Определение · № 1576/2023 · дело 210/2023
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 1576
- Година на номера
- 2023
- Дело №
- 210/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 210 / 2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1576 София , 14.02.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: Председател : ТОДОР ПЕТКОВ Членове: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ТОДОР ПЕТКОВ по административно дело № 210 / 2023 г. Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Моушън Артс“ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, [улица][адрес] представлявано от управителя К. Генчев чрез процесуалния си представител адв. Я. Николов против определение от 14.11.2022г., постановено по адм. дело №10261/2022г. по описа на Административен съд София-град. Релевирани са доводи за неправилност по см. на чл. 209, т. 3 АПК, поради които се претендира отмяната му. Претендира присъждане на разноски в размер на заплатената държавна такса. Ответникът – Столичен общински съвет чрез процесуалния си представител С. Якуб, в писмен отговор на частната жалба е изразила становище за неоснователност на същата. При изложени съображения счита, че определението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на „Моушън Артс“ ООД срещу Решение №776/06.10.2022г. на Столичния общински съвет, с което е продължен срока на сключените договори за наем за отдаване на части от имоти, публична общинска собственост, за разполагане на рекламни елементи на територията на Столична община, до провеждане на нов търг или конкурс, при заплащане на компенсаторно обезщетение за ползване на наетите части от имотите в размер на договорната цена. Съдът при преценка на допустимостта на подадената жалба е приел, че не е налице правен интерес за оспорващия по см. на чл. 159, т. 4 АПК, тъй като правната сфера на жалбоподателя не е засегната от волеизявлението на Общинския съвет, за което обстоятелствено се е мотивирал. След тези и други подробни мотиви, съдът е оставил без разглеждане жалбата е и прекратил производството на основание чл. 159, т. 4 АПК. Определението е правилно. За да е допустима жалбата пред съда е необходимо наличие на правен интерес у подателя й. Счита се, че подателят има такъв правен интерес тогава, когато оспорения акт засяга негови субективни права или законни интереси, или му създава задължения - чл. 147 АПК. В случая оспореното решение не засяга по какъвто и да било начин правната сфера на оспорващия, тъй като той не само не е негов адресат, но и акта не засяга съществуващи негови права, нито пък му създава задължения. Само когато за съответния субект е налице правопораждащ, правопроменящ и правопогасяващ правото му юридически факт, за него ще е налице правен интерес от оспорване на акта, с който се извършва разпореждането, тъй като между органа – Общински съвет и лицето (организацията) ще е налице материално административно правоотношение. По принцип интересът следва да е правен, пряк и личен. Правен - когато се цели премахване на неблагоприятни правни последици или постигане на благоприятни правни последици за жалбоподателя. Личен - административният акт следва да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права. Пряк - когато с административния акт се отнемат права или се създават задължения, без за това да е необходимо да се издава някакъв последващ административен акт. В конкретния случай тези предпоставки не са налице за частния жалбоподател, който не е обосновал и доказал факти, които да обосноват наличие на пряк и непосредствен интерес от обжалване на административния акт. При липсата на засягане на конкретни негови права и интереси, за него липсва правен интерес от оспорване. Изложеното от страна на частния жалбоподател твърдение, че дружеството е със седалище гр. София, поради което възниква за същото правен интерес от обжалване на административния акт като самостоятелно основание, не се споделя от настоящата инстанция. Фактът, че седалище на дружеството е в гр. София, а оспореният административен акт е на Общински съвет – София с нищо не променя изводи, тъй като дейността на дружеството не е териториално ограничена в рамките на областта по седалището му. На следващо място правилно административния съд е изследвал предмета на дейност на дружеството и е установено, че същия е търговия, производство, мениджмънт, туризъм, услуги, компютърна анимация и дизайн, както и други дейности и услуги незабранени от закона, необходими за постигане на целите на дружеството. От същото е видно, че дружеството не е специализирано в конкретна дейност, имаща отношение с предмета на обжалвания административен акт, поради което обосновано административния съд е приел, че не е налице правен интерес от оспорването и на това основание. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, отнасящ се до обстоятелството, че е налице правен интерес за дружеството, тъй като същото е участвало в проведената през 2011 г. тръжна процедура относно процесните обекти. Видно от обжалвания административен акт е удължен срока на наемните договори за поставяне на рекламни елементи на територията на Столична община – група Б и издадените въз основа на тях разрешения за поставяне, както и че следва да се заплаща компенсаторно обезщетение за ползването им в размер на договорената цена, не е налице отмяна на предходно решение на общински съвет или да е отказано от участник да подпише договор за наем, въз основа на което да се породят права по отношение на касационния жалбоподател. Неотносимо е направеното от страна на касационния жалбоподател твърдение отнасящо се до приложимостта на чл. 116, ал. 5 от ЗОП, тъй като тази разпоредба не е приложима в настоящия случай. Настоящият съдебен състав, счита че обжалваното пред съда решение на Столичен Общински съвет не рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на жалбоподателя, не му вменява и задължения, при което не е налице правен интерес от исканата защита и оспорването се явява недопустимо.Частният жалбоподател основава правния си интерес и на това, че в оспореното решение е посочено, че СОС ще проведе нови конкурси, но този момент макар и като бъдещо сигурно събитие е неопределен във времето и може да рефлектира върху останалите търговци, които извършват рекламна дейност, но не и пряко към жалбоподателя в настоящия момент. Така изведените обстоятелства основават не пряк, а косвен и дори хипотетичен интерес, което не може да обуслови допустимост на подадената жалба. В подкрепа на извода за недопустимост на жалбата следва да се посочи, че като акт на управление за имоти общинска собственост, оспореното решение на общинския съвет е взето в изпълнение на правомощията на органа по чл. 21, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и следователно подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 8, ал. 11 ЗОС. Цитираният текст препраща към реда за оспорване, предвиден в чл. 45 ЗМСМА. Субектите, които могат да оспорят решения на общинския съвет в тази хипотеза са само областният управител и кметът на общината, както и прокурора в изпълнение на правомощията по чл. 16 АПК. Следователно дружеството не попада в кръга на лицата, на които законодателят предоставя право на обжалване на актовете на общинските съвети с такъв характер, жалбата му е недопустима и правилно е оставена без разглеждане, а производството по делото законосъобразно е прекратено. Предвид горното което обжалваното определение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 8914 от 14.11.2022 г. постановено по адм. дело№ 10261/2022 г.на Административен съд - София - град . Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026