Определение · № 1400/2023 · дело 1256/2023

8 февруари 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
1400
Година на номера
2023
Дело №
1256/2023

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 1256 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1400 София , 08.02.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА Членове: МИРА РАЙЧЕВА МАРИЯ РАДЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МИРА РАЙЧЕВА по административно дело № 1256 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от "Шугър Импекс Трейдинг" ЕООД, представлявано от управителя С. Илиева, срещу Определение № 548/16.12.2022г., постановено по адм. д. № 739/2022г. по описа на Административен съд- Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Писмо изх.№ 14460/04.11.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно- почивно дело", както и искане за спиране на изпълнението му. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяната му, като е отправена молба към настоящата инстанция да се произнесе по съществото на спора,алтернативно- да върне делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Направено е искане за присъждане на разноски. В срока по чл.232 от АПК е постъпил отговор от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно- почивно дело", в който се изразява мотивирано становище за неоснователност на частната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. От фактическа страна първостепенният съд е приел за безспорно между страните, че между тях е сключен договор за наем от 04.08.2020г., с който ответникът е предоставил на жалбоподателя под наем имот, находящ се на пл. "Майка България" № 1 в гр. В. Търново, представляващ публична държавна собственост - ресторант с площ от 182.43 кв.м., санитарен възел 8 кв.м., друго помещение от 12 кв.м. и тераса от 126.20 кв.м. или общо отдадена площ под наем от 328.63 кв.м. Констатирал е, че с процесното писмо, на основание чл.32 от сключения договор между страните, административният орган е изпратил едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем. Съдът е установил още, че в писмото изрично е посочено, че ще бъдат предприети действия по прекратяване на наемното правоотношение след изтичане на един месец от датата на получаването му, а в случай, че имотът не бъде освободен доброволно, ще бъдат предприети действия по принудителното му изземване по реда на чл.80а от Закона за държавната собственост. При тези данни, позовавайки се на легалното определение на административен акт, дадено в чл.21, ал.1 от АПК, съдът е приел, че процесното писмо не съдържа разпоредителна част, с която се определят права и задължения. Същото представлява предизвестие с уведомителен характер, поради което и не представлява годен за оспорване индивидуален административен акт. Формиран е крайният извод, че липсата на годен за оспорване административен акт прави жалбата недопустима, а производството, образувано по такава жалба, подлежи на прекратяване поради липса на предмет- чл.159, т.1 от АПК. В допълнение на водещите си мотиви, съдът е посочил, че дори и да се приеме, че оспореният акт има характеристиките на чл.21 от АПК, то жалбата е недопустима като просрочена: връчването на предизвестието е станало на 04.11.2022г., а жалбата против него до АС- Велико Търново е подадена на 28.11.2022г., тоест извън 14- дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Определението е правилно. Правилно АССГ е оставил без разглеждане жалбата срещу писмо изх.№ 14460/04.11.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно- почивно дело" , преценявайки същата за недопустима поради липса на годен за оспорване индивидуален административен акт по чл.159, т.1 от АПК. Обоснован е изводът на съда, че процесното предизвестие не обективира властническо волеизявление за прекратяване на наемното правоотношение. С него само е посочено, че ще бъдат предприети действия по прекратяване на наемното правоотношение след изтичане на един месец от датата на получаването му. Иначе казано, едва след изтичане на този срок, административният орган може да предприеме действия по прекратяване на договора. Това е така, тъй като оспореното писмо, в което се съдържа предизвестие за прекратяване на наемния договор на дружеството, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като е част от производството по издаване на заповед за изземване на държавен имот по реда на чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). С атакуваното писмо, титулярът по наемното правоотношение следва да се счита за уведомен, че на основание чл. 238 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 24, ал. 1 ЗДС, сключеният договор за отдаване под наем на имот- частна държавна собственост, ще се счита прекратен с изтичане на едномесечния срок от получаване на писмото, което по съществото си обективира предизвестие за прекратяване на договора. Съгласно чл. 24 от ЗДС, прекратяването на наемните правоотношения за имоти - държавна собственост се осъществява по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - с писмено предизвестие съгласно чл. 238 от ЗЗД. При цитираната правна уредба, писмото има само уведомителен характер, с което на жалбоподателя е съобщено, че с изтичане на срока на предизвестие, ще се счита прекратен договора за наем. Същото е предпоставка за провеждане на производството по издаване на индивидуален административен акт - заповед за изземване на държавен имот по реда на чл. 80 ал. 1 от ЗДС, но не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Само в подкрепа на всичко гореизложено следва да се посочи, че самият частен жалбоподател е представил в настоящото производство Заповед № ЗС-1 от 05.01.2023г. на Министъра на отбраната, с която, на основание чл.80а от ЗДС, е иззет от "Шугър Импекс Трейдинг" ЕООД недвижим имот, представляващ ресторант с отдаваема площ от 182.43 кв.м., санитарен възел с отдаваема площ от 8.00 кв.м., помещение с отдаваема площ от 12 кв.м. и тераса с отдаванема площ от 126.20 кв.м., обща отдаваема площ от 328.63 кв.м., с адрес гр. Велико Търново, пл. "Майка България" № 1, находящ се в сградата на Гарнизонен военен клуб- В. Търново, съставляващ имот- публична държавна собственост, съобразно АПДС № 2029/ 09.11.2017г., управляван от ИА "Военни клубове и военно- почивно дело". Жалбоподателят би могъл да се защити, при спазване на нормативно установените срокове, в производството по обжалване на заповедта по чл.80а от ЗДС, която съставлява индивидуален административен акт и подлежи на оспорване по реда на АПК. Липсата на подлежащ на оспорване акт налага извод за правилност на преценката на съда, че е налице процесуална пречка по чл.159, т.1 от АПК за образуване на съдебно производство. Наличието на визираната процесуална пречка прави безпредметно обсъждането на останалите съображения на административния съд за недопустимост на съдебното производство, образувано по жалбата на "Шугър Импекс Трейдинг" ЕООД срещу Писмо изх.№ 14460/04.11.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно- почивно дело". При неналичието на подлежащ на оспорване акт, правилно е оставено без разглеждане и искането за спиране изпълнението на акта. С оглед гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на частния жалбоподател не се дължат. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 548/16.12.2022г., постановено по адм. д. № 739/2022г. по описа на Административен съд- Велико Търново. ОСЪЖДА "Шугър Импекс Трейдинг" ЕООД, представлявано от управителя С. Илиева, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [улица], да заплати на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно- почивно дело", представлявана от изпълнителния директор И. Кожухаров, [ЕИК], гр. София, бул. "Цар Освободител" № 7, сумата 100 /сто/ лева- юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА секретар: Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ МАРИЯ РАДЕВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026