Определение · № 1116/2023 · дело 8351/2022

По дело 8351 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1116 София , 01.02.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в закрито заседание в състав: Председател : МАРИО ДИМИТРОВ Членове: ИВАН РАДЕНКОВ ТАНЯ КУЦАРОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ТАНЯ КУЦАРОВА по административно дело № 8351 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Камъшит Керамик“ ООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, район „Триадиаца“, подлеза на бул. „България“ и бул. „ П.Ю. Тодоров“, против Определение № 3918 от 17.05.2022 г., постановено по адм. дело № 10028 по описа на Административен съд София-град за 2021 г. С него, на основание чл. 204, ал. 1 АПК, състав на Административен съд София-град е върнал исковата молба на дружеството, представлявано от неговите управители – М. Иванова – Кайзер и Х. Кайзер, с която са предявени срещу Столична община искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и е прекратил производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за невалидност, а в условия на евентуалност за неправилност на обжалваното определение, като се релевират всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По аргумент на чл. 102а, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, частният жалбоподател иска атакуваният акт да бъде прогласен за нищожен, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с указания за прилагането на закона. Евнтуално се иска отмяната на обжалваното определение като неправилно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по заявените пред първата инстанция съдебни експертизи и доказателствени искания на ищцовото дружество. В случай на потвърждаване на обжалвания съдебен акт като правилен, е отправена молба за указване на реда за защита срещу противоправна забава на Столична община за извършване на административна услуга по Завление, вх. № РТР16-ТД26-373/08.02.2016 г. на дружесвото до район Триадица за издаване на Удостоверение за наличие или липса на съставен Акт за общинска собственост за магазин, офиси и кафе, находящи се в София, район „Триадица“, подлеза на бул. „България“ и бул. „П.Ю. Тодоров“. Претендира се присъждане на разноски за производството по частната жалба. Ответникът по частната жалба – Столична община с адрес в София, ул. „Московска“ № 33, я оспорва като неоснователна и недоказана в писмен отговор, подаден от П. Горанов – пълномощник и процесуален представител на кмета на район „Триадица“ при Столична община. Иска оставането в сила на атакуваното определение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. По основателността й, приема следното: За да постанови обжалвания резултат, Административен съд София-град е приел, че е сезиран от „Камъшит Керамик“ ООД с иск против Столична община с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането й да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 5050, 00 лв., представляващи пропуснати ползи и претърпени в резултат на неправомерна забава на административния орган – кметът на район „Триадица“ при Столична община да издаде на дружеството Удостоверение за наличие или липса на съставен Акт за общинска собственост за имота, описан в Заявление, вх. № РТР16-ТД26-373/08.02.2016 г. по описа на район „Триадица“ (л. 61 от адм. дело № 10028/2021 г. по описа на Административен съд София-град), ведно с дължимата мораторна лихва от момента на изискуемост на сумата на обезщетението и дължимата законна лихва от момента на подаване на исковата молба. Посочил, че ищцовото дружество е пояснило (молба от 16.11.2021 г. – от л. 14 до л. 23 от първоинстанционното дело), че „точната и окончателна цена на иска, която е размера на действително претърпяната от ищеца имуществена вреда....ще бъде установена с експертиза на вещо лице“ (л. 17, пак там). От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че със Заявление, вх. № РТР16-ТД26-373/08.02.2016 г. по описа на район „Триадица“, „Камъшит Керамик“ ООД е поискало от Столична община, район „Триадица“ да му издаде Удостоверение за наличие или липса на съставен Акт за общинска собственост за обекти – магазин, офиси и кафе с обща площ от 465, 02 кв.м. (офис № 1 с обща застроена площ от 22, 96 кв.м.; магазин-зала 1+2+3 с обща застроена площ от 276, 40 кв.м., кафе-зала 1+2 с обща застроена площ от 147, 30 кв.м. и офис № 2 с площ от 18, 36 кв.м.), находящи се в София, Столична община, район „Триадица“, подлеза на бул. „България“ и бул. „П.Ю. Тодоров“. Поради липса на произнасяне на административния орган по депозираното заявление, от търговското дружество е депозирана жалба до Административен съд София-град против мълчаливия отказ на кмета на район „Триадица“ за извършване на административна услуга. Образувано е адм. дело № 2651/2016 г. по описа на същия съд, който с Решение № 3616 от 27.05.2016 г. по това дело отменил мълчалив отказ на кмета на Столична община, район „Триадица“ да извърши административна услуга за издаване на удостоверение за наличие или липса на Акт за общинска собственост за недвижим имот по Заявление, вх. № РТР16-ТД26-373/08.02.2016 г. на „Камъшит Керамик“ ООД и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в 7-дневен срок от влизане на решението в сила. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 18.06.2016 г. (от л. 23 до л. 27 от адм. дело № 8351/2022 г. по описа на Върховния административен съд). Съдът приел, че в изпълнение на това съдебно решение кметът на Столична община, район „Триадица“ издал Удостоверение, № към РТР16-ТД26-373-[7]/03.08.2016 г. – л. 62 от адм. дело № 10028/2021 г. по описа на Административен съд София-град. В удостоверението се съдържат данни, че за имоти, представляващи „магазин, офиси и кафене“, намиращи се в подлеза бул. „България“ и бул. „П.Ю. Тодоров“, с обща застроена площ от 465, 00 кв.м. не се откриват данни за съставен Акт за държавна собственост до 01.06.1996 г., както и Акт за общинска собственост след 01.06.1996 г. по реда на Закона за общинската собственост (ЗОС). В същото е уточнено, че за пешеходен подлез бул. „България“ и бул. „П.Ю. Тодоров“ е съставен Акт за публична общинска собственост № 891/27.02.2002 г., в който, в забележка, е отразено, че „с Решение № 69 по Прот окол № 56/29.03.1999 г. на СОС, т. 6 обявява за частна общинска собственост търговските площи в подлезите съгласно приложения списък – Приложение № 1, по одобрени архитектурни проекти“. Съдът счел, че съдържанието на цитираното удостоверение обективира произнасяне по направеното от дружеството искане в Заявление, вх. № РТР16-ТД26-373/08.02.2016 г. по описа на район „Триадица“. Пояснил, че удостоверението е получено лично от управителя на дружеството – М. Иванова – Кайзер на 04.08.2016 г. При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град е приел, от правна страна, че предявеният иск за имуществени вреди е недопустим. Счел, че конкретният случай формално попада в обхвата на разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, като частният жалбоподател не е отчел факта, че след отмяната на мълчаливия отказ с Решение № 3616 от 27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2651/2016 г. по описа на Административен съд София-град, преписката е върната на компетентния административен орган – кмета на Столична община, район „Триадица“ за ново произнасяне, в 7-дневен срок от датата на влизане в сила на съдебното решение и са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона, с които той да се съобрази. Обърнал внимание, че последица от отмяната на мълчаливия отказ и връщане преписката за ново произнасяне е възстановяване висящността на административното производство. Аргументирал се, че претенцията за обезщетяване на вреди на ищцовото дружество би била допустима при отмяната на административен акт, с който въпросът се решава по същество, което в конкретния случай не е така предвид Удостоверение, № към РТР16-ТД26-373-[7]/03.08.2016 г., издадено от кмета на район „Триадица“ по депозираното от частния жалбоподател Заявление, вх. № РТР16-ТД26-373/08.02.2016 г. Формирал извод, че по делото е налице издаден позитивен за ищеца административен акт, с който се удовлетворяват неговите интереси и същият поражда за него права, а не задължения. Според съда административното производство пред ответната страна е приключило окончателно с издаването на този благоприятен за ищеца административен акт, а не с постановяване на негативно засягащ правната му сфера акт, за да реализира той субективното си право на оспорване, респ. – да претендира обезщетение за вреди. Посочил, че само в хипотезата на постановяване на повторен мотивиран отказ на административния орган и при осъществен съдебен контрол за установяване на неговата незаконосъобразност, за „Камъшит Керамик“ ООД е щяло да възникне правото да предяви претенция за обезщетяване на имуществени вреди. Допълнил, че по делото не е налице, както постановен и отменен по съдебен ред окончателен отказ за издаване на индивидуален административен акт по Заявление, вх. № РТР16-ТД26-373/08.02.2016 г. по описа на район „Триадица“, така и незаконосъобразно бездействие на ответника да изпълни влязло в сила съдебно решение. Върнал исковата молба на „Камъшит Керамик“ ООД поради процесуалната й недопустимост и прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът за невалидност (нищожност) на обжалваното определение. То е постановено от съдия, разглеждащ съдебния спор и е подписано от него. Определението е в необходимата писмена форма. Разпоредбата на чл.102а ГПК, на която се позовава частният жалбоподател, е неприложима в случая. Видно от петитума на исковата молба и уточнението към нея, пред административния съд е предявен иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, настъпили вследствие противоправна забава – фактическо бездействие на Столична община за извършване на административна услуга по Заявление, вх. № РТР16-ТД26-373/08.02.2016 г. на дружеството до район „Триадица“ при Столична община за издаване на Удостоверение за наличие или липса на съставен Акт за общинска собственост за магазин, офиси и кафе, находящи се в София, район „Триадица“, подлеза на бул. „България“ и бул. „П.Ю. Тодоров“. В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът прави твърдения за отменен по съдебен ред мълчалив отказ по въпросното заявление и за неиздаване на поискания с него удостоверителен документ, включително и към датата на предявяване на исковата молба. От съвкупната преценка на обстоятелствената част и от петитума на исковата молба следва, че претендираното обезщетение е във връзка с твърдени вреди от съвкупността от неоснователно бездействие на ответника за извършване на исканата административна услуга и неизпълнението на съдебното решение, с което е отменен мълчаливият отказ на кмета на район „Триадица“ при Столична община за извършване на административна услуга за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен Акт за общинска собственост за недвижим имот по Заявление, вх. № РТР16-ТД26-373/08.02.2016 г. и административната преписка е върната на органа за произнасяне по искането. Предмет на осъдителния иск по чл. 256 АПК е правото на лицето да изисква конкретни фактически действия от административен орган. Съставомерна в тази хипотеза е липсата на активно поведение на административен орган, след надлежно отправено и законово обосновано искане или по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Не са фактически, по смисъла на тази разпоредба, задълженията за волеизявление, т.е. за издаване на административен акт. В конкретния случай заявителят е сезирал общинската администрация с искане за извършване на административна услуга –издаване на Удостоверение за наличие или липса на Акт за общинска собственост за имота, описан в Заявление, вх. № РТР16-ТД26-373/08.02.2016 г. по описа на Столична община, район „Триадица“. Когато административният орган е сезиран с искане за извършване на административна услуга и не я е изпълнил в срок, което се установява безспорно по делото, е налице мълчалив отказ, а не бездействие за извършване на фактически действия. При обжалването на откази за извършване на административни услуги се прилагат уредените в АПК производства за обжалване на индивидуални административни актове по административен и съдебен ред, освен ако в специален закон е предвидено друго (§ 8 от Преходните и заключителни разпоредби на АПК). Като индивидуален административен акт, мълчаливият отказ на кмета на район „Триадица“ при Столична община по така подаденото заявление за извършване на административна услуга е подлежал на оспорване по реда на чл. 145 и сл. АПК, което е сторено от „Камъшит Керамик“ ООД. Образувано е адм. дело № 2651/2016 г. по описа на Административен съд София-град, който с Решение № 3616 от 27.05.2016 г. по това дело отменил мълчалив отказ на кмета на район „Триадица“ при Столична община да извърши административна услуга за издаване на удостоверение за наличие или липса на Акт за общинска собственост за недвижим имот по Заявление, вх. № РТР16-ТД26-373/08.02.2016 г. на „Камъшит Керамик“ ООД и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в 7-дневен срок от влизане на решението в сила. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 18.06.2016 г. (от л. 23 до л. 27 от касационното дело). При тази фактическа и правна установеност касационната инстанция, в настоящия съдебен състав на трето отделение, приема, че искането на дружеството за обезвреда не попада в хипотезата на неоснователно бездействие и исковата защита по този ред е недопустима. По делото се установява, че след отмяната на мълчаливия отказ на кмета на район „Триадица“ и връщането на преписката на административния орган, последният е издал Удостоверение, № към РТР16-ТД26-373-[7]/03.08.2016 г. Административното производство, образувано по Заявление, вх. № РТР16-ТД26-373/08.02.2016 г. на „Камъшит Керамик“ ООД, е приключило, поради което не е налице предпоставката по чл. 204, ал. 1 АПК. Правилно и обосновано административният съд е приел, че е налице произнасяне с благоприятстващ акт спрямо направеното от дружеството искане, а не отказ за издаване на индивидуален административен съд, съответно за извършване на исканата административна услуга. След като ищецът твърди, че Решение № 3616 от 27.05.2016 г. по адм. дело № 2651/2016 г. по описа на Административен съд София-град не е изпълнено, доколкото поисканият със заявлението удостоверителен документ не е издаден и към датата на предявяване на исковата молба, същият може да защити правата си по реда на чл. 267 и сл. АПК, който урежда изпълнението на влезли в сила съдебни решения по административни дела. Съгласно посочената разпоредба на изпълнение по реда на Дял пети, Глава седемнадесета, Раздел I АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този кодекс или в друг закон. Според чл. 268, т. 2 АПК изпълнително основание е и влязлото в сила решение на административния съд, като изпълнителен орган в конкретния случай е съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението – чл. 271, ал. 1, т. 2 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3918/17.05.2022 г. по адм. дело № 10028/2021 г. по описа на Административен съд – София-град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА