Определение · № 1003/2023 · дело 700/2023

По дело 700 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1003 София , 30.01.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА ДАРИНА РАЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ТЕОДОРА НИКОЛОВА по административно дело № 700 / 2023 г. Производство по чл. 229 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на „СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН“АД със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [номер], представлявано от управителя Н. Щерянов, чрез адв. К. Христов, против Определение № 2284 от 25.11.2022г. по адм. д. № 1010 по описа за 2022 г. на Административен съд Пазарджик, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 1600-1280-2018 – 1 / 25.06.2018г. издаден от орган по приходите при Община Белово, както и особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на акта. Прекратил е производството по делото, като със същия съдебен акт, съдът е върнал преписката по компетентност на началник отдел“Местни данъци и такси”при Община Белово. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Неправилно съдът приел, че дружеството не е спазило уредените в ДОПК правила за оспорване на АУЗД, като не е обжалвало акта по административен ред. Административната преписка не е представена в цялост от ответника – липсва жалбата до по-горестоящия на издаващия АУЗД орган, на която кметът на Община Белово е отговорил с писмо, вместо с акт подлежащ на оспорване по съдебен ред. Писмото е изпратено на грешен адрес. Изводът, че актът не е обжалван по административен ред е необоснован поради несъбиране в цялост на административната преписка. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба – Кметът на Община Белово, чрез юрк. И. Адов, оспорва жалбата по съображения в писмено становище от 12.01.2023г. С отговора по частната жалба ответникът е представил заверено копие от разписка от 14.09.2020 г., за която твърди, че е доказателство, че АУЗД е връчен редовно на 14.09.2020 г.. Поддържа, че прекратителното определение е правилно, законосъобразно и обосновано. Иска оставяне в сила на определението. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания, становищата на страните и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира частната жалба процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 230 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С оспорения пред административния съд акт за установяване на задължения по декларация, издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, на дружеството жалбоподател са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода от 2013 г. до 2017 г., включително и лихви за просрочие, за недвижими имоти, находящи се в [населено място], Община Белово, представляващи земя и сграда. По делото няма данни кога АУЗД е съобщен на неговия адресат, нито дали актът е обжалван по административен ред. Едва с отговора по частната жалба, ответникът е представил заверено копие от разписка, за която твърди, че е доказателство, че АУЗД е връчен редовно на 14.09.2020 г.. В жалбата до първоинстанционния съд жалбоподателят оспорва редовното връчване при отказ на акта на 14.09.2020 г. Пак там жалбоподателят поддържа, че е подал жалба по административен ред с вх. № ФД-1804/24.11.2020 г. в деловодството на Община Белово. За да остави без разглеждане оспорването, съединеното с него искане за спиране на изпълнението на акта и да прекрати производството по делото съдът е приел, че редът, по който се оспорва АУЗД е този по ДОПК, което значи, че абсолютна положителна процесуална предпоставка за оспорване на акта по съдебен ред е той да е бил оспорен по административен ред пред по-горестоящия административен орган. Без да коментира нито редовността на връчването на акта и без дори да е изискал представяне на жалбата подадена по административен ред от 24.11.2020 г., съдът е приел, че тази предпоставка не е налице. Без никакви мотиви е изпратил преписката по компетентност на началник отдел“Местни данъци и такси” при Община Белово, като не е ясно и във връзка с какво произнасяне. Определението е неправилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че валидното оспорване на АУЗД по административен ред е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване на акта. Основателно обаче в частната жалба се поддържа, че изводът, че такава жалба не е подадена, не е обоснован. Въпреки указанията за окомплектоване на административната преписка, дадени с Разпореждане от 04.11.2022 г., съдът се е произнесъл при непълна преписка. Не се е произнесъл по редовното връчване на АУЗД, нито е изискал конкретно посочената жалба, за която се твърди, че е подадена по административен ред на 24.11.2020 г. В същото време, без мотиви, съдът е върнал преписката на началник отдел“Местни данъци и такси”при Община Белово, без да изясни какво трябва да изпълни административният орган. Изложеното налага извод, че оспореният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, без да са изяснени фактите, което налага отмяна на определението и връщане на делото за последващи процесуални действия. След връщане на делото, съдът следва да се произнесе по редовното връчване на АУЗД, като съобрази дали лицето, на което е връчен АУЗД е от кръга на лицата по чл. 29 от ДОПК, съответно - изпълнена ли е процедурата по ДОПК за връчване на документа при отказ. Съдът трябва да провери, подадена ли е жалба по административен ред от 24.11.2020 г. и в срок ли е направено това и едва тогава, ако не се налага произнасяне на горестоящия административен орган по такава жалба, да направи изводи валидно ли е оспорен АУЗД по административен ред, като процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване. По изложените съображения, административният съд необосновано и предварително е приел, че оспореният пред него административен акт не е бил обжалван по реда на чл. 152, ал. 2 от ДОПК, което налага отмяна на прекратителното определение и връщане на делото за последващи процесуални действия. Претенцията на частния жалбоподател за разноски е основателна само до размера на платената държавна такса за частната жалба в размер на 150лв Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 2284 от 25.11.2022 г. по адм. д № 1010 по описа за 2022 г. на Административен съд Пазарджик. ВРЪЩА делото на Административния съд за последващи процесуални действия. ОСЪЖДА Община Белово да заплати на „СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [номер], представлявано от управителя Н. Щерянов 150 лв. разноски по делото. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ДАРИНА РАЧЕВА