Определение · № 1369/2023 · дело 632/2023

8 февруари 2023 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
1369
Година на номера
2023
Дело №
632/2023

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 632 / 2023 Предишен акт Определение 8916 / 13.10.2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1369 София , 08.02.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия , в закрито заседание в състав: Председател : ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: ТАНЯ КУЦАРОВА СВЕТЛАНА БОРИСОВА ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ ХРИСТО КОЙЧЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ по административно дело № 632 / 2023 г. Производството се развива по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Сигуро“ ЕООД с [ЕИК], представлявано от управителя М. Илиев, подадена чрез редовно упълномощен процесуален представител, против определение № 8916 от 13.10.2022г. по адм. дело № 6753 по описа на Върховен административен съд за 2021 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица и производството по делото е прекратено. Твърди се, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Дружеството било адресат на прогласеното за частично нищожно решение на Министерски съвет. Страните по цитираните в определението производства не били едни и същи, а имало единствено идентичност в предмета на оспорване. Отмяната на акта била основание за търсене на обезщетение за вреди. Били налице няколко произнасяния на съда по идентични случаи. От съда се иска да отмени обжалваното определение като неправилно и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Министерският съвет на Република България оспорва частната жалба като твърди неоснователност на същата. Частната жалба на „Сигуро“ ЕООД е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол, неблагоприятен за нея съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм.д. № 6753 от 2021 година по описа на Върховен административен съд е образувано по жалба на дружеството срещу Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица. С обжалваното определение жалбата срещу Решение № 441/2021 г. на МС на Република България е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. За да достигне до този правен резултат, съдът е приел, че в частта по т. 2, т. 4 и т. 5, Решението с № 441 от 4 юни 2021 г. на Министерски съвет на РБ по същество представлява неподлежащ на оспорване по реда на АПК вътрешноведомствен акт. Констатирано е, че спорът за законосъобразността на Решение № 441/2021 г. в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6 вече е разрешен с влезли в сила Решение № 1007/03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8112/2021 г. по описа на Върховния административен съд, оставено в сила с Решение № 5292/01.06.2022 г. по адм. дело № 2168/2022 г., петчленен състав на ВАС и Решение № 1008 от 03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 6774/2021 г. по описа на Върховния административен съд, оставено в сила с Решение № 5293/01.06.2022 г. по адм. дело № 2849/2022 г. на петчленен състав на ВАС. И с двата съдебни акта решението на Министерски съвет е обявено нищожно в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6. Тази констатация е дала основание за формулиране на извод за наличие на хипотезата на чл. 159, т. 6 АПК, т.е. по оспорването на т. 1, т. 3 и т. 6 от Решение № 441/2021 г. на МС има влязло в сила съдебно решение, което налага оставяни на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното въз основа на нея съдебно производство. Настоящият петчленен състав на ВАС споделя напълно извода, че жалбата на „Сигуро“ ЕООД срещу Решение № 441 от 04.06.2021 г. е недопустима за разглеждане, както в частта, касаеща т. 1, 3 и 6, така и в частта, засягаща т. 2,4 и 5 на същото. По делото няма спор, че „Сигуро“ ЕООД е включено в списъка на лица, които са „асоциирани“ по смисъла на т. 1, б. „б“ от Решение №441/04.06.2021 г. на МС. При съобразяване с разпореденото от административния орган в съдържанието на т. 2, т. 4 и т. 5 от Решение №441/04.06.2021 г. на МС, тричленният състав е достигнал до правилен и обоснован извод, че в тази си част същото съдържа белезите на вътрешноведомствен акт, измежду актовете посочени в чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, с който не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, а се създават единствено права и задължения на органи и организации, подчинени на съответната администрация. Ето защо правилно е преценено, че депозираната първоинстанционна жалба, която е насочена срещу решението на Министерски съвет по т. 2, т. 4 и т. 5 е недопустима за разглеждане, тъй като не е налице годен за оспорване акт по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК. Страните в производството не оспорват обстоятелството, че нищожността на Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерски съвет за предприемане на действия във връзка с наложените от САЩ санкции на български лица, а именно - в частта по т. 1, т. 3 и т. 6 е прогласена двукратно с описаните по – горе и влезли в законна сила решения на Върховен административен съд. Според чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК, когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Както е посочвано многократно в практиката на Върховен административен съд /в това число и по напълно идентични казуси/, с отмяната на административния акт съобразно степента на порока и на сочените в чл. 146 АПК основания за оспорване, се отнема правнозадължителната сила на административния акт, неговите правни последици се заличават от момента на издаването му, като това има действие по отношение на всички и означава, че администрацията не трябва да прилага отменения административен акт. Установяването на степента на порока на административния акт е съществено, за да се прецени дали той е нищожен или незаконосъобразен. Административнопроцесуалният кодекс не е внесъл яснота по въпроса дали разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК обхваща и хипотезата, когато съдът обявява нищожност на оспорен пред него административен акт. Тази особеност, включително и на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което се установява нищожността на административния акт, е предмет на тълкуване от съда. Нищожният административен акт не поражда правни последици, съответно не съществуват и материални правоотношения на власт и подчинение между адресатите на нищожния административен акт и административния орган, който го е издал. Степента на порока на нищожния административен акт е по-голяма от тази на незаконосъобразния административен акт. Всички изложени по - горе обстоятелства, касаещи нищожния административен акт, са основание да се приеме, че разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК обхваща и хипотезата, когато съдът обявява нищожност на оспорен пред него административен акт. Още повече, че и установителното съдебно решение, с което е прогласена нищожността на акта, слага край на презумпцията за неговата законосъобразност. Поради установената след подаване на жалбата от дружеството срещу решението на МС нищожност на акта в посочените части, за него е постигната целта на търсената съдебна защита. След като няма основание за осъществяване на действията по т.1, т. 3 и т.6 от решението на МС, за частния жалбоподател не се създава възможност да се нарушат или застрашат негови права, свободи и законни интереси, поради което не е необходимо постановяване на нарочен диспозитив в първоинстанционния съдебен акт по отношение на „Сигуро“ ЕООД. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в хода на съдебното производство е отпаднал предметът на защита, което е основание за прекратяване на делото. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, защото тричленният съдебен състав законосъобразно е установил липсата на изискуемите процесуални предпоставки за допустимост на съдебното обжалване и е достигнал до верен извод, че спорът не следва да се разглежда по същество, а жалбата на дружеството да се остави без разглеждане, като образуваното съдебно производство се прекрати. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 8916 от 13.10.2022г. по адм. дело № 6753 по описа на Върховен административен съд за 2021 година. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026