Определение · № 883/2023 · дело 11999/2022

По дело 11999 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 883 София , 26.01.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: ХРИСТО КОЙЧЕВ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ по административно дело № 11999 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК и чл. 27, ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ . Образувано е по частна жалба на „Ферма Ярлово“ ЕООД, гр. София, чрез адв. Стоянова, срещу Определение № 8886/11.11.2022г., постановено по адм. дело № 10243/2022г. на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране предварителното изпълнение на АУДПВ № 01-2600/480#1/09.08.2022г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на частния касатор е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 10 728,12лв. Частният жалбоподател твърди неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като съдът не се е съобразил с представените доказателства за имущественото състояние на дружеството. Сочи, че запориране на средства съгласно АУПДВ ще доведе дружеството до обявяването му в несъстоятелност. При налагане на запор търговецът няма да може и да заплаща и задълженията си към доставчиците. Твърди се, че събирането на вземането предварително би било несъвместимо с продължаването на стопанската дейност на лицето. Цитира се практика на ВАС. Въз основа на горното се иска атакуваното определение да бъде отменено, като се постанови друго, с което да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение на процесния АУПДВ. Ответникът по частната жалба – зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, не изразява становище. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. АССГ е отхвърлил искането на „Ферма Ярлово“ ЕООД, да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на АУДПВ № 01-2600/480#1/09.08.2022г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София. Приел е, че не са представени доказателства за затрудненото финансово състояние на дружеството. Според съда липсват представени доказателства, удостоверяващи вероятността за настъпване на твърдените в жалбата вреди от изпълнението. Определението е правилно. Оспорения АУПДВ е издаден по реда на чл. 27 ЗПЗП и чл. 162 и сл. от ДОПК. Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП обжалването на издадените от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Независимо дали тази разпоредба е възпроизведена или не в АУПДВ, по силата й, жалбата срещу АУПДВ няма суспензивен ефект и АУПДВ се явява годно изпълнително основание. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК - по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК , когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 ЗПЗП не съдържа. За да са налице условията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, в тежест на оспорващия е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК , поради което същият следва да докаже наличието на значителна или трудно поправима вреда. Изречение последно от разпоредбата добавя допълнително условие, чието изискване за да се спре изпълнението е да е въз основа на нови обстоятелства. В практиката си Върховният административен съд приема, че доказателства, установяващи финансовото състояние на жалбоподателя, което съпоставено с размера на задължението, обуславя невъзможността му да изпълни същото, обосновават извод за наличието на реална опасност от настъпването на трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК . ВАС нееднократно е посочвал, че наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Тези доказателства могат да са свързани с икономическото и финансово състояние на молителя, с неговите задължения или с невъзможността да изпълни новите финансови тежести. Следва да се посочи, че ангажираното от жалбоподателя писмено доказателство – отчет за приходите и разходите не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК , защото предхожда издаването на процесното АУПДВ. От представените доказателства, не може да се обоснове извод, че погасяването на определеното задължение от 10 728,12лв. засяга финансовия интерес на дружеството в такава степен, че да обоснове превес на частния над обществения интерес. След като е стигнал до извод за липса на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение и е оставил искането на жалбоподателя за спиране на АУПДВ без уважение, Административен съд - София - град е постановил едно правилно определение, което не страда от пороците, твърдени в частната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК , Върховният административен съд, състав на осмо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 8886/11.11.2022г., постановено по адм. дело № 10243/2022г. на Административен съд – София-град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ