Определение · № 904/2023 · дело 11303/2022

По дело 11303 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 904 София , 26.01.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ по административно дело № 11303 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 161, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „ТиВиТи Пак“ ЕООД, гр.Разград срещу определение № 1962/07.11.2022 г., постановено по адм. дело № 286/2022 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена молбата на дружеството за възстановяване на срока за обжалване на определение № 521/25.05.2022 г., постановено по адм. дело № 286/2022 г. по описа на Административен съд София – област. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че са налице непредвидени обстоятелства, доколкото дружеството не е можело да предвиди, че електронното съобщение от съда, макар и изпратено, може да не бъде получено. Моли съда да отмени атакуваното определение и да постанови друго с което да възстанови срока за обжалване на съдебния акт. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес срещу подлежащ на оспорване акт и е депозирана в сроковете по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С процесния съдебен акт първоинстанционният съд е счел изложените от молителя основания за възстановяване на срока за обжалване на горното определение в първата хипотеза на чл. 161, ал. 1 от АПК - особени непредвидени обстоятелства за неоснователни. Обоснован е извод, че твърденията от „ТиВиТи Пак“ ЕООД, че полученото съобщение за постановеното определение е било "блокирано на сървърно ниво, поради критерии които са го възприели като спам". не могат да обосноват извод за наличие на особени и непредвидени обстоятелства, настъпили внезапно в срока за обжалване на административния акт по смисъла, вложен от законодателя в разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от АПК, още повече че жалбоподателят е бил длъжен да предвиди ред за получаване на съобщения, изхождащи от органи на съдебната власт. Съдът е приел, че не е налице и втората хипотеза на чл. 161, ал. 1 от АПК, при която би могло да бъде възстановен срока за обжалване на въпросното определение при поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Съдът е формулирал извод, че съобщението за процесния съдебен акт е изпратено от официален мейл на съда - prizovki_asso@justice. bg., като в него ясно и недвусмислено е указано пред кой съд и в какъв срок може да се оспорва, поради което жалбоподателят не би могъл да изпадне в заблуждение. Определението е правилно, съобразено със събраните по делото и относими към производството доказателства, като съдът е съобразил и съответните на производството материално-правни норми. Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок може да иска възстановяването му ако докаже, че пропускането се дължи на особени, непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията въвело жалбоподателя в заблуждение. Основание за възстановяване на срока в първата хипотеза може да бъде само уважителна причина, препятстваща да се извърши действието в предвидения от закона или определен от съда срок. Особените непредвидени обстоятелства са извън обичайните, нормално очакваните и поради това извън предвидимите. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че твърденията на дружеството за блокирани съобщения от съда на сървърно ниво, които електронната система на жалбоподателя е възприела като спам не обосновава извод за непредвидени обстоятелства, препятстващи упражняването на правото на жалба. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че електронният адрес за връчване на призовки, съобщения и книжа по делото е бил изрично посочен в жалбата, което представлява действие по изпълнение на законово вмененото задължение на страната, съгласно чл. 18а, ал. 5 от АПК и същата е била длъжна да се увери, че може да получава съобщения от електронните адреси на съдилищата в Република България. В случая липсват данни и за конкретни действия на администрацията, въвели жалбоподателя в заблуждение - втората група основания по чл. 161, ал. 1 АПК, за каквито частният жалбоподател не е ангажирал и доказателства. Съдът правилно е преценил, че в настоящия случай е извършено редовно изпращане на съобщението за процесния съдебен акт от официален мейл на съда - [email protected] на посочения в жалбата електронен адрес на процесуалния представител по делото([електронна поща]), като в електронното съобщение е указано ясно пред кой съд и в какъв срок може да бъде направено оспорване, поради което дружеството не е било въведено в заблуждение. По тези съображения мотивираното с неоснователност на искането за възстановяване на срока за оспорване на административния акт определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: Оставя в сила определение № 1962/07.11.2022 г., постановено по адм. дело № 286/2022 г. по описа на Административен съд София - област. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА