Определение · № 1007/2023 · дело 11813/2022

По дело 11813 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1007 София , 30.01.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ТАНЯ РАДКОВА Членове: АНЕЛИЯ АНАНИЕВА РАДОСТИН РАДКОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията АНЕЛИЯ АНАНИЕВА по административно дело № 11813 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Стефанис“ ООД, седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Дойкова като процесуален представител, срещу определение № 8986 от 16.11.2022 г., постановено по адм. дело № 12347/2021 г. по описа на Административен съд София - град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването, както и присъждане на направените разноски. Ответникът – главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Анастасова, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на „Стефанис“ ООД срещу заповед № РА50-694/04.10.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ във вр. със заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община, чл. 136, ал. 1, чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 и ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, чл. 15, ал. 3 3УТ, чл. 21, ал. 2, изр. първо ЗУТ, чл. 30, ал. 2 ЗУТ, чл. 32, ал. 1, ал. 2, ал. 3 ЗУТ, чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗУТ, чл. 43, ал. 1 ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, чл. 114, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 113, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ, чл. 108, ал. 5 ЗУТ, устройствена категория по т. 9 (Ц1) от приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО и т. 3 от протокол № ЕС-Г-17/23.03.2021 г., т. 2 от протокол № ЕС-Г-33/01.06.2021 г. и т. 8 от протокол № ЕС-Г-42/13.07.2021 г. на ОЕСУТ на Столична община, е одобрен проект за: 1. Изменение на план за регулация (ПР) на УПИ II-9,10,11 за провеждане на регулационните му граници в съответствие с имотните граници по кадастралната карта чрез образуване на нов УПИ II-457,459,461 „за магазини, офиси, жилища, подземни гаражи (ПГ) и трафопост“, както и свързаното с това изменение на общите регулационни граници с контактните УПИ I-„за общ.обсл.“ и УПИ IX-„за жс, магазини и ПГ“, кв. 218, м. „Западно направление – етап метростанция 5-7“, район „Възраждане“, Столична община, по зелените и кафяви линии, цифри, текст, зачертавания и щрихи, съгласно приложения проект; 2. Изменение на план за застрояване (ПЗ) за нов УПИ II-457,459,461 „за магазини, офиси, жилища, подземни гаражи и трафопост“, кв. 218, м. „Западно направление – етап метростанция 5-7“, ПИ с идентификатори 68134.305.457, № 68134.305.459 и № 68134.305.461, район „Възраждане“, Столична община, съгласно приложения проект и 3. Работен устройствен план (РУП) в териториален обхват УПИ I-„за обществено обслужване“, УПИ II-457,459,461 „за магазини, офиси, жилища, подземни гаражи и трафопост“, УПИ IХ-„за ЖС, магазини и ПГ“, УПИ VIII-21“за ЖС, магазини и ПГ“, УПИ III-„за ЖС, магазини и ПГ“ и УПИ IV-17,18“за офиси, магазини и ПГ“, кв. 218, м. „Западно направление – етап метростанция 5-7“, район „Възраждане“, съгласно приложения проект, като максималната височина на най-високата точка на обектите, включително с всички съоръжения, монтирани върху тях, не надвишава 594,50 м. абсолютна надморска височина по Балтийската система. Съдът приема, че жалбоподателят не попада в кръга на заинтересуваните лица по чл. 131, ал. 2, т. 1-5 ЗУТ, поради което не разполага с процесуално право да оспори заповедта по т. 1 и т. 2 в частта на одобрените проекти за изменение на плана за регулация и застрояване. По отношение на одобрения проект за РУП излага съображения, че имотът на дружеството е в предметния му обхват, но въпреки това с него не се засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на оспорващия. Изводът в тази насока е обоснован със заключението на съдебно-техническата експертиза за невъзможност застрояването в имотите откъм [улица]да се осъществи по действащия за тях застроителен план и РУП от 2008 г. предвид съществуващ сервитут на топлопроводен колектор, при което изместването на свързаното застрояване навътре, в съчетание с предвиденото като компенсация за собствениците на засегнатите имоти допълнително застрояване с още един етаж в рамките на допустимото високо такова, както и установената в повече застроена площ за последния етаж на предвидената в УПИ IV-17,18 сграда в сравнение с плана от 2008 г., се явява благоприятно за жалбоподателя. По тези съображения съдът приема, че „Стефанис“ ООД няма правен интерес от оспорване на заповедта и в частта по т. 3, тъй като се явява позививен за него акт. Поради това оставя без разглеждане жалбата му на основание чл. 159, т. 4 АПК и прекратява производството по делото. Определението е частично неправилно по следните съображения: С разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ законодателят изчерпателно посочва кръга на субектите, които имат качеството на заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения. Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти. Съгласно чл. 131, ал. 2 ЗУТ такива са имотите, предмет на самия план (т.1); съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот, включен в обхвата на плана (т. 2 , изм., ДВ, бр. 16/2021 г.), съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния (т. 3), съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана (т. 4); както и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване (т. 5). От доказателствата по делото се установява, че частният жалбоподател се легитимира като собственик на УПИ IV-17,18 “за офиси, магазини и ПГ“, кв. 218, м. „Западно направление – етап метростанция 5-7“, район „Възраждане“, Столична община. Действащият за него ПУП - ЧИПРЗ и РУП е одобрен със заповед № РД-09-50-809/16.06.2008 г. на главния архитект на София, като е предвидено свързано застрояване между четири УПИ – IV, III, VIII и IX. С одобрения проект за изменение на ПУП – ПР по т. 1 от оспорената заповед се променят границите на УПИ II-9,10,11, УПИ I-„за общ.обсл.“ и УПИ IX-„за жс, магазини и ПГ“, с цел привеждане на регулационните граници на първия имот с тези по кадастралната карта за ПИ с идентификатори 68134.305.457, 68134.305.459 и 68134.305.461 и образуване на нов УПИ II-457,459,461 с отреждане „за магазини, офиси, жилища, подземни гаражи и трафопост“. Имотът на жалбоподателя не е предмет на административния акт по т. 1. Неговите граници не се променят. УПИ IV-17,18, собственост на „Стефанис“ ООД, не е съседен на имотите в обхвата на разработката по т. 1, тъй като няма обща регулационна граница с тях, нито е разположен през улица. Включването му в териториалния обхват на одобрения РУП по т. 3 с оглед свързаното застрояване в конкретно посочените шест имоти, не го прави съседен на тези, предмет на заповедта по т. 1, в каквато насока са възраженията в частната жалба. Жалбоподателят основава правния си интерес с извършена според него с оспорената заповед промяна на предназначението на собствения му имот от "за смесено предназначение" в такова “за офиси, магазини и ПГ“, т. е. поради отпадане на жилищната функция, както и поради намаляване на разгърнатата застроена площ на предвидената в него сграда с повече от 220 кв. м. спрямо ПУП - ПРЗ и РУП от 2008 г. От заключението на съдебно-техтическата експертиза е установено, че в действащия план за кв. 218 застрояването в УПИ I, II, IX, VIII, III и IV е свързано като начин и високо като характер. По действащия ПУП е предвиден преход в етажността за УПИ IX, VIII, III и IV – М+6 по фронта на [улица], като линията на застрояване е обща за тях. В графичната част на действащия ПУП от 2008 г. не е отразено конкретно предназначение за УПИ IV-17,18, като в текстовата част на заповедта за одобряването му същият е определен с нежилищно предназначение - “за офиси, магазини и ПГ“. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план - чл. 8 ЗУТ. Обстоятелството, че в издадени за имота предходни скици и виза за проектиране от 2008 г. УПИ IV-17,18 е отразен със смесено предназначение, не обосновава извод за допуснато с оспорената заповед изменение на регулационния план спрямо него. В графичната част на одобрения проект предназначението на имота на жалбоподателя е изрично посочено съобразно действащия план от 2008 г. Доводите за евентуално допусната явна фактическа грешка в него при определяне предназначението на собствения му имот не подлежат на обсъждане в настоящото производство, доколкото този план не е предмет на спора. При това положение с оспорената заповед същото не се променя, поради което възражението на дружеството, че имотът му е в обхвата на изменението на регулационния план, респ. е заинтересувано лице съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ да оспори акта по т. 1, е неоснователно. При тези данни законосъобразно и обосновано съдът приема, че не са налице предпоставките за допустимост на жалбата срещу заповедта по т. 1, тъй като УПИ IV-17,18 “за офиси, магазини и ПГ“, собственост на оспорващото дружество, не се засяга по никакъв начин. В съответствие с доказателствата по делото е изводът, че по отношение на одобреното изменение на регулационния план жалбоподателят не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, поради което не притежава активна процесуална легитимация за оспорване на административния акт в тази част. Правилно жалбата срещу заповедта по т. 1 е оставена без разглеждане и производството е прекратено като недопустимо. Незаконосъобразен е изводът на съда за липса на правен интерес за жалбоподателя да оспори заповедта по т. 2. Според разпоредителната й част с нея се одобрява проект за изменение на застроителния план за нов УПИ II-457,459,461. Видно от мотивите на оспорената заповед застрояването остава високо и свързано в повече от два УПИ. Променя се височината на сградите в УПИ I и УПИ II по фронта на [улица], която става М+14+А (Н 48,5м), като сградата в УПИ II в триметровата зона на калкана с УПИ IX е с височина М+7, Н=24,90 м. Посочено е, че сградите в останалите УПИ са съответно: УПИ IX - М+7, Н=24,65 м; УПИ VIII - М+7, Н=24,40 м; УПИ III - М+7, Н=24,40 м и УПИ IV - М+7, Н=24,40 м. Според текста в графичната част на ПУП – ИПРЗ (л. 90 от първоинстанционното дело) изменението в застроителния план обхваща УПИ I, УПИ II-457,459,461 и УПИ IX. От графичната част обаче е видно, че предмет на разработката са както тези три УПИ, така и УПИ III, IV-17, 18 и VIII-21, което е посочено и в приложената таблица относно устройствените показатели за всеки един от тях. От данните по делото и от заключението на вещото лице се установява, че в действащия ПУП - ПРЗ и РУП от 2008 г. не е отразен и не е съобразен съществуващ сервитут на подземен топлопроводен колектор на „Топлофикация“ ЕАД, преминаващ през УПИ IХ, УПИ VIII-21, УПИ III и УПИ IV-17,18. С оспорения план застрояването в тези имоти е съобразено с обхвата на наличния сервитут, като е отдръпнато навътре от уличната регулационна линия спрямо предвиждането по ПУП и РУП от 2008 г., увеличена е височината на сградите в тях с един етаж (от М+6 на М+7), съответно е увеличено отстоянието спрямо съществуващата сграда на детска градина в УПИ VI-22, като по този начин се променя конфигурацията на сградите по действащия план. При тези данни следва да се приеме, че имотът на жалбоподетеля е пряко засегнат от процедираното изменение на застроителния план, тъй като попада в неговия обхват, независимо от това, че не е изрично посочен в разпоредителната част на заповедта по т. 2. Въпреки че свързаното застрояване и характера на застрояването са по предходен влязъл в сила ПУП, а не се установяват с оспорения административен акт, то за жалбоподателя е налице правен интерес да обжалва заповедта по т. 2 в цялост, а не само по отношение на собствения си имот с оглед неделимостта на разработката и спецификата на одобрения застроителен план. Сградите в шестте УПИ са изчертани със задължителни линии на застрояване, съобразени както със съществуващия сервитут откъм [улица], така и със завишената етажност на тези в УПИ I и УПИ II, което обуславя параметрите на застрояване в останалите имоти в обхвата на свързаното застрояване. Приемането на обратното би довело до препятстване на възможността за покриване на калкана на сградите в тях във връзка с изискването на чл. 21, ал. 2 ЗУТ. Настоящият състав не споделя извода на съда, че за жалбоподателя не е налице правен интерес да оспори заповедта в частта по т. 3 по съображения, че е благоприятен за него акт. Дружеството безспорно е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ да обжалва одобряването на работния устройствен план, след като от текстовата и графична част на административния акт е видно, че УПИ IV-17,18 попада в териториалния му обхват. Това обстоятелство е достатъчно да обоснове правния интерес на "Стефанис" ООД от оспорване на заповедта в тази част. Разпоредбата на чл. 131 ЗУТ, определяща кръга на заинтересуваните лица да обжалват актовете за одобряване или изменение на ПУП, е специална спрямо чл. 147, ал. 1 АПК. Въпросите относно изпълнението на нормативните изисквания за одобряване на РУП по чл. 113 ЗУТ, спазени ли са отстоянията по отношение сервитутната зона на топлопроводния колектор и по какъв начин се засяга застрояването в имота на жалбоподателя, са по съществото на спора, а не касаят допустимостта на жалбата в тази й част. Евентуалната невъзможност да се реализира предвиденото с плана от 2008 г. застрояване и доколко новопредвидената сграда в УПИ IV-17,18 е в рамките на регламентираните устройствени параметри също не може да обоснове липсата на правен интерес от оспорване за собственик на непосредствено засегнат имот, включен в териториалния обхват на заповедта по т. 3. Частният жалбоподател е активно легитимиран да обжалва акта в тази част в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Предвид изложеното определението в частта, в която оспорването срещу заповедта по т. 2 и т. 3 е оставено без разглеждане и производството е прекратено, следва да се отмени като неправилно, а делото - да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК в зависимост от крайния резултат по делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 8986 от 16.11.2022 г., постановено по адм. дело № 12347/2021 г. по описа на Административен съд София - град в частта, в която жалбата на „Стефанис“ ООД срещу заповед № РА50-694/04.10.2021 г. на главния архитект на Столична община по т. 2 и т. 3 е оставена без разглеждане и производството в тази част е прекратено. ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата в посочената част. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 8986 от 16.11.2022 г., постановено по адм. дело № 12347/2021 г. по описа на Административен съд София - град в останалата му част. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ