Определение · № 1296/2023 · дело 545/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 1296
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 545/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 545 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1296 София , 07.02.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в закрито заседание в състав: Председател : БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: РУМЯНА ЛИЛОВА КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя БИСЕР ЦВЕТКОВ по административно дело № 545 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Влагоклима“ ООД с [ЕИК] чрез адв. Г. Попова-Смоличка – САК срещу протоколно определение № 233/29.11.2022 г. на Административен съд – София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 4872 по описа за 2022 г. Доводите на частният жалбоподател са, че правото му на достъп до съд съществува. Изразява убеждение, че след като на 03.12.2021 г. е погасил публичните си задължения, то всички действия на публичния изпълнител, извършени след тази дата са в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и на акта на решаващия орган. Претендира деловодни разноски. Ответникът – директорът на ТД на НАП – гр. София, чрез процесуалния си представител гл. юрк. В. Коцева изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 09.01.2023 г. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000,00 лв. в полза на ТД на НАП като се позовава на разпоредбите на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във връзка с чл. 143 АПК и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба 1/2004; Наредбата). Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за представителство на частния жалбоподател, в случай, че същото надвишава минимално предвидения размер по Наредбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. По същество е неоснователна. Първоначално производството пред административния съд е образувано по жалба срещу решение № ПИ-371/20.12.2021 г. на директора на ТД на НАП – гр. София, с което е оставена без разглеждане жалба на „Влагоклима“ ООД с вх. № С210022-000-0580453/10.12.2021 г. срещу действия на публичен изпълнител по изпълнително дело № 22150022969/2015 г., състоящи се в извършена на 02.12.2021 г. продажба чрез търг с тайно наддаване. Във връзка с подадената жалба е образувано адм. д. № 28/2022 г. по описа на АССГ, 12 състав, по което е постановено решение № 2999/03.05.2022 г. за отмяна на решението на директора на ТД на НАП и връщане на делото като преписка за ново произнасяне от органа по приходите. В решението на АССГ са дадени указания за съобразяване на обстоятелството, че на 03.12.2021 г. „Влагоклима“ ООД е извършило плащане на задълженията си за публични вземания, и поради това се дължи разглеждане на направеното от дружеството искане за прекратяване на производството по принудително изпълнение на основание чл. 267, ал. 1 (правилно ал. 2), т. 1 от ДОПК. След връщането на преписката, с решение № ПИ-197/20.05.2022 г. директора на ТД на НАП – гр. София отново оставя без разглеждане жалбата на „Влагоклима“ ООД. Срещу новото решение на директора на ТД на НАП е подадена нова жалба пред АССГ. В резултат е образувано адм. д. № 4872/2022 г. по описа на АССГ, 46-ти състав, по което с протоколно определение № 233/29.11.2022 г. АССГ е оставил без разглеждане жалбата на „Влагоклима“ ООД и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотеза по чл. 159, т. 4 АПК – по отношение на дружеството жалбоподател липсва правен интерес от оспорването. Според АССГ, липсата на правен интерес е обоснована от обстоятелството, че с разпореждане на публичния изпълнител с изх. № С220022-035-0008644/24.01.2022 г., надлежно връчено на същата дата на дружеството, изпълнителното производство е прекратено, поради което е налице пречка отново да се иска прекратяване. Обжалваното определение е правилно. Глава 27 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс „Защита срещу принудително изпълнение“ урежда реда за защита срещу действията на публичния изпълнител. С оглед приложимата правна уредба и при съобразяване на фактите и обстоятелствата по случая следва да се вземе предвид, че погасяването на задълженията на „Влагоклима“ ООД е извършено на 03.12.2021 г., ден след продажбата чрез търг с тайно наддаване, състояла се на 02.12.2021 г., която е била предмет на обжалване от страна на дружеството и произнасяне с решения № ПИ-371/20.12.2021 г. и ПИ-197/20.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП – гр. София. В защитната си позиция по спора дружеството-частен жалбоподател твърди, че с оглед обстоятелството, че на горепосочената дата е погасил публичните си задължения, са били налице предпоставки за прекратяване на производството по принудително изпълнение, заложени в разпоредбата на чл. 267, ал. 2, т. 1 ДОПК. Според текста на сочената разпоредба в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба решаващият орган може да се произнесе с решение, с което да прекрати производството, ако до произнасяне по жалбата длъжникът плати дължимата сума, включително направените разноски. Под жалба обаче в цитираната разпоредба се визира жалбата срещу конкретното действие на публичен изпълнител – в случая продажбата чрез търг, а не жалбата, която дружеството е подало срещу първоначалната тръжна цена. По последната е налице отделно произнасяне на самостоятелно основание с решение № ПИ-358/06.12.2021 г. на Директора на ТД на НАП и тя е неотносима във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 1 ДОПК. Защитата на длъжника срещу изпълнението е постигната с прекратяването на производството по принудително изпълнение на публичните вземания с разпореждането на публичния изпълнител по чл. 225, ал. 1, т. 1 ДОПК. Същата по предмет защита се търси и с оспорването на действията по изпълнението пред решаващия орган. Прекратяването на изпълнението действа занапред като е без значение дали е разпоредено от органа по изпълнението или от решаващия орган, поради което липсва предмет на търсената чрез прекратяване на изпълнението защита, както и правен интерес от нея. Не съществува и правен интерес от обжалването на акта на решаващия орган, тъй като позитивният съдебен акт би бил за отмяна на решението на директора на ТД на НАП и връщане на преписката за разглеждане на жалбата срещу действията по изпълнението и съответно за прекратяване на изпълнителното производство, което вече е прекратено. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното определение. При този изход на спора и предвид искане за присъждане на разноски, своевременно направено в отговора по частната жалба, в полза на НАП /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. на основание чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 7 и § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение № 233/29.11.2022 г. постановено по адм. д. № 4872/2022 г. на Административен съд София-град, ОСЪЖДА „Влагоклима“ ООД с [ЕИК] да заплати на ТД на НАП – гр. София сумата от 500 (петстотин) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026