Определение · № 1052/2023 · дело 580/2023

По дело 580 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1052 София , 31.01.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : РУМЯНА БОРИСОВА Членове: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЛЮБОМИРА МОТОВА по административно дело № 580 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 във връзка с чл. 204 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на „Силомо Ютилитис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя С. Димитрова, чрез адв. Н. Казаков, против определение № 1046 от 15.12.2022 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка, № КЗК-792/2022 г., с което на основание чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, Комисията е оставила без уважение искането на искането на частния жалбоподател за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на GRP стъклопластови тръби за безнапорна и напорна канализация и фасонни части за тях" в частта по обособена позиция № 1 „Доставка на GRP (стъклопластови) тръби ф600 за напорна канализация и тръби с яйцевиден профил за безнапорна канализация“, открита с Решение № F285829 от 31.10.2022 г., на изпълнителния директор на „Софийска вода“ АД. Частният жалбоподателя твърди, че оспореното определение на КЗК е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че възложителят е одобрил документи съдържащи дискриминационни изисквания спрямо потенциалните участници, което не е обсъдено от КЗК. В оспореното определение Комисията не е обсъдила защитата на интересите на двете страни в производството. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение и да наложи мярка „спиране на процедурата“ на основание чл. 204 от ЗОП. Ответникът – „Софийска вода“ АД, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес от оспорване на акта на КЗК и в срока по чл. 216а, ал. 1 от ЗОП, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производство пред КЗК е образувано във връзка с постъпила жалба от „Силомо Ютилитис“ ЕООД срещу Решение № F285829 от 31.10.2022 г., на изпълнителния директор на „Софийска вода“АД за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателя за налагане временна мярка „спиране на процедурата“. За да достигне до този резултат, КЗК се е позовала на нормите на чл. 204 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 от ЗОП и е приела, че искането за спиране на процедурата е неоснователно. В мотивите на определението е посочено, че жалбоподателят, който претендира пред КЗК налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. Прието е, че доколкото единственият аргумент, който жалбоподателят излага по отношение на необходимостта от налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ касае законосъобразността на същата, то в случая не са налице обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, че интересите на страните, включително и на жалбоподателя, ще бъдат увредени по начин, по който би могъл да бъде възпрепятстван, чрез налагането на обезпечителната мярка. На следващо място е посочено, че реализирането на обществената поръчка е адресирано към широк кръг субекти и заинтересовани лица, като нейното провеждане и съответно сключването на договор с определения изпълнител е от съществено значение, освен за възложителя, и за обществения интерес. КЗК се е позовала и на разпоредбата на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, според която възложителят няма право да сключи договор с определения за изпълнител участник преди влизане в сила на всички решения по процедурата. С оглед изложеното искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка „спиране“ е преценено като неоснователно и е оставено без уважение от КЗК. Определението е правилно. Неоснователно е твърдението в частната жалба за допуснато нарушение от Комисията, а именно, че не е обсъдила защитата на интересите на двете страни в производството. При произнасянето си КЗК е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3, 4 от ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП, при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В чл. 204, ал. 3 от ЗОП е регламентирано, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В конкретния случай, противно на наведените от жалбоподателя твърдения, КЗК е извършила дължимата преценка, съобразно обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 от ЗОП, възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, при което обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, след като от спирането могат да произтекат значително по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. Наред с това правилно е съобразена и императивната норма на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съгласно която възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизането в сила на обжалваното решение. Настоящият съдебен състав изцяло възприема изложеното в оспореното определение, че оспорващото дружество, което е предявило искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, носят тежестта да обосноват и докажат наличието на факти и обстоятелства, които налагат спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира процедурата. Изложените мотиви, съпоставени с особеностите и характера на конкретната възлагателна процедура, ще позволят на КЗК да извърши дължимата преценка по чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Съдът констатира, че както в първоинстанционната жалба, така и в частната жалба, жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност на атакувания акт на възложителя, относно който Комисията правилно е счела, че на този етап от производството е недопустимо произнасянето по тях, защото така би се стигнало до предрешаване на спора по същество. Поради това в конкретната хипотеза не може да се изведе обосновано заключение, доколко и в каква степен довършването на процедурата би накърнило интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане - предвид етапа, на който се намира провежданата процедура, поради което правилно КЗК е счела за неоснователно искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“. Предвид изложените съображения тричленният състав на ВАС приема, че не са налице отменителни основания, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответната страна по частната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Частният жалбоподател ще следва да заплати на ответната страна разноски в размер на 100 лв., определени според фактическата и правна сложност на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на осноивание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1046 от 15.12.2022 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-792/2022 г. ОСЪЖДА „Силомо Ютилитис“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София да заплати на „Софийска вода“ АД разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ РУМЯНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ