Определение · № 1093/2023 · дело 11938/2022

По дело 11938 / 2022 Предишен акт Определение 11006 / 01.12.2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1093 София , 01.02.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия , в закрито заседание в състав: Председател : ПАНАЙОТ ГЕНКОВ Членове: ЖАНЕТА ПЕТРОВА РУМЯНА БОРИСОВА ТОДОР ПЕТКОВ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ТОДОР ПЕТКОВ по административно дело № 11938 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от „Гъливеър“ ЕООД и от „Флай2Скай“ ООД – и двете със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез общ процесуален представител адв. Е. Матеина от САК, против определение №11006 от 01.12.2022 г. постановено по адм. д. 4140/2022г. по описа на Върховния административен съд. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила, във връзка с което са развити обстоятелствено доводи и се претендира неговата отмяна. Ответникът –Министерски съвет на Република България в писмено възражение релевира доводи за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав от Първа колегия счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежни страни, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съдебен състав на ВАС е било образувано по жалби от „Гъливеър“ ЕООД, „Флай2Скай“ ООД и „АЛК“ АД (след съединяването им за съвместно разглеждане), срещу Постановление № 51 на Министерски съвет от 13.04.2022 г. за допълнение на Постановление № 454 на Министерския съвет от 2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2021 г. (ДВ бр. 110 от 2021 г.). С Постановление № 454 на Министерския съвет от 22.12.2021 г. е предвидено тези допълнителни разходи в размер до 60 000 000 лева да бъдат предоставени като безвъзмездни средства на въздушните превозвачи с оперативен лиценз на въздушен превозвач на Общността с разрешение за превоз на пътници, издаден от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ съгласно чл. 109 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid-19. С Постановление № 454 от 22.12.2021 г. е предвидено средствата да бъдат осигурени за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи за 2021 г. Оспорването е било срещу Постановление № 51 в цялост, а в условията на евентуалност – частично по отношение на т. 2.3 и съдържащия се в т. 3.1 израз „текущо дължими към 31 декември 2019 г.“. С обжалваното определение са оставени без разглеждане жалбите на „Гъливеър“ ЕООД, „Флай2Скай“ ООД и „АЛК“ АД срещу Постановление № 51 на Министерски съвет от 13.04.2022 г. и е прекратено производството по адм. д. № 4140/2022 г. по описа на Върховния административен съд. За да постанови своя съдебен акт, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че жалбите са процесуално недопустими на осн. чл. 159, т. 4 АПК, тъй като жалбоподателите нямат пряк личен и непосредствен интерес от отмяна на оспореното постановление, тъй като то не засяга поотделно пряко и непосредствено правата и законните им интереси и не поражда задължения за всеки един от тях. Основно е прието, че твърденията в жалбите са общи и неконкретизирани и от тях не може да бъде изведен правният интерес на жалбоподателите, който не може да бъде хипотетичен, а трябва да бъде установим от конкретни твърдения относно правното положение на жалбоподателите при действието и след отмяната на обжалвания акт. Прието е, че не е уточнено какво е правното положение на жалбоподателите преди приемането на акта и по какъв начин се променя или би се променила тяхната правна сфера в резултат от прякото действие на оспорения акт, не са уточнени техните права, свободи и законни интереси, които непосредствено се засягат или ще бъдат засегнати, нито какви задължения се създават или биха се създали за тях, не са уточнили защо считат, че помощта ще бъде предоставена и на лица, които нямат лиценз, предвид изричния текст на чл. 1, ал. 1 от Постановление № 454 на Министерския съвет от 22.12.2021 г., според който получатели на помощта са въздушните превозвачи с оперативен лиценз на въздушен превозвач на Общността с разрешение за превоз на пътници, не са уточнени кои са дискриминационните изисквания за предоставяне на държавна помощ, поради което те ще бъдат лишени от възможността да получат подпомагане както и не са уточнени твърденията за засягане на интересите на жалбоподателите от неоснователно подпомагане на други превозвачи. Определението е правилно, валидно, допустимо. На първо място, по възраженията в тази връзка, определението е постановено от законен съдебен състав. Производството по делото пред тричленен състав на Върховен административен съд е било образувано на 04.05.2022г. и по утвърдените за това правила е разпределено на докладчик съдия Станимира Друмева, която към този момент е била командирована във ВАС, Осмо отделение. По делото за постановени пет определения по хода и е приключило с акт по същество- обжалваното понастоящем определение №11006 от 01.12.2022 г., по което докладчик е съдия Дарина Рачева от Осмо отделение. След служебна справка, видно от Заповед № 2788/09.09.2022 г. на председателя на ВАС, считано от 13.09.2022 г. е прекратено командироването на съдия Станимира Друмева във ВАС. Със Заповед № 2834/14.09.2022 г. на председателя на ВАС, на освободената щатна длъжност във ВАС в Осмо отделение е командирована съдия Дарина Рачева, която по силата на т.ІІІ. от същата заповед следва „ да поеме всички дела, които са разпределени на доклад на съдия Станимира Друмева.“ Затова не се установяват нарушения при определянето на съдия-докладчика по делото и всички доводи на частните жалбоподатели в тази връзка са неоснователни. На следващо място са неоснователни доводите, че след като веднъж с определение по хода на делото от 06.07.2022г. съдът е преценил, че „Налице е надлежно доказан правен интерес от оспорването - „Гъливеър“ ЕООД се легитимира като превозвач с оперативен лиценз на въздушен превозвач на Общността с разрешение за превоз на пътници, видно от представените с жалбата оперативен лиценз на въздушен превозвач на Общността № BG 1008-23 и свидетелство за авиационен оператор № BG 56, издадени от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", то не би следвало впоследствие съдът да се произнася, че същото дружество няма правен интерес от оспорването. Определението, което се цитира във връзка с този довод, като определение по хода на делото освен, че не формира сила на присъдено нещо, то не ангажира съда при произнасяне с крайния акт по въпроса за допустимостта на оспорването, за което, както и самия частен жалбоподател отбелязва в жалбата си, абсолютна положителна процесуална предпоставка е правният интерес на оспорващия по см. на чл.159, т.4 АПК. Относно него съдът не е ограничен в темпорален аспект и е длъжен да следи служебно във всеки един момент до приключването на производството с съответната инстанция с крайния акт. Това означава, че изхождайки от предварителни данни дори да е допуснал до разглеждане правен спор, във всеки следващ момент, когато установи предпоставките за това, може да прекрати производството на основание чл.159, т.4 АПК, както правило е и процедирал. Съдебната практика в този смисъл е непротиворечива и понастоящем не са налице никакви основания за отклоняване от нея. Съгласно чл. 147 АПК право да оспорват административният акт имат гражданите и организациите, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Нормата е обща, наличието на правен интерес за жалбоподателя следва да се изведе от прякото и непосредствено засягане правата и интересите му от атакувания административен акт. Това правило е приложимо винаги, когато липсва друга правна норма от специален закон, която да урежда кръга на лицата, чийто права се засягат от конкретният административен акт, издаван по съответния специален закон. Правото на съдебна защита на правните субекти срещу всички административни актове, които ги засягат е регламентирано в нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. Съдържанието на понятието "засягане" е изяснено от Конституционния съд в Тълкувателно решение № 21/1995 г. С него той е приел, че "административният акт засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, респ. организации, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективното право или законен интерес на гражданин, юридическо лице или организация е материалноправното основание за включването му в кръга на обжалваемите пред съд актове. Същевременно това материално основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Правният интерес за обжалване предпоставя предотвратяване на неблагоприятни правни последици. Интересът трябва да е правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати. Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу административния акт възниква тогава, когато административното произнасяне реално е довело до установяването на определено правно положение между конкретни правни субекти към момента на издаване на административния акт. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за оспорващия или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. За да установи липсата на правен интерес у оспорващите, съдът правилно приел, че от изложеното в жалбите, както и от допълнително изисканите становища, жалбоподателите не обосновават правен интерес, а излагат „общи“ и „неконкретизирани“ твърдения, не уточняват по какъв начин отмяната на оспорения акт би довела до положителни правни последици в тяхната правна сфера. Отмяната на обжалвания акт в неговата цялост би довела до отпадане на целия механизъм, а този резултат би бил неблагоприятен както за конкурентите на жалбоподателите, за които те твърдят, че ще бъдат неоснователно облагодетелствани от помощта, така и за самите жалбоподатели, които също не биха могли да кандидатстват за подпомагането. В този смисъл правилно съдът е констатирал, че от отмяната на оспорения акт не възникват нито права, нито отпадат задължения, поради което и в случая липсва правен интерес от оспорването. Съобразено е, че механизмът на подпомагане, предвиден в обжалваното постановление, изисква кандидатите да подават заявление по одобрен от министъра на транспорта и съобщенията образец, което се разглежда и преценява за допустимост по ред и правила, определени също от министъра на транспорта в качеството му на администратор на помощта по чл. 9 от Закона за държавните помощи, което означава, че правните последици от постановлението не възникват пряко в правната сфера на потенциалните получатели на помощта, а са опосредени както от действието на друг акт на министъра на транспорта и съобщенията относно допустимостта на заявленията, така и от издаването на заповед за одобрение или отказ за предоставяне на безвъзмездните средства по чл. 13 от Реда за подаване, разглеждане и преценка за допустимост на заявленията за кандидатстване на въздушните превозвачи с оперативен лиценз на превозвач от Общността с разрешение за превоз на пътници, подлежаща на самостоятелен контрол по реда на глава Осма от Закона за държавните помощи. В случая оспореното решение на МС след отмяната му няма непосредствено да отстрани евентуалните негативни последици от него тъй като отмяната на целия обжалван акт би довела до отпадане на целия механизъм за подпомагане, доколкото би била отменена и разпоредбата на т. 6 от условията и реда, предвидени в приложението към чл. 1а от постановлението, включително правомощието на министъра на транспорта да одобри формуляр за заявления и да определи ред за подаване на заявленията, разглеждане и преценка на допустимостта им. Този резултат е неблагоприятен както за конкурентите на жалбоподателите, за които последните твърдят, че ще бъдат неоснователно облагодетелствани от помощта, така и за самите жалбоподатели, които също не биха могли да кандидатстват за подпомагането като този резултат обаче за тях не възникват права, нито отпадат задължения. Отмяната на обжалвания акт не би довела до възстановяване на получените помощи, както твърди „Гъливеър“ ЕООД. Възстановяването на неправомерно предоставени помощи не става чрез отмяна на условията и реда за предоставяне на тези помощи, а с отделен акт по глава Шеста от Закона за държавните помощи, като преценката за нарушение на конкуренцията е на Европейската комисия. Съдът е съобразил новонастъпилите след подаването на първоначалните жалби факти, а именно изменението на Постановление № 454 на Министерския съвет от 2021 г. с Постановление № 133 на Министерския съвет от 17 юни 2022 г. и получените от жалбоподателите помощи по силата на Заповеди №№ РД-08-199/05.05.2022 г. и РД-08-326/27.06.2022 г. на Министъра на транспорта и съобщенията в съответствие с подадените от тях заявления, също обосновават липса на правен интерес от обжалване на Постановление № 51 на Министерския съвет от 13 април 2022 г. Представения при кандидатстването за безвъзмездната помощ от „Гъливеър“ ЕООД прогнозен годишен финансов отчет, въз основа на който дружеството е получило помощта и в последствие установеното несъответствие с окончателния такъв, от който е видно, че дружеството генерира печалба за 2021 г., безспорно е основание за възстановяване на неправомерно получена безвъзмездна финансова помощ, но не и основание за доказване на правен интерес от оспорване на реда и условията за получаването на такава помощ. Основната цел на държавната помощ по оспореното постановление, е да подпомогне въздушните превозвачи за преодоляване на икономическите последствия от пандемията от Covid-19 и да подпомогне същите да преодолеят претърпените от тях загуби в резултат на пандемията. От обстоятелството, че „Гъливеър“ ЕООД не е изпълнило визираните в оспорения акт критерии, не може да обоснове незаконосъобразност на акта, още по-малко искането за възстановяване на неправомерно получени безвъзмездни средства не би могло да се използва като възможност за черпене права, в т.ч. и за доказване на наличие на правен интерес от оспорване. Предвид изложеното, като е оставил жалбите без разглеждане и е прекратил производството поради липсата на правен интерес на жалбоподателите да оспорват Постановление № 51 на Министерски съвет от 13.04.2022 г. за допълнение на Постановление № 454 на Министерския съвет от 2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2021 г. (ДВ бр. 110 от 2021 г.), съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което въпреки изхода на спора, такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 пр. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение №11006 от 01.12.2022 г. постановено по адм. д. 4140/2022г. по описа на Върховния административен съд. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ секретар: Членове: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА /п/ РУМЯНА БОРИСОВА /п/ ТОДОР ПЕТКОВ /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА