асеновград“ – град Асеновград съгласно изискванията на чл. 46 от Наредба № 3 от 16.10.2000г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди и производството по делото е било прекратено. Направени са оплаквания за неправилност на определението и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за решаването му. Община Асеновград не е дала възражение. Върховният административен съд, като провери правилността на определението, прие следното: Производството по адм. дело № 2837/2022г. по описа на Административния съд – Пловдив е образувано по искането на „Дина Комерс“ ООД със седалище и адрес на управление Асеновград по чл. 256 АПК да бъде осъдена Община Асеновград да маркира и огради най-вътрешния пояс I на санитарно-охранителната зона на всички сондажи в находище на минерална вода „Асеновград“ – град Асеновград съгласно изискванията на чл. 46 от Наредба № 3 от 16.10.2000г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. С определение № 1862 от 21.11.2022г. искането на дружеството е оставено без разглеждане по съображения, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник. Съдът подчертал, че Община Асеновград не е административен орган и поради това не може да бъде носител на соченото в молбата на "Дина Комерс " ООД задължение. Същевременно административният съд нямал задължение да указва на ищеца срещу кого да предяви иска си. Въззивната инстанция намира, че определението е неправилно, макар да споделя извода, че съдът няма задължение да указва на ищеца срещу кого да насочи иска си. Съгласно чл. 256 АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК съдържат елементи, присъщи на осъдителния иск в гражданското производство. Една от абсолютните процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск е процесуалната правоспособност или способността на едно лице да бъде носител на процесуални права и задължения. Юридическото лице, каквото е Община Асеновград, притежава процесуална правоспособност и може да отговаря по предявени срещу него искове. Дали Община Асеновград е носител на задължението, предмет на искането на „Дина Комерс“ ООД, е въпрос на материалното право, от който се извежда материалноправната легитимация на страната. Ако негов носител е не юридическото лице, а административен орган, искът подлежи на отхвърляне. В случая административният съд не е направил разлика между процесуалната и материалноправната легитимация на лицето, посочено като ответник, и е прекратил производството като недопустимо, излагайки съображения, които се отнасят до основателността на искането. Поради това определението за прекратяване на производството по делото следва да се отмени и то да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 236 АПК Върховният административен съд ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 1862 от 21.11.2022г. по адм. дело № 2837/2022г. по описа на Административния съд – Пловдив за прекратяване на производството по делото. ВРЪЩА делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА секретар: Членове: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА /п/ АГЛИКА АДАМОВА